При наследство на автомобил от инвалид плаща ли се мито

[nikolaiiiiiiii]

Здравейте,

автомобилът е закупен точно една година преди да почине вапросния инвалид.
1. Трябвя ли да се плаща мито или можи да не са плаща?
2. Ако наследниците се откажат от автомобила в полза на техния син /наследник /плаща ли се мито?

Merry Christmas & Happy New Year

[донна2]

сори трябва да се плати

потърси назад във форума има решение на ВАС по въпроса

[m33]

ти вчера защо не ме почака?
според мен НЕ СЕ ДЪЛЖИ ДАНЪК. и ще ти кажа на какво се позовавам:
РЕШЕНИЕ № 8816 ОТ 06.10.2003 Г. ПО АДМ. Д. № 3357/2003 Г., I ОТД. НА ВАС.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275 от 23.12.2002 г. по адм. гр. дело № 274 по описа за 2002 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Регионална митническа дирекция - гр. Русе да заплати на Величка Иванова Маринчева и Петър Симеонов Георгиев, и двамата от с. Комарево, обл. Плевен, деловодни разноски в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

И ДА ПОЧЕРПИШ
ЧАО

[донна2]

http://lex.bg/phorum/read.php?f=5&i=107 ... eply_10748

виж тук

[%sig%]

[донна2]

РЕШЕНИЕ

№ 11894
София, 20.12.2002




С решение от 16.01.2002 год. по адм. д. № 254 от 2001 год. Русенският окръжен съд е отменил решение № У-44-15-0095 от 16.08.2000 год. на директора на РМД-Русе и потвърденото с него постановление № 21 от 26.07.2000 г. на началника на Митница - Свищов, с което е наредено да се събере принудително от Александра Игнатова Ковачева от Дряново сумата 1 710 лв. митни сборове поради заемането на безмитно внесения автомобил от починалия й съпруг Михо Рачев Ковачев, който е бил инвалид.
Против това решение на окръжния съд Регионална митни- ческа дирекция - Русе е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.
Върховният административен съд уважи касационна жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
Оплакването, така както е формулирано в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Окръжният съд е приел за установено, че Михо Рачев Ковачев, който е инвалид с първа група инвалидност, е внесъл по реда на чл. 4 ПМС № 2 от 1993 г. без мито лек автомобил "Опел кадет" на 28.04.1999 г., че след смъртта му, която е настъпила на 10.03.2000 г. преди да са изтекли три години от вноса, неговата съпруга Александра Игнатова Ковачева /жалбоподателка в производството пред окръжния съд/ е започнала да ползва автомобила. При така установените констатации, окръжният съд е приел, че въпреки заемането на автомобила преди изтичането на 3-годишния срок, жалбоподателката не трябвало да заплаща вносните митни сборове, тъй като бил преминал по наследство.. Това становище на окръжния съд е неправилно.
Инвалидите с определена степен на инвалидност имат право на безмитен внос на автомобили. Внасянето в страната на такива автомобили са вид стока и като такава те попадат под общите разпоредби на митническото законодателство. Поради специфичното си предназначение те се облагат с нулеви мита, като всяка стока, внесена по установения ред безмитно в страната и на основание чл. 88, ал. 1 ЗМ остават под митнически надзор и за тях са предвидени ограниченията във връзка с разпореждането им.
Съгласно чл. 753, ал. 1 ППЗМ стоки, допуснати за безмитен внос на основание съответните разпоредби в закони или приети до 01.01.1999 г. постановления на Министерския съвет, в срок от 3 години от датата на вноса не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне с или без заплащане за цели, различни от предвидените в тези разпоредби. В случай, че автомобилът бъде предмет на подобно действие на разпореждане преди изтичането на 3-годишния срок съгласно ал. 2 на същия член, възниква задължение за заплащане на дължимите митни сборове.
При тези правни положения, следва да се приеме, че митническите облекчения при закупуването на автомобила от съпруга на жалбоподателката, не могат да са предмет на наследствено правоприемство поради това, че са неразривно свързани с личността му на инвалид. Митническите облекчения, които са създадени с оглед личността на инвалида, са преустановили своето действие, след като смъртта на последния е настъпила преди изтичането на 3-годишния срок от закупуването на автомобила. С оглед на това погасява се правото на управление върху автомобила с митническо облекчение, което право починалият инвалид е трябвало лично да упражнява и изпълнява в тригодишния срок от вноса.
Доколкото наследниците на инвалида, починал преди изтичането на 3-годишния срок от безмитния внос на автомобила, са започнали да владеят и ползват този автомобил, налице е наемане по смисъла на чл. 753, ал. 1 ППЗМ, в който случай за същите е възникнало задължението да заплатят вносните митни сборове. Обстоятелството, че наследниците на инвалида запазват автомобила по силата на правото на наследяване, не дава основание за друг извод, защото към тях не преминава правото на безмитния внос на същия автомобил, което право както се посочи, се прекратява със смъртта на инвалида, настъпила преди изтичането на 3-годишния срок от безмитния внос.
При това положение правилно митницата е насочила вземането си към съпругата на инвалида, която след смъртта му, е заела автомобила, внесен с митнически облекчения. Ако жалбоподателката е искала да се освободи от заплащането на митните сборове, тя е имала възможност след смъртта на съпруга си, да изостави автомобила в полза на държавата, при вноса на който митните сборове са били дължими, но той като инвалид е бил освободен от тях.
Като е приел друго окръжният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от ЗМ и ППЗМ, поради което решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 40, ал. 2 ЗВАС, с което да се отхвърли подадената жалба.
По изложените съображения, Върховният административен съд

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решението от 16.01.254 от 2001 г. по адм. д. № 254 от 2001 г. на Русенския окръжен съд и место него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Александра Игнатова Ковачева от Дряново против решение № У-44-15-0095 от 16.08.2000 на РМД - Русе и потвърденото с него постановление за принудително събиране на митни сборове № 21 от 26.07.2000 г. на Митница - Свищов, издадено на основание чл. 211 ЗМ.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Трендафилов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Виолета Ковачева
/п/ Мина Атанасова

М.С.

[nikolaiiiiiiii]

kADE NE SAM TE 4AKAL?
AZ DNES ZA PRAVPAT SAM TOQ FORUM.
A V CHATA VE4E NQMAM DOSTAP!

I vaprosa mi ne e za danacite, a za mitoto

[nikolaiiiiiiii]

Zashto mi prekratihte dostapa do chata?

Tiq pravni slojnotii kakvo znachat palshtam si i tova e?

Zavarshil sam SU no nishto ne razbrah....

[донна2]

никой не ти е прекратил достъпа до чата

няма у дома система за да ти пейсна решението на М33 ,а и страницата на ВАС не е активна в момента за да проверя ,според това решение което пуснах мито се дължи

[донна2]

Решение № 8816 от 6.10.2003 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2003 г., I о., докладчик съдията Румяна Папазова

чл. 199, ал. 1, чл. 211к Закон за митниците,
чл. 720,
чл. 721,
чл. 753 ППЗМ,
чл. 39 ЗВАС

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 33 - 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 211к от Закона за митниците.
Образувано е по касационна жалба на Регионална митническа дирекция - гр. Русе против Решение № 275/23.12.2002 г. по адм. гр. д. № 274 по описа за 2002 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено Решение № У-44-15-0059 от 13.03.2002 г. на директора на РМД - Русе и потвърденото с него ППСДВ № 7 от 22.01.2002 г. на зам.-началника на Митница Свищов.
Заявените касационни основания за отмяна се свеждат до неправилно приложение на чл. 4 от ПМС № 2/1993 г.
Ответниците Величка Иванова Маринчева и Петър Симеонов Георгиев, и двамата от с. Комарево, обл. Плевен, са оспорили жалбата по съображения, изложени в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на обжалване в производството пред Русенския окръжен съд е Решение № У-44-15-0059/13.03.2002 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе и потвърденото с него постановление за принудително събиране на държавни вземания № 7 от 22.01.2002 г. на зам.-началника на Митница Свищов, задължаващо Величка Иванова Маринчева и Петър Симеонов Георгиев да заплатят сумата 3 135 лв., представляваща мито 12% - 1 177 лв. и ДДС 20% - 1 958 лв., върху митническата стойност от 9 812 лв. на внесения от наследодателя им Симеон Георгиев Георгиев на 12.04.2001 г. лек автомобил марка Опел Вектра.
Постановеното от Русенския окръжен съд решение, с което жалбата е уважена и атакуваните митнически актове са отменени, се основава на правилни фактически и материалноправни изводи. Окръжният съд законосъобразно е приел, че чл. 753 от ППЗМ не може да намери приложение предвид обстоятелството, че смъртта на наследодателя Георгиев не представлява разпоредителна сделка, за да породи посочените в текста правни последици. Позовал се е и на факта, че внесеният на името на наследодателя Георгиев лек автомобил никога не е бил ползван от него или наследниците му.
Съгласно чл. 39 от ЗВАС Върховният административен съд разглежда касационната жалба на посочените в нея основания. Неоснователни са изложените в жалбата съображения, свеждащи се до нарушение на чл. 4 от ПМС № 2/1993 г. Създадената от чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците преференция ползва лицата по ал. 1, т. 1 на чл. 720 - инвалидите - в случаите, когато самите те внасят за тяхна лична употреба пътнически автомобилни превозни средства. Предвидено е освобождаването от вносни митни сборове да се извършва в съответствие с разпоредбите на Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1993 г., в сила от 16.01.1993 г.). Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 от ППЗМ създава забрана в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони или в приети до 1.01.1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби.
По делото не съществува спор, че наследодателят Симеон Георгиев Георгиев, починал на 30.04.2001 г., попада в кръга на лицата по чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ и чл. 4 от ПМС № 2/1993 г., поради което митническите органи не са определили задължения за вносни митни сборове за внесения на негово име на 12.04.2001 г. лек автомобил. Съгласно чл. 753, ал. 2 от ППЗМ митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. Разпоредбите, които създават митнически задължения, следва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно според смисъла, който произтича от текста им. В случая няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на лицето-инвалид не е предвидена от хипотезиса на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ като правопораждащ факт на митническо задължение. По делото са представени доказателства, че процесният автомобил се намира във фактическата власт на пълномощника на наследодателя Георгиев, който го е внесъл за личните си нужди. При отклоняване от митнически надзор на стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците и в тази хипотеза митническият орган разполага с възможността да потърси вземането от длъжника по чл. 202, ал. 1, точка 3 от закона.
По гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
На ответниците по касационната жалба се присъждат направените деловодни разноски за тази инстанция съобразно отправеното от процесуалния им представител искане.


това е решението ,което цитира m33, но според мен тук автомобила е управляван с пълномощно и се намира във фактическа власт на пълномощника ,а не на наследниците

"По делото са представени доказателства, че процесният автомобил се намира във фактическата власт на пълномощника на наследодателя Георгиев, който го е внесъл за личните си нужди. При отклоняване от митнически надзор на стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците и в тази хипотеза митническият орган разполага с възможността да потърси вземането от длъжника по чл. 202, ал. 1, точка 3 от закона."


Закон за митниците
Чл. 202. (1) Длъжник за плащане на митническото задължение е:
3. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 5:
а) лицето или лицата, отклонили стоки от митнически надзор или участвали в отклонението;
б) лицето или лицата, закупили или приели стоки, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да предполагат, че са отклонени от митнически надзор;
в) (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) лицето или лицата, неизпълнили изискванията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени;

[m33]

извенявай объркал съм думата. НЕ СЕ ДЪЛЖИ МИТО!

[m33]

РЕШЕНИЕ № 8816 ОТ 06.10.2003 Г. ПО АДМ. Д. № 3357/2003 Г., I ОТД. НА ВАС

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

при секретар Василка Кадийска и с участието на прокурора Иван Лулчев изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА по адм. д. № 3357/2003 г.

Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 211к от Закона за митниците.
Образувано е по касационна жалба на Регионална митническа дирекция - гр. Русе против решение № 275 от 23.12.2002 г. по адм. гр. дело № 274 по описа за 2002 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № У-44-15-0059/13.03.2002 г. на директора на РМД - Русе и потвърденото с него ППСДВ № 7/22.01.2002 г. на зам. началника на Митница Свищов.
Заявените касационни основания за отмяна се свеждат до неправилно приложение на чл. 4 от ПМС № 2/1993 г.
Ответниците Величка Иванова Маринчева и Петър Симеонов Георгиев, и двамата от с. Комарево, обл. Плевен, са оспорили жалбата по съображения, изложени в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване в производството пред Русенския окръжен съд е решение № У-44-15-0059 от 13.03.2002 г. на Директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе и потвърденото с него постановление за принудително събиране на държавни вземания № 7 от 22.01.2002 г. на зам. началника на Митница Свищов, задължаващо Величка Иванова Маринчева и Петър Симеонов Георгиев да заплатят сумата 3135 лв., представляваща мито 12 % -1177 лв. и ДДС 20 % - 1958 лв., върху митническата стойност от 9812 лв. на внесения от наследодателя имСимеон Георгиев Георгиев на 12.04.2001 г. лек автомобил марка Опел Вектра.
Постановеното от Русенския окръжен съд решение, с което жалбата е уважена и атакуваните митнически актове са отменени, се основава на правилни фактически и материалноправни изводи. Окръжният съд законосъобразно е приел, че чл. 753 от ППЗМ не може да намери приложение предвид обстоятелството, че смъртта на наследодателя Георгиев не представлява разпоредителна сделка, за да породи посочените в текста правни последици. Позовал се е и на факта, че внесеният на името на наследодателя Георгиев лек автомобил никога не е бил ползван от него или наследниците му.
Съгласно чл. 39 от ЗВАС Върховният административен съд разглежда касационната жалба на посочените в нея основания. Неоснователни са изложените в жалбата съображения, свеждащи се до нарушение на чл. 4 от ПМС № 2 от 1993 г. Създадената от чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците преференция ползва лицата по ал. 1, т. 1 на чл. 720 - инвалидите - в случаите, когато самите те внасят за тяхна лична употреба пътнически автомобилни превозни средства. Предвидено е освобождаването от вносни митни сборове да се извършва в съответствие с разпоредбите на Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1993 г., в сила от 16.01.1993 г.). Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 от ППЗМ създава забрана в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби.
По делото не съществува спор, че наследодателят Симеон Георгиев Георгиев, починал на 30.04.2001 г., попада в кръга на лицата по чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ и чл. 4 от ПМС № 2/1993 г., поради което митническите органи не са определили задължения за вносни митни сборове за внесения на негово име на 12.04.2001 г. лек автомобил.
Съгласно чл. 753, ал. 2 от ППЗМ митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. Разпоредбите, които създават митнически задължения, следва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно според смисъла, който произтича от текста им. В случая няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на лицето - инвалид не е предвидена от хипотезиса на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ като правопораждащ факт на митническо задължение. По делото са представени доказателства, че процесният автомобил се намира във фактическата власт на пълномощника на наследодателя Георгиев, който го е внесъл за личните си нужди. При отклоняване от митнически надзор на стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците и в тази хипотеза митническият орган разполага с възможността да потърси вземането от длъжника по чл. 202, ал. 1, точка 3 от закона.
По гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
На ответниците по касационната жалба се присъждат направените деловодни разноски за тази инстанция съобразно отправеното от процесуалния им представител искане.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275 от 23.12.2002 г. по адм. гр. дело № 274 по описа за 2002 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Регионална митническа дирекция - гр. Русе да заплати на Величка Иванова Маринчева и Петър Симеонов Георгиев, и двамата от с. Комарево, обл. Плевен, деловодни разноски в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

[донна2]

дължи се мито в решението ,което си пуснал автомобила се владее от пълномощника,а не от наследниците и затова няма да плащат ,а пълномощника ще плати и виж члена по-който той ще плаща