Колеги,
имам проблем с общинска служба по земеделие и гори.
Казусът:
Хронология:
1. Решение за възстановявяне на земеделска земя - на наследниците на лицето Х.
2. Нотариална делаба на земите без участието на един от наследниците на Х. Следва отразяване на делбата в ОСЗГ /скица/
3. Част от наследниците на Х /с нот. акт по т.2/ продават разделените реално, но по нищожния договор за доброволана делба, имоти на лицето У.
4. Неучаствалият наследник завежда дело за делба на имота, възстановен на наследниците на лицето Х, привлича като подпомагаща страна лицето У и налага обезпечение на иска за делба - възбрана на целия имот.
5. Лицето У продава на четвърто лице Z.
6. Приключва първа фаза на делбата - допуска делбата, в мотивите на решението - доброволната делба е нищожна, решението е потвърдено от ВКС.
7. Втора фаза на делбата - експертиза, ново проект за разделение на имот, но ОСЗГ отказва да ми одобри проекта /чл.10 от ЗСПЗЗ/ с аргумента, че партидата на имота е закрита, същият е разделен съгласно нищожният договор за делба. Не се съобразява с решението на ВКС, че делбата е нищожна.
И така: съдът не може да одобри новият разделителен протокол, заради липсата на одобрена скица от ОСЗГ, а последната отказва да ми одобри разделителния протокол, съставен от вещото лице, назначено от съда във втората фаза на делбата.
Какво да напрявя, за да накарам ОСЗГ да одобри новия протокол и делото да приключи.
- Дата и час: 28 Ное 2024, 22:43 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Проблем с ОСЗГ
|
|
13 мнения
• Страница 1 от 1
Защо не пробваш, съдът служебно да им изпрати внесения проект и да иска ОСЗГ да се произнесат в някакъв срок. Евентуално ако бездействат, да иска повторно, и да санкционира ОСЗГ за несъдействие.
Казвам ти го малко наизуст, защото не знам дали за земеделските земи има специален ред. Иначе по ЗУТ, за УПИ и сгради в УПИ, съдът служебно праща проектите и то, по всички части, ако е необходимо - чл. 202 или чл.203 от ЗУТ.
Освен това като имаш решение на ВКС, как така няма да го изпълнят.
Заплаши ги с прокурор или дело. Напиши жалба, но цитирай факти и лицата, които са ти отказали, потърси персонална отговорност. Това са празни приказки, но, от опит знам, че администрацията много се страхува от такива жалби - обикновенно се стряскат и си свършват работата.
Казвам ти го малко наизуст, защото не знам дали за земеделските земи има специален ред. Иначе по ЗУТ, за УПИ и сгради в УПИ, съдът служебно праща проектите и то, по всички части, ако е необходимо - чл. 202 или чл.203 от ЗУТ.
Освен това като имаш решение на ВКС, как така няма да го изпълнят.
Заплаши ги с прокурор или дело. Напиши жалба, но цитирай факти и лицата, които са ти отказали, потърси персонална отговорност. Това са празни приказки, но, от опит знам, че администрацията много се страхува от такива жалби - обикновенно се стряскат и си свършват работата.
-
scribtor - Потребител
- Мнения: 688
- Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46
dopalnenie
Колега scribtor,
Ви е дал правилен съвет, с едно уточнение:
След като е закрита партидата на имота, пригответе се да платите такси за откриване на нова партида и за отразяване на всички промени и за заверка на протокола
Освен таксите това което Ви трябва е вълзгатлно писмо от ОЗСг до фирмата, която поддържа КВС
По добре се разберете с фирмата, защото може да се наложи да чакате и цял месец докато някой смени партидите
Ви е дал правилен съвет, с едно уточнение:
След като е закрита партидата на имота, пригответе се да платите такси за откриване на нова партида и за отразяване на всички промени и за заверка на протокола
Освен таксите това което Ви трябва е вълзгатлно писмо от ОЗСг до фирмата, която поддържа КВС
По добре се разберете с фирмата, защото може да се наложи да чакате и цял месец докато някой смени партидите
-
cleo - Потребител
- Мнения: 287
- Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41
Проблемът е от техническо/програмно/ естество, и има своите юридически последици. Не чакайте, колега. При подобни случаи аз пиша жалба до областната дирекция. Там има юрист, към който ви препоръчвам директно да се обърнете. Доволен съм от дейността на областните дирекции, защото наистина там са компетентни. Можете да сте сигурен, че в ПК съвсем не са наясно що е то нищожен договор, и обявяването му от съда за такъв, както и правната последица от това, както и пораждане на задължение за тях за промяна в регистъра на възстановената собственост. Освен това програмния продукт за този регистър е изключително казуистичен, и мисля не съдържа програма за вашия случай. Ако напишете жалба, ще намерят изход. Все пак става дума за изпълнение/неизпълнение на съдебно решение!!!!! Включете вътре наказателната отговорност по чл.283б, което ще произведе вълшебен ефект!
- Иван
Иван написа:При подобни случаи аз пиша жалба до областната дирекция. Там има юрист, към който ви препоръчвам директно да се обърнете. Доволен съм от дейността на областните дирекции, защото наистина там са компетентни.
Интересува ме, дали "областната дирекция" е областна администрация "ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ"? Трябва ли непременно да се пише жалба, а не например искане или молба? Ако е жалба - срещу какво точно и на какво основание?
- ева
Колежке,
В първия момент малко се зачудих защо съда ще иска одобрение на проекта за делба. Явно ст.д. за чл.7 ал.3 ЗСПЗЗ, където се говори въобще за делба, без да се визира съдебна или доброволна. В такъв случай одобряването на проекта става с административен акт на ОСЗГ. Въпроса е този акт по искане на съда ли трябва да бъде издаден, и аналогичен ли е той със становището на техническата служба в случаите на делба на УПИ, или трябва страните по делото да поискат по свой почин изготвяне на проекта? Ясно е, че не трябва да бъде конституирана ОСЗГ като страна по делото. Тогава? Мисля няма аналогия с ЗУТ, тъй като вещо лице в съда само ще изготви разделяне на имота, ако според становището той е поделяем. Мисля също, че искането за одобрение на проекта трябва да стане по почин на съда. Ако ПК откаже, макар и незаконно, тогава става извънредно интересно. Мисля че трябва да потърсите съдебна практика. Аз също се ангажирам да потърся.
За да излезете от ситуацията, ви съветвам следното: поискайте от ПК вписване на съдебното решение за прогласяване на нищожност. Ако откажат, обжалвайте в Областна дирекция "Земеделие и гори", ако и те откажат, обжалвайте в съда.
В първия момент малко се зачудих защо съда ще иска одобрение на проекта за делба. Явно ст.д. за чл.7 ал.3 ЗСПЗЗ, където се говори въобще за делба, без да се визира съдебна или доброволна. В такъв случай одобряването на проекта става с административен акт на ОСЗГ. Въпроса е този акт по искане на съда ли трябва да бъде издаден, и аналогичен ли е той със становището на техническата служба в случаите на делба на УПИ, или трябва страните по делото да поискат по свой почин изготвяне на проекта? Ясно е, че не трябва да бъде конституирана ОСЗГ като страна по делото. Тогава? Мисля няма аналогия с ЗУТ, тъй като вещо лице в съда само ще изготви разделяне на имота, ако според становището той е поделяем. Мисля също, че искането за одобрение на проекта трябва да стане по почин на съда. Ако ПК откаже, макар и незаконно, тогава става извънредно интересно. Мисля че трябва да потърсите съдебна практика. Аз също се ангажирам да потърся.
За да излезете от ситуацията, ви съветвам следното: поискайте от ПК вписване на съдебното решение за прогласяване на нищожност. Ако откажат, обжалвайте в Областна дирекция "Земеделие и гори", ако и те откажат, обжалвайте в съда.
- Иван
Решение № 604 от 18.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 235/2001 г., I г. о., докладчик съдията Емануела Балевска
Адвокатски преглед, бр. 11-12/2002 г., стр. 64
чл. 69, ал. 1, чл. 72 ЗН, чл. 2, ал. 1, чл. 109, ал. 1, чл. 181 ГПК
Съдът следва да съдейства на страните за доброволно разрешаване на спора чрез спогодба. Трябва да се има предвид от съда, който в този случая следва да прояви по-голяма активност за постигането на спогодба.
Когато земеделските земи могат да се разделят на дялове, съответни на броя на участващите в делбата колена-наследници и при заявено желание от всички съделители, делбата може да се извърши чрез разпределение на имотите, без това да нарушава правилото на чл. 60, ал. 1 ЗН.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С посоченото решение окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, е отменил решението на първата инстанция по извършване на делбата на процесните земеделски земи по реда и на основание чл. 292 ГПК и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че процесните делбени имоти не могат да се обособят в самостоятелни дялове за всеки един от съделителите, поради което е постановил ново решение по извършването на делбата, като на основание чл. 288, ал. 1 ГПК е изнесъл имотите - земеделски земи, на публична продан.
Изводите на въззивния съд са направени в грубо нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Императивно формулираното правило на чл. 72 от ЗН, заложено и в препращащата норма на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ, установява забраната земеделските земи да се обособяват в самостоятелни дялове под определен размер на площта на конкретен дял, като за нивите този минимален размер е 3 дка, за ливадите - 2 дка и за лозята и овощните градини - 1 дка. Допуснатият до делба земеделски имот според решението по чл. 282, ал. 1 ГПК, според документите за собственост и констатациите на експертното заключение на техническата експертиза има характер на ливада. Правният извод на съда, че при обособяване на три дяла за извършване на делбата по колена би се допуснало нарушение на чл. 72 от ЗН, не може да се сподели. Обособяването на имот от 6980 кв. м на три равни дяла (доколкото не противоречи на изискванията на Закона за устройство на територията (според правилата на математиката предполага обособяване на самостоятелни дялове, по-големи от изискуемия минимален размер за този вид земеделски земи, а именно по-голям от 2 дка. В разрез с изискванията на чл. 188 ГПК при преценка на исканията на страните делбеният съд не е съобразил правните си изводи и с изискванията на чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която поставя като условие за законосъобразното извършване на делбата на земеделските земи, когато последните се "обособяват на части", липсата на изработен или одобрен от поземлената комисия, възстановила собствеността по ЗСПЗЗ, проект за разделяне. Изводите на решаващия съд, че не може да се обособят дялове, извън вече изложените съображения, не могат се приемат за правилни, доколкото не почиват на безспорно установени факти за невъзможността за реална поделяемост, доколкото не е изслушана нова експертиза и не е поискано становище на поземлена комисия в тази насока според изискванията на закона. В разрез с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК са и изводите на съда, че не е налице друга правна възможност за съда да извърши делбата на процесния недвижим имот освен изнасянето му на публична продан, при категоричните данни по делото за желанието на всички страни имотът да се раздели на части и остане в техен реален дял. Констатираните пороци налагат отмяна на обжалваното решение на въззивния съд по извършване на делбата и връщане на делото на този съд за ново разглеждане от етапа на разглеждане на делото по чл. 205 ГПК.
При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да съобрази освен дадените указания по приложение на материалния закон - чл. 72 ЗН и чл. 69, ал. 1 ЗН, и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 109, ал. 1 ГПК изисква от съда да оказва съдействие за доброволното разрешаване на един спор, като прикани страните към спогодба. При данните по делото относно исканията на страните делбените имоти да останат на наследниците, изразени с писмени молби, в т. ч. и декларацията на съделителката М. С. на с. 195 по делото, са игнорирани от делбения съд. Законът изисква от въззивния съд като инстанция по същество едно по-активно поведение от негова страна за разрешаване на спора. Липсата на такова процесуално поведение, дори да не съставлява нарушение на съществени процесуални правила, според действащата правна уредба се изисква от съда, разглеждащ спора по същество, с оглед по-ефективното и бързо разрешаване на имуществените споровете и следва да се вземе предвид като възможност при новото разглеждане на спора по извършване на делбата от въззивната инстанция.
Засега това е съдебното решение, което успях да намеря и подкрепя разсъжденията ми. Обърнете внимание, че то говори за "становище" на ПК/ОСЗГ/, тоест инициативата за изготвяне на проекта е в съда. Далитова сстановище е ИАА и дали можете да го обжалвате на собствено основание, трябва дасе помисли повече.
Адвокатски преглед, бр. 11-12/2002 г., стр. 64
чл. 69, ал. 1, чл. 72 ЗН, чл. 2, ал. 1, чл. 109, ал. 1, чл. 181 ГПК
Съдът следва да съдейства на страните за доброволно разрешаване на спора чрез спогодба. Трябва да се има предвид от съда, който в този случая следва да прояви по-голяма активност за постигането на спогодба.
Когато земеделските земи могат да се разделят на дялове, съответни на броя на участващите в делбата колена-наследници и при заявено желание от всички съделители, делбата може да се извърши чрез разпределение на имотите, без това да нарушава правилото на чл. 60, ал. 1 ЗН.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С посоченото решение окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, е отменил решението на първата инстанция по извършване на делбата на процесните земеделски земи по реда и на основание чл. 292 ГПК и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че процесните делбени имоти не могат да се обособят в самостоятелни дялове за всеки един от съделителите, поради което е постановил ново решение по извършването на делбата, като на основание чл. 288, ал. 1 ГПК е изнесъл имотите - земеделски земи, на публична продан.
Изводите на въззивния съд са направени в грубо нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Императивно формулираното правило на чл. 72 от ЗН, заложено и в препращащата норма на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ, установява забраната земеделските земи да се обособяват в самостоятелни дялове под определен размер на площта на конкретен дял, като за нивите този минимален размер е 3 дка, за ливадите - 2 дка и за лозята и овощните градини - 1 дка. Допуснатият до делба земеделски имот според решението по чл. 282, ал. 1 ГПК, според документите за собственост и констатациите на експертното заключение на техническата експертиза има характер на ливада. Правният извод на съда, че при обособяване на три дяла за извършване на делбата по колена би се допуснало нарушение на чл. 72 от ЗН, не може да се сподели. Обособяването на имот от 6980 кв. м на три равни дяла (доколкото не противоречи на изискванията на Закона за устройство на територията (според правилата на математиката предполага обособяване на самостоятелни дялове, по-големи от изискуемия минимален размер за този вид земеделски земи, а именно по-голям от 2 дка. В разрез с изискванията на чл. 188 ГПК при преценка на исканията на страните делбеният съд не е съобразил правните си изводи и с изискванията на чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която поставя като условие за законосъобразното извършване на делбата на земеделските земи, когато последните се "обособяват на части", липсата на изработен или одобрен от поземлената комисия, възстановила собствеността по ЗСПЗЗ, проект за разделяне. Изводите на решаващия съд, че не може да се обособят дялове, извън вече изложените съображения, не могат се приемат за правилни, доколкото не почиват на безспорно установени факти за невъзможността за реална поделяемост, доколкото не е изслушана нова експертиза и не е поискано становище на поземлена комисия в тази насока според изискванията на закона. В разрез с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК са и изводите на съда, че не е налице друга правна възможност за съда да извърши делбата на процесния недвижим имот освен изнасянето му на публична продан, при категоричните данни по делото за желанието на всички страни имотът да се раздели на части и остане в техен реален дял. Констатираните пороци налагат отмяна на обжалваното решение на въззивния съд по извършване на делбата и връщане на делото на този съд за ново разглеждане от етапа на разглеждане на делото по чл. 205 ГПК.
При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да съобрази освен дадените указания по приложение на материалния закон - чл. 72 ЗН и чл. 69, ал. 1 ЗН, и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 109, ал. 1 ГПК изисква от съда да оказва съдействие за доброволното разрешаване на един спор, като прикани страните към спогодба. При данните по делото относно исканията на страните делбените имоти да останат на наследниците, изразени с писмени молби, в т. ч. и декларацията на съделителката М. С. на с. 195 по делото, са игнорирани от делбения съд. Законът изисква от въззивния съд като инстанция по същество едно по-активно поведение от негова страна за разрешаване на спора. Липсата на такова процесуално поведение, дори да не съставлява нарушение на съществени процесуални правила, според действащата правна уредба се изисква от съда, разглеждащ спора по същество, с оглед по-ефективното и бързо разрешаване на имуществените споровете и следва да се вземе предвид като възможност при новото разглеждане на спора по извършване на делбата от въззивната инстанция.
Засега това е съдебното решение, което успях да намеря и подкрепя разсъжденията ми. Обърнете внимание, че то говори за "становище" на ПК/ОСЗГ/, тоест инициативата за изготвяне на проекта е в съда. Далитова сстановище е ИАА и дали можете да го обжалвате на собствено основание, трябва дасе помисли повече.
- Иван
Иване, "Становището" / порожително или отрицателно/, според мен, е ИАА. То отговаря на изискването на чл.2 от ЗАП. Няма значение е как е кръстено - дали "становище" или с друго "заглавие"- меродавно е съдържанието му. Във връзка с последното проктиката на ВАС е категорична.
Ако направим аналогия със ЗУТ, контролът за законосъобразността му би следвало да се извърши от делбения съд. Мисля, че има логика да направим подобна аналогия, тъй като противното - би довело до процес в процеса, спиране на делбеното дели или други излишни усложнения.
Ако направим аналогия със ЗУТ, контролът за законосъобразността му би следвало да се извърши от делбения съд. Мисля, че има логика да направим подобна аналогия, тъй като противното - би довело до процес в процеса, спиране на делбеното дели или други излишни усложнения.
-
scribtor - Потребител
- Мнения: 688
- Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46
Но драги Скрибторе, не даваш конкретен съвет!
Ако контрола за законосъобразност се осъществи от съда в случая, какво би означавало това при незаконосъобразен отказ от страна на ОСЗГ да одобри проекта за делба, който самата тя трябва да изготви? Моля отговори, защото аз съм извънредно затруднен-съда какво може и трябва да направи в този случай? Да глобява председателя до издаването на проекта ли? Или да постанови определение, с което да прогласи нищожност на отказа-това последното ми звучи най-малкото нелепо, да не говорим, че е процесуално недопустимо... Не може и да остави въпроса за произнасяне в съдебното решение, какъвто е общия принцип, защото става въпрос за ИАА, от който зависи извършването на делба , т.е.не решаване на съдебен спор в чистата му форма, а реализиране на признато от същия съд право чрез трансформацията му в право върху конкретни обекти. Това изисква, налага наличието на проект за делба. Не може страната да обжалва този отказ в същия съд, който гледа делото, защото предмета на спора е друг. То е ясно, че става дума за косвен съдебен контрол, но според теб как на практика ще се реализира той?
Ако контрола за законосъобразност се осъществи от съда в случая, какво би означавало това при незаконосъобразен отказ от страна на ОСЗГ да одобри проекта за делба, който самата тя трябва да изготви? Моля отговори, защото аз съм извънредно затруднен-съда какво може и трябва да направи в този случай? Да глобява председателя до издаването на проекта ли? Или да постанови определение, с което да прогласи нищожност на отказа-това последното ми звучи най-малкото нелепо, да не говорим, че е процесуално недопустимо... Не може и да остави въпроса за произнасяне в съдебното решение, какъвто е общия принцип, защото става въпрос за ИАА, от който зависи извършването на делба , т.е.не решаване на съдебен спор в чистата му форма, а реализиране на признато от същия съд право чрез трансформацията му в право върху конкретни обекти. Това изисква, налага наличието на проект за делба. Не може страната да обжалва този отказ в същия съд, който гледа делото, защото предмета на спора е друг. То е ясно, че става дума за косвен съдебен контрол, но според теб как на практика ще се реализира той?
- Иван
Да колега, обаче имайте в предвид, че проекта за делба е така да се каже строго формализиран. При доброволната делба при изготвянето му на всеки бъдещ имот ОСЗГ дава номер от регистъра, и с този номер имота се описва. Същото трябва да стане и при съдебната делба. Т.е. необходимо е проекта да бъде изготвен от ОСЗГ, а не от съда/вещото лице/, и да бъде изпратен в съда. Вижда се обаче, че ОСЗГ отказва.
Темата е интересна и сериозна, а колегите не взимат участие. Надявах за повече активност.
Темата е интересна и сериозна, а колегите не взимат участие. Надявах за повече активност.
- Иван
Проектът може да бъде одобрен от ОСЗГ, не е задължително да бъде изработен от службата.
Но сте много прав за номерата, които получават имотите при одобрението на протокола от ОСЗГ. Без тях няма индивидуализация на имотите, т.е. няма делба. На практика се получава, че ОСЗГ стопира развитието на делото за делба.
Но сте много прав за номерата, които получават имотите при одобрението на протокола от ОСЗГ. Без тях няма индивидуализация на имотите, т.е. няма делба. На практика се получава, че ОСЗГ стопира развитието на делото за делба.
- N2
re
колеги не сте прави, че службата може да изготвя проекти за делба, съгласно ЗКИР - това могат да правят само лица правоспособни по този закон и повечето вещи лица имат такава правоспособност, а ако се наложи да ви се изготви проект за делба - фирмата, която обслужва ОЗСГ го прави. а заверката е на ОЗСГ
-
cleo - Потребител
- Мнения: 287
- Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41
13 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 34 госта