Продажба на дял

[avokady]

Въпреки намека за евикция от темата, съм благодарна за поясненията, при все че не съм запозната детайлно с междуличностните отношения и предпочитания на участниците в сделката, която първоначално изтълкувах като намерение за ликвидиране на съсобствеността

[karanedeff]

Тълкувателно решение № 72 от 9.IV.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 7/1987 г.
чл. 75, ал. 2,
чл. 76 ЗНасл.,
чл. 25,
чл. 26, ал. 4 ЗЗД

1. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ (предмет, имот) или с идеална част от такава са абсолютно недействителни, нищожни. Нищожността на актовете на разпореждане отпада с обратно действие от момента на извършването им, ако при делбата вещта се падне в дела на разпоредителя.
2. Чл. 76 ЗНасл. няма приложение при съсобственост, която не е възникнала от наследяване, и при съсобственост поради прекратяване на съпружеската имуществена общност при смърт на единия от съпрузите. За наследствения дял на преживелия съпруг намират приложение т. 1, както и следващите настоящата точка.
3. Ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), актът на разпореждане на сънаследника с идеалната част, която съответствува на наследствения му дял, съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил. Чл. 76 няма приложение за актовете на разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения.
4. При делбата на наследството, легитимиран съделител за участие в нея е наследникът, който е извършил разпореждане в полза на трето лице, а не приобретателят. Ако в делбата е участвувал приобретателят, делбата е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.
------------------------

Председателят на Върховния съд на Република България на основание чл. 212 ГПК е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпросите, посочени в предложението, за приложение на чл. 76 ЗН поради различните становища, застъпени от съдебната практика и теория.


В предложението са поставени питания за вида недействителност, която чл. 76 ЗН има предвид; налице ли е недействителност по смисъла на чл. 76 ЗН, когато актът на разпореждане се отнася до предмет в неговата корпорална цялост или в случаите на разпореждане с идеална част - изчерпваща или не правата на сънаследника, който я е отчуждил. Поискан е отговор и по въпросите дали чл. 76 ЗН намира приложение за вещите, които са били съпружеска имуществена общност, както и кое лице е легитимирано да участва в делбата при извършено прехвърляне на сънаследствена вещ - прехвърлителят или приобретателят.

1. Съгласно чл. 76 ЗН "актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата".

Недействителността е родово понятие. Недействителни са нищожните сделки, т. е. тези, от които не възникват правни последици. Недействителни са и унищожаемите сделки, които обаче до унищожаването им пораждат правни последици както действителните сделки.


Позоваване на нищожност може да бъде упражнено винаги, включително и с възражение. Унищожаемите сделки придобиват значение на недействителни, ако бъдат прогласени за такива по предявен конститутивен иск, ако са били извършени при опорочена воля или в изрично определените от закона случаи.


Недействителността по чл. 76 ЗН има предвид защитата на интересите на наследниците, за да бъде обезпечена възможността да получат реален дял от наследството според състоянието му в момента на неговото откриване. Според съдържанието на текста недействителността се обосновава от факта, че е извършено разпореждане с вещ, която е отчасти чужда. За недействителна се прогласява сделката в нейната цялост, а не в частта й, с която са засегнати чуждите права, както би следвало да е съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Затова следва да се възприеме, че чл. 76 ЗН е специална норма спрямо разпоредбите на общия ЗЗД, има самостоятелно значение и приложно поле в общата систематика на недействителните актове на разпореждане според действащия правопорядък.


Прогласената от чл. 76 ЗН недействителност е абсолютна. Актовете на разпореждане на сънаследника са нищожни. Такива са те и когато са били извършени при спазване на изискванията за формата и реда за сключване на съответната сделка. Без значение е дали сделката е възмездна (продажба, замяна, цесия и др.) или безвъзмездна (дарствена). Но произтичащата от чл. 76 ЗН нищожност има тази характерна особеност, че подлежи на заличаване, а извършената сделка се заздравява с обратно действие - от момента на сключването й, ако настъпи условието, посочено в текста - ако вещта по акта на разпореждането при извършване на делба на наследството между сънаследниците, които са го приели, се падне в дял на прехвърлителя й. Едва при сбъдване на това условие настъпва валидното придобиване на правото на собственост от приобретателя на сънаследствената вещ. Това важи и в случаите, когато обект на сделката е била идеална част от сънаследствена вещ, а не само когато обект на сделката е била цялата, корпорално обособена вещ, включена в наследството на съответния наследодател. Този извод произтича от принципа за по-голямото основание. Щом като нищожността следва да се отнася до цялата сделка, тя повлича нищожност и в рамките на притежавания от прехвърлителя наследствен дял. Освен това според чл. 76 ЗН, за да настъпи евентуално заздравяване на нищожната сделка, необходимо е да се извърши делба на наследството с негово участие.


При тези положения отговорът на първите три въпроса на предложението следва да бъде в смисъл, че чл. 76 ЗН има предвид нищожност на акта на разпореждане, включително и в случаите, когато сънаследникът е прехвърлил дяла си от сънаследствената вещ. Ако обаче наследството се изчерпва само с вещта, от която прехвърлителят е придобил по наследяването идеална част, а обект на акта на разпореждането е именно тази част и прехвърлянето е възмездно, следва да се счита, че се касае до продажба на наследство съгласно чл. 212 ЗЗД. В този случай продажбата не се нуждае от заздравяване, защото чл. 76 ЗН не се отнася до продажбата на наследство. Във всички останали случаи актът на разпореждане остава нищожен до сбъдване на отлагателното условие, посочено в чл. 76 ЗН, с оглед на което следва да се счита, че е била сключена сделката. Ако то настъпи, прехвърлителното действие на акта на разпореждане се счита настъпило от момента на извършването на акта на разпореждане.


Разпоредбата на чл. 76 ЗН следва да се квалифицира като специална в систематиката на недействителността на сделките и спрямо чл. 33 ЗС, когато актът на разпореждане е покупко-продажба. Затова и в случаите на спазване на чл. 33 ЗС продажбата на сънаследствения дял от имота ще е нищожна. На тази нищожност имат възможност да се позовават и заинтересованите наследници, макар да са били поканени да изкупят вещта, в случаите, когато тя не изчерпва наследството.

2. При наследяването възниква съсобственост от откриване на наследството, ако е извършено приемането от наследниците по закон или назначените за наследници с универсално завещание. Разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. Ако наследодателят е бил съсобственик с трето лице или вещта (имотът) е била обект на съпружеска имуществена общност, чл. 76 ЗН не създава ограничение нито за съсобственика, нито за преживелия съпруг при извършване на актове на разпореждане от тяхна страна с притежаваните права на собственост на лично основание. Затова нищожен по смисъла на чл. 76 ЗН ще е актът на разпореждане само със сънаследствения дял. При разпореждане с притежавания отпреди откриването на наследството дял съсобственикът или преживелият съпруг ще следва да спази чл. 33 ЗС, когато актът се отнася до недвижим имот и е продажба. Препращането на чл. 34, ал. 2 ЗС към разпоредбите за делба на наследство не обвързва и не ограничава съсобственика да се разпорежда по своя воля с личния дял.
3. Тълкуването на чл. 76 ЗН в горния смисъл налага да се възприеме, че легитимиран да участва в делбата на наследството и съответно на вещта, която е била обект на разпореждане, е наследникът, който е извършил акта на разпореждане, независимо дали той е извършен за цялата вещ или за идеална част от нея. И в единия, и в други случай вещта е и остава сънаследствена. Приобретателят е външно лице за наследството. Без участие на прехвърлителя-сънаследник в делбата се осуетява възможността да настъпи заздравяването на нищожната сделка. Затова, ако в делбата е участвал приобретателят, а не прехвърлителят, делбата ще е нищожна по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.

[karanedeff]

евикция от темата

- вие юрист ли сте

първоначално изтълкувах като намерение за ликвидиране на съсобствеността

именно това е станало - имало е трима съсобственици - сега са двама.
Не се е появило трето лице
Както, колегите по горе изтъкнаха чл. 33 цели НЕраздробяване на съсобствеността, като предпазва трети лица - НЕСЪСОБСТВЕНИЦИ да изкупят дял преди да е предложен на всеки един от съсобствениците.

По смисъла на закона: ТРЕТО ЛИЦЕ=ЛИЦЕ НЕСЪСОБСТВЕНИК, И ОТ АРГУМЕНТ ЗА ПРОТИВНОТО - ВСЕКИ СЪСОБСТВЕНИК Е СВОБОДЕН ДА СЕ СЕ РАЗПОРЕДИ СЪС СВОЯ ДЯЛ В ПОЛЗА НА ДРУГ СЪСОБСТВЕНИК, КАКТО НАМЕРИ ЗА ДОБРЕ - ДА ГО ПРОДАДЕ, ДА ГО ДАРИ, ДА ГО ЗАМЕНИ....
Волята на съсобственика, на кого от другите съсобственици ще предложи и евентуално ще отчужди своят дял от съсобствеността не подлежи на съдебен контрол. Не е в правомощията на съда на укаже да даден съсобственик на кого от другите съсобственици да отчужди своят дял

[julyanvonemona]

Въпреки предупрежденията трибуналът се състоя!

[Гост.]

евикция от темата

- вие юрист ли сте

Давай го по-лежерно, Каранедев ( ) без шокиране, защото именно за това стана дума

avokady, ...Най-лесния за Вас начин да се справите е да напуснете тази тема ...

това си звучи като "отстраняване" от темата.

На мен, пък, ми хареса чувството за хумор на avokady .

[julyanvonemona]

На мен, пък, ми хареса чувството за хумор на avokady

Това е своеобразна рецепция на обстановката когато Том Соер представя, като висша чест боядисване оградата на леля си. Мисля че и тя се казваше Поли.
Забележка: Съвпадението на имената е случайно и не е търсено като ефект

[Гост.]

Лелчето го е наказала, а тук само ти говориш за трибунал.
Не схванах тънкия намек за манипулация ( ако и да е така- хареса ми начина и нямам против), но ще затворя за себе си темата с цитат от творбата на Твен:

.....в края на краищата животът на този свят не е толкова безсмислен. ....

[julyanvonemona]

Някой да каже нещо против блондинките....
Поне в този случай явно няма такива!.....

[karanedeff]

Въпреки предупрежденията трибуналът се състоя!

Търпение
Присъдата още не е произнесена

[Melly]

Въпреки предупрежденията трибуналът се състоя!

Търпение
Присъдата още не е произнесена

Да влезе убитият.

[karanedeff]

Изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот по чл. 33 от Закона за собствеността

I. Приложно поле
Изкупуването на дял от съсобствен имот по реда на чл. 33 от ЗС се прилага само относно недвижимите имоти, не и спрямо прехвърляне на дял от движима вещ, колкото и тя да е значителна и ценна. В този смисъл е Решение № 50 от 01.VI.1956 г. по гр. дело № 36/1956 г. на ОСГК на ВС. Правото на изкупуване на дял от общ имот може да се упражни както при съсобственост, породена от правна сделка, така и при съсобственост, възникнала от наследяване или учредена с административен акт - Решение № 72 от 01.VII.1959 г. по гр. дело № 48/1959 г., ОСГК на ВС; Решение № 567 от 22.II.1971 г. по гр. дело № 2931/1970 г., I г. о.; Решение № 100 от 01.III.1995 г. по гр. дело № 1430/1993 г., IV г. о.; Решение № 90 от 12.02.2003 г. на ВКС по гр. дело № 2960/2001 г., IV г. о.; Решение № 1820 от 12.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 155/2001 г., IV г. о. Без значение е естеството на имота, до който съсобствеността се отнася - сграда, апартамент, магазин, урегулиран поземлен имот, земеделска земя и т.н. В решение № 1072 от 20.07.1974 г. по гр. дело № 478/1974 г., I г. о. ВС приема, че при отчуждаването на право на собственост върху гараж като право върху отделна постройка продавачът е длъжен да спази условията чл. 33 от ЗС, ако са налице предпоставките за това. При един специален вид съсобственост изкупуването по чл. 33 от ЗС не може да намери приложение. Това е принудителната неделима съсобственост върху общите части от постройки в етажна собственост (чл. 38 от ЗС). В този смисъл е Решение № 2464 от 21.X.1965 г. по гр. дело № 1692/1965 г., I г. о. Разпоредбата на чл. 33 от ЗС е неприложима в случаите, когато върху съсобствен терен е построена сграда-етажна собственост с повече от един самостоятелен обект, собственост на различни лица (напр. жилищна сграда, в която апартаментите принадлежат на различни собственици) и едно от тях сключи договор за покупко-продажба на своя имот с трето лице - Решение № 61 от 05.V.1959 г. по гр. дело № 37/1959 г., ОСГК на ВС, Решение № 53 от 14.03.2000 г. на ВКС по гр. дело № 1094/1999 г., IV г. о. В разглежданата хипотеза всеки собственик на отделен обект може свободно да се разпореди със своето право на собственост, без да иска съгласието на останалите собственици. Идеалните части от дворното място в този случай са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и те, както и другите общи части, се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат, по силата на разпореждането на закона. За тяхното прехвърляне не е необходимо съгласие на останалите съсобственици на мястото. Разпоредбата на чл. 33 от ЗС не се прилага и в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото - Решение № 45 от 01.04.1960 г., ОСГК на ВС. В тази хипотеза съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите - отделна собственост. Отделната собственост на сградите дава право на собствениците да ги продадат не само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица. При отделните сгради, принадлежащи на отделни собственици, съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите с оглед използването им. Тя не определя правното положение на сградите, нито пък с оглед идеята на закона може да се счита, че обуславя приложението на чл. 33 от ЗС.
II. Предпоставки за упражняване правото на изкупуване
1. Лице, срещу което може да бъде упражнено правото на изкупуване
Съсобственикът може да предяви искане за изкупуване на дял, прехвърлен от друг съсобственик, само ако приобретател е външно, трето, т. е. неучастващо в съсобствеността лице. В този смисъл е трайната съдебна практика: - Решение № 50 от 01.06.1956 г на ВС по гр. дело № 36/1956 г.; - Решение № 439 от 18.III.1961 г. по гр. дело № 45/1961 г., IV г. о.; - Решение № 1820 от 12.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 155/2001 г.; - Решение № 1515 от 28.VII.2003 г. на ВКС по гр. дело № 1266/2002 г. Ако един съсобственик прехвърли дела си на друг от съсобствениците, без изобщо да го предлага на някои от останалите, правото на изкупуване по чл. 33 от ЗС не може да бъде упражнено.
2. Видове отчуждителни сделки, при които правото на изкупуване може да бъде упражнено
Разпоредбата на чл. 33 от ЗС визира само продажбата като елемент от фактическия състав на изкупуването. Затова, ако съсобственикът е отчуждил своята част чрез дарение или друг безвъзмезден акт, правото на изкупуване за другите съсобственици не възниква. С Решение № 1515 от 28.07.2003 г. по гр. дело № 1266/2002 г., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 33 от ЗС има ограничителен характер и правото на изкупуване не може да бъде упражнено при други видове сделки със съсобствен имот - замяна, дарение или алеаторен договор за гледане и издръжка. Тъй като съсобствеността върху недвижими имоти възниква най-често в резултат на наследяване, в съдебната практика се разглежда въпроса, дали правото по чл. 33 от ЗС може да бъде упражнено и в случаите, когато един съсобственик (сънаследник) прехвърли своя дял от цялото наследство с договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД. При отговора на този въпрос съдебната практика заема противоречиви становища. С две последователни решения ВС прие, че изкупуването може да се извърши и в случаите когото съсобственикът (сънаследник) е продал дела си от общото наследство, включващо недвижими имоти с "договор за продажба на наследство" по чл. 212 от ЗЗД (Решение № 910/1955 г. и Решение № 2891/1956 г.). Сезирана по реда на чл. 212 от ГПК (отм.) гражданската колегия на ВС възприе отрицателния отговор, като обяви с Тълкувателно решение № 50 от 01.06.1956 г., че чл. 33 от ЗС няма приложение при продажба на наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД, в което има недвижими имоти, включително и тогава, когато наследството се състои само от недвижими имоти. Аргументите, с помощта на които е обосновано схващането, изразено в Тълкувателно решение № 50 от 01.06.1956 г., са следните: » правилото на чл. 33 от ЗС има ограничителен характер, защото стеснява кръга на купувачите при продажба на част от съсобствен недвижим имот. Това налага неговите разпоредби да се прилагат ограничително само относно продажба на част от съсобствен недвижим имот; » продажбата на наследство се урежда със специални норми и в тях не се съдържат ограничения, като тези на чл. 33 от ЗС; » наследството е съвкупност и поради това може да съдържа не само недвижими имоти, но и движими вещи, а за тях правилата на чл. 33 от ЗС не се отнасят; » чл. 33 от ЗС няма да намери приложение и при продажба на наследство, което се състои само от недвижими имоти, както поради ограничителното приложение на тази разпоредба относно продажба на част от съсобствен недвижим имот, така и поради обстоятелството, че когато се продава наследство, без да се определят предметите му, не може да се приеме, че то се състои само от недвижими имоти. Законът третира наследството като съвкупност от права и задължения и затова установява сравнително лек режим за продажбата му. В практиката често се поставя въпросът, дали изкупуването на дял от
недвижим имот може да се извърши в случаите, когото един от съсобствениците сключи с трето лице предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот. За да се отговори на този въпрос трябва да се направят няколко разграничения. Ако предварителният договор се отнася до сключване на окончателен договор, с оглед на който изкупуването е изключено - договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане или договор за дарение - за никакво изкупуване не може да става дума. Когато предварителният договор се отнася до сключване на окончателен договор за покупко-продажба възможността за изкупуване се очертава в перспектива. Веднага обаче трябва да се изтъкне, че и при предварителния договор за продажба на дял от съсобствен недвижим имот другите съсобственици не могат направо да предявят искове за изкупуване. Искането на съсобствениците да придобият дела на продавача-съсобственик не може да се реализира по силата на този договор и по реда на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. За да възникне тази възможност необходимо е или и двете страни по предварителния договор да изпълнят взаимното си задължение за договаряне, като сключат окончателен договор в съответната форма или пък една от тях да издейства с иск по чл. 19 от ЗЗД постановяване на съдебно решение, което да замести несключения окончателен договор. Едва след сключване на окончателен договор или уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД другите съсобственици могат да предявят искове за изкупуване по чл. 33 от ЗС. В този смисъл е и трайната съдебна практика: - Решение № 52 от 08.06.1982 г. по гр. дело № 32 от 1982 г., ОСГК на ВС; - Решение № 826 от 27.07.2000 г. на ВКС по гр. дело № 112/2000 г., II г. о. В производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД въпросът за изкупуване от съсобственици на продавача, не може да се разглежда. Представянето на писмени доказателства по чл. 33 от ЗС в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД нито е необходимо, нито е възможно.
3. Други предпоставки
Разпоредбата на чл. 33 от ЗС обуславя упражняването на правото на изкупуване от две алтернативно определени предпоставки: а) съсобственикът-прехвърлител трябва да е предложил на другите съсобственици да купят дела, който той е решил да продаде при определени условия, и да получи съгласието на всички или на някои от тях и въпреки това да извърши продажбата в полза на трето лице; б) съсобственикът-прехвърлител да е сключил договор за продажба на своя дял с трето лице без изобщо да отправи предварително предложение до другите съсобственици. Липсата на предложение до другите съсобственици за сключване на такъв договор с тях не е предпоставка за валидност на прехвърлителния договор, който съсобственикът-отчуждител е сключил в надлежната форма с третото лице. Липсата на една от двете алтернативни предпоставки не прави този договор нищожен. Виж в тази връзка установената съдебна практика: - Решение № 14 от 14.03.1977 г. по гр. дело № 84/1976 г. на ОСГК на ВС; - Решение № 661 от 28.07.1987 г. по гр. дело № 454/1987 г., II г. о. на ВС; - Решение № 776 от 15.06.1992 г. по гр. дело № 412/1992 г., IV г. о. на ВС; - Решение № 507 от 01.07.1994 г. по гр. дело № 381/1994 г., I г. о.; - Решение № 1004 от 28.12.1999 г. на ВКС по гр. дело № 487/1999 г., II г. о.; - Решение № 105 от 15.05.2000 г. на ВКС по гр. дело № 1159/1999 г., IV г. о.; - Решение № 1820 от 12.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 155/2001 г., IV г. о.; - Решение № 90 от 12.02.2003 г. на ВКС по гр. дело № 2960/2001 г., IV г. о. В горецитираните решения се възприема становището, че нарушението на чл. 33 от ЗС не е противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. За тези случай законът създава право на защита на съсобственика с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС, според която ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продавача или са уговорени привидни условия във вреда на другия
съсобственик, той може да изкупи частта на продаващия при действителните условия на сделката с купувача. Правото на изкупуване от съсобственика води до извод, че сделката не е нищожна, а действителна. Изкупуването е възможно при действителен, но не и при нищожен договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни правото на изкупуване, защото съсобственикът-продавач остава собственик на своята част. Задължението на съсобственика, решил да прехвърли своя дял, да отправи предложение най-напред до другите съсобственици, цели да защити само тяхното право на предпочитание, техните интереси срещу риска от встъпване на външно лице в отношенията на съсобственост. Обществените интереси не се увреждат непосредствено от прехвърлянето на дял от общия имот върху третото лице. Поради това няма и нужда да се обяви прехвърлянето на такъв дял върху третото лице за нищожно. Интересите на другите съсобственици са защитени достатъчно с възможността да изкупят дела, продаден на третото лице, без да е предложен предварително на тях. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС изисква съсобственикът- прехвърлител "да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и да декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение". Предложението е волеви акт, изхождащ от съсобственика, решил да прехвърли дела си. Необходимо е пред нотариуса, при сключване на продажбата с третото лице, съсобственикът-прехвърлител да представи писмени доказателства, че преди това е отправил предложение до другите съсобственици, като напр. втори екземпляр или препис от нотариална покана, препис от телеграма, съдържаща неговото предложение, писма от съсобствениците, с които те, позовавайки се на устното или писменото предложение на прехвърлителя, съобщават, че не го приемат или пък искат промени в условията и др. В случаите, когато писмената покана, отправена до другите съсобственици на недвижимия имот, не е получена от тях, ВС приема, че няма писмена покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗС - Решение № 261 от 14.02.1961 г. по гр. дело № 9787/1960 г. В посоченото решение съсобственикът-прехвърлител е изпратил телеграма до другия съсобственик, но е отказано получаването й с бележка, че адресатът се намира в провинцията. По този начин съсобственикът не е узнал съдържанието на телеграмата и ВС приема, че същият не е валидно поканен и не е отказал да изкупи имота съгласно чл. 33 от ЗС, респ. че няма покана и отказ от съсобственика. Фактът, че прехвърлителят е предложил на другите съсобственици да купят неговия дял се установява само с писмени доказателства. Свидетелски показания за установяване поканата към съсобственика за изкупуване са недопустими както пред нотариуса, така и в производството по изкупуване - Решение № 452 от 16.02.1957 г. по гр. дело № 7738/1956 г., IV г. о. на ВС.
III. Иск за изкупуване по чл. 33 от ЗС 1. Характер на иска по чл. 33 от ЗС
1. Искът за изкупуване по чл. 33 от ЗС е конститутивен.
Ищец по този иск може да бъде само съсобственик на същия недвижим имот, дял от който е прехвърлен на трето лице. Законът за собствеността не урежда въпроса срещу кого трябва да се предяви искът за изкупуване. Освен купувачът-трето лице, като ответник трябва да бъде конституиран винаги и продавачът. Продавачът и купувачът имат в процеса положението на пасивно необходимо задължителни другари (чл. 172, ал. 2 от ГПК). В този смисъл се ориентира и съдебната практика - Решение № 412 от 24.IV.1985 г. по гр. дело № 1026/1984 г., I г. о. на ВС и Решение № 449 от 27.VI.2002 г. на ВКС по гр. дело № 703/2001 г. Това процесуално положение на страните, според Решение № 412 от 24.IV.1985 г., произтича от: » обстоятелството, че правата и задълженията на продавача и купувача се пораждат от един и същ факт - сключения договор за покупко-продажба, който е повод да се предяви иска за изкупуване и по този факт в съдебното решение следва да се направят еднакви констатации по отношение на страните по
договора, а именно: че продавачът съсобственик не е поканил другия съсобственик и че ищецът отговаря на условията за изкупуване; » обстоятелството, че материалната законна сила на постановеното решение по чл. 33 от ЗС ще се разпростира еднакво между страните, а именно: - че имотът е изкупен от ищеца по силата на решението; - че от този момент купувачът по договора престава да бъде собственик, а собственик става изкупвачът; - че съсобственикът, ищец по иска по чл. 33 от ЗС, дължи цената на изкупените части.
2. Срок за предявяване на иска за изкупуване
Искът за изкупуване трябва да бъде предявен преди изтичането на определен от закона срок - два месеца от деня на продажбата на дела. Този срок винаги е преклузивен, а не давностен. В множество съдебни решения е разгледан въпросът за началния момент на двумесечния срок за предявяване на иска за изкупуване по чл. 33 от ЗС. Съдебната практика приема, че така определеният начален момент - денят на продажбата - има сила само в случаите, когато съсобственикът-прехвърлител е сключил продажба с третото лице, след като предварително е поканил другите съсобственици да купят дела му и те не са приели: - Решение № 953 от 25.03.1959 г. по гр. дело № 943/1959 г., I г. о. на ВС; - Решение № 72 от 01.VII.1959 г. по гр. дело № 48/1959 г., ОСГК на ВС; - Решение № 1470 от 05.VI.1964 г. по гр. дело № 694/1964 г., I г. о. на ВС; - Решение № 100 от 01.03.1995 г. по гр. дело № 1430/1993 г., IV г. о. на ВС; - Решение № 449 от 27.06.2002 г. на ВКС по гр. дело № 703/2001 г., IV г. о.; - Решение № 72 от 05.IV.2004 г. на ВКС по гр. дело № 2645/2002 г., IV г. о. Когато съсобственикът не е отправил предложение до другите съсобственици или до някои от тях, в горецитираните решения се поддържа схващането, че двумесечният срок за изкупуване ще започне да тече от деня, в който непоканеният съсобственик е узнал за продажбата, сключена с третото лице. Относно процесуалния ред да упражняване правото по чл. 33 от ЗС виж "Иск за изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот, продаден в нарушение на чл. 33 от ЗС".
IV. Правни последици на съдебно решение за изкупуване
1. В отношенията между изкупуващия съсобственик - ищец и третото лице - купувач
С влизане в сила на решението по конститутивния иск, с което се уважава молбата на заинтересования съсобственик, той придобива съсобствеността върху частта, която изкупува. Това изходно положение е свързано с два твърде съществени извода. На първо място, изкупуващият съсобственик - ищец по чл. 33 от ЗС замества третото лице-купувач в сключената продажба. Той става носител на ония права и задължения, на които е бил носител изместеният от него купувач. Ако купувачът още не е изплатил напълно цената на недвижимия имот или не е изпълнил към продавача други задължения по сделката, лицето, което изкупува имота и встъпва в правата на купувача при действително уговорените условия, следва да поеме и задълженията, които купувачът още не е изпълнил към продавача. Наред с това изкупуващият съсобственик следва да заплати на купувача всичко дадено в изпълнение на продажбата. Той следва да доплати на продавача само частта от цената, което последният още не е получил от купувача, а не да му заплати цената в пълен размер - Решение № 2762 от 06.12.1965 г. по гр. дело № 1736/1965 г. и Решение № 1771 от 02.02.1994 г. по гр. дело № 2018/1992 г. Изкупвачът - съсобственик по чл. 33, ал. 2 от ЗС дължи обаче действително уговорената цена между продавача и третото лице, а не посочената в нотариалния акт, дори когато посочената в акта цена е по-ниска от
действителната. Обстоятелството, че продавачът и купувачът не са посочили в нотариалния акт действителната цена на имота, а са посочили по-ниска такава с оглед заплащането на по-малък размер на държавните и местни такси по прехвърлянето на имота, не може да създаде никакви права в полза на съсобственика-изкупвач и той е длъжен да заплати при изкупуването на имота действителната му цена. Добросъвестността на изкупвача не е основание да заплати посочената в нотариалния акт цена, ако е по-ниска от действителната - Решение № 144 от 01.12.1955 г. по ч. гр. дело № 100/1955 г., ОСГК на ВС. На второ място, изкупуващият става собственик не от деня, в който съдебното решение е влязло в сила, нито от деня, в който той е предявил иска си, а от деня, в който изместеният от него купувач е придобил собствеността, т. е. от деня, в който продажбата между предишния собственик и купувача е била сключена в надлежната форма.
2. В отношенията между продавача и третото лице - купувач
След влизане в сила на съдебното решение за изкупуване третото лице-купувач излиза от продажбеното правоотношение, и то с обратна сила. То вече не дължи на продавача цената или неплатената част от нея. Това, което купувачът е платил и понесените от него разноски по нотариалното прехвърляне, той ще получи от изкупвача. Това пък, което той не е платил на своя продавач, ще бъде платено на последния от изкупвача. Поради това влязлото в сила съдебно решение за изкупуване не открива възможност за изместения купувач да поиска разваляне на договора за продажба по силата на правилата относно евикцията (чл. 187 и сл. от ЗЗД). Ако изкупвачът не изпълни задължението си да плати определената от съда цена, заедно с разноските, ще се обезсили самото съдебно решение за изкупуване, и то по право. Това ще възстанови с обратна сила продажбеното правоотношение между първоначалните страни по сделката. Забележка: Относно процесуалния ред да упражняване правото по чл. 33 от ЗС виж "Иск за изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот, продаден в нарушение на чл. 33 от ЗС".

[karanedeff]

Давай го по-лежерно, Каранедев

S'il vous plaît Madame, you are welcome

Абсолютно или относително недействителен е актът на разпореждане с отделна сънаследствена вещ или с идеална част от такава - чл. 76 от Закона за наследството?

11.03.2004 г.

АБСОЛЮТНО ИЛИ ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Е АКТЪТ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОТДЕЛНА СЪНАСЛЕДСТВЕНА ВЕЩ ИЛИ С ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ТАКАВА - ЧЛ. 76 ОТ ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО? (Критика на постановката на ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС )
Разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството (ЗН) гласи: "Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата". ТЪЛКУВАНЕТО на разпоредбата, дадено в т. 1 от ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС е, че извършеният акт на разпореждане с отделен сънаследствен имот от сънаследник, независимо дали в корпоралната му цялост или на идеална част от него, притежавана от сънаследника, е АБСОЛЮТНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН (НИЩОЖЕН). ОСГК на ВС аргументира становището си със защита на интереса на останалите сънаследници да получат дял в натура от наследството според състоянието му при неговото откриване - чл. 69 от ЗН и със специалния характер на нормата на чл. 76 от ЗН по отношение на основанията за нищожност, предвидени в чл. 26 от ЗЗД със свое специално значение и приложно поле в системата на недействителността на разпоредителните актове. НИЩОЖНОСТТА на тези актове на това специално основание според приетата постановка за абсолютната им недействителност НЕ СЕ ПОВЛИЯВА ОТ СПАЗВАНЕТО НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ФОРМА И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ на съответната сделка, включително и когато поради прехвърляне на собствената идеална част от сънаследствения имот е бил съобразен чл. 33 от ЗС , като останалите сънаследници са били поканени да изкупят вещта. Нищожността на разпореждането с ИДЕАЛНАТА ЧАСТ, собствена на прехвърлителя-сънаследник, се обосновава с АРГУМЕНТА НА ПО-СИЛНОТО ОСНОВАНИЕ. Щом като сделката с предмет вещта в нейната цялост е нищожна, недействителността се отнася и до частта от нея с предмет идеалната част, притежавана от прехвърлителя. От този основен тълкувателен извод се правят и останалите: че чл. 76 ЗН няма приложение при разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения, както и когато наследството се изчерпва само с една вещ, при което актът на разпореждане на сънаследника със собствената му идеална част от нея представлява такъв с полученото от него наследство, а така също по отношение на съсобственост, която не е възникнала по наследяване. Другият важен извод от основната постановка за нищожност на акта на разпореждане на сънаследника с наследствената вещ или с идеална част от нея е, че САМО ТОЗИ СЪНАСЛЕДНИК Е ЛЕГИТИМИРАН СЪДЕЛИТЕЛ В ДЕЛБАТА, както и че ДЕЛБАТА Е НИЩОЖНА, АКО НЕ ТОЙ, А ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ Е УЧАСТВУВАЛ В НЕЯ. Абсолютната недействителност на актовете на разпореждане с наследствен имот може да бъде санирана (заздравена) с обратна сила при сбъдване на отлагателното условие - ако вещта, предмет на сделката при извършване на делбата, се падне в дял на прехвърлителя, т.е. касае се до ВИСЯЩА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, която става окончателна, ако не се сбъдне отлагателното условие. * Предложените с ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС тълкувателни разрешения имат НЕПРИЕМЛИВИ ПРАКТИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ ПРИ ПРИЛОЖЕНИЕТО на чл. 76 от ЗН ОТ СЪДИЛИЩАТА. Преди всичко СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ на прехвърлителя на сънаследствения имот или идеална част от него на трето лице, НЕ РАЗПОЛАГАТ според основната постановка на тълкувателното решение С ВЪЗМОЖНОСТ ДА ИЗРАЗЯТ СЪГЛАСИЕ С РАЗПОРЕЖДАНЕТО извън задължителното провеждане на делба с участието на прехвърлителя, при която прехвърленият имот се падне в дял на последния, за да се валидира сделката с този имот. ВЪЗМОЖНА Е И ЗЛОУПОТРЕБАТА С ПРАВО, тъй като извършената делба с приобретателя може да бъде обявена за нищожна чрез провеждането на нова с участието на сънаследника-прехвърлител, като НА ТАЗИ НИЩОЖНОСТ БИХА МОГЛИ ДА СЕ ПОЗОВАТ НЕ САМО ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ, НО И РАЗПОРЕДИЛИЯ СЕ със сънаследствения имот. Поради това, че разпореждането се третира за нищожно, ВСЯКО ТРЕТО ЛИЦЕ, при наличие на интерес, а не само сънаследниците, МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВЕ като правоизключващо възражение НА ТАЗИ НИЩОЖНОСТ. Според постановката на тълкувателното решение, ако само делбата с участие на съделителя-прехвърлител може да валидира извършеното от него разпореждане, това възражение не може да се преклудира, ако не е направено от сънаследниците по предявен иск за делба, респ. за собственост със страна - приобретателя по сделката. Поради това НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ И ИЗКУПУВАНЕТО ПО чл. 33 от ЗС от сънаследниците на прехвърлителя, защото то е допустимо при условие, че продажбената сделка е действителна, а не нищожна, макар с нея да са засегнати и чужди права на собственост, ако е прехвърлен целия имот, а не само притежаваната от продавача идеална част, макар че това изкупуване не би противоречало на чл. 76 от ЗН , който санкционира сделките с трети лица, а не тези между сънаследниците, съсобственици на имота, предмет на разпореждане. ПРАКТИЧЕСКИ НЕПРИЛОЖИМО Е И ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ЧЛ. 76 ОТ ЗН ПРИ ПРОДАЖБА НА ЕДИНСТВЕНАТА ВЕЩ, ИЗЧЕРПВАЩА НАСЛЕДСТВОТО, което според т. 3 от ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС се приравнява на разпореждане с наследството, което прехвърлителят е получил като съвкупност от права и задължения по правоприемство от наследодателя си, защото такава хипотеза е само теоретично възможна, освен ако между сънаследниците не съществува спор по нейното съществуване. Разпоредбата на чл. 76 от ЗН визира разпореждане с наследствен предмет, който може да бъде както недвижим имот, така и движима вещ. Наследството при откриването му може да се състои само от един недвижим имот, но е нормално да включва съвкупност от движими вещи, при което разпореждането с недвижимия имот, респ. ако няма такъв - с една по-значима като стойност и значимост движима вещ, няма да изчерпи цялото наследство и чл. 76 от ЗН ще бъде приложим с посочените в ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС последици. * Тълкувателното разрешение за ВИСЯЩА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ (НИЩОЖНОСТ) е било мотивирано от няколко съображения. Обстоятелството, че е възможно последващо саниране на акта на разпореждане със сънаследствената вещ, изключва нищожността в нейния чист вид, при който тя е начална недействителност без възможност за последващо заздравяване на сделката и произвеждане на последиците й с обратна сила, а и липсва нарушение на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД , въпреки специалния характер на нормата на чл. 76 от ЗН като обуславяща недействителност на акта на разпореждане. Както сам ВС е отбелязал в съобразителната част на тълкувателното решение, ТАЗИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е НЕОТНОСИМА КЪМ ЧЛ. 26 ОТ ЗЗД , тъй като тя не се свързва с пороци на фактическия състав на сделката - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД . Към това трябва да се добави, че актът на разпореждане със сънаследствената вещ не противоречи на императивна законова норма или на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , тъй като такава нищожност не може да бъде санирана. Освен това нормата на чл. 69 от ЗН е създадена в защита на интереса на сънаследниците на прехвърлителя и не създава забрани или не предписва поведение с принципно значение за стабилността на обществения ред и сигурността на оборота. Правилото е диспозитивно, като предвижда правото на сънаследника да получи дял в натура от наследството, което той е автономен да упражни, т.е. да се отклони по своя воля от това правило. ВС, като е приел от една страна, че абсолютната недействителност по чл. 76 ЗН не е предвидената в чл. 26, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД , т.е. че тя не е окончателна, а от друга, че нищожността е начално състояние на непроизвеждане на правните последици на сделката, се е ориентирал към разрешението за висяща недействителност, която може да бъде заздравена при сбъдването на отлагателното условие: падане в дял на прехвърлителя на отчуждения от него наследствен предмет. С това разрешение ВС се е опитал да преодолее съзряното от него ПРАВНОЛОГИЧЕСКО ПРОТИВОРЕЧИЕ, ако приеме, че актът на разпореждане с наследствен предмет произвежда действие, т.е. този акт е валиден и - при несбъдване на условието по чл. 76 от ЗН - той се трансформира в нищожен, което противоречи на природата на абсолютната недействителност като начално състояние на непроизвеждане на правните последици на сделката. * ПОСОЧЕНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ, както И ИЗТЪКНАТИТЕ по-горе НЕБЛАГОПРИЯТНИ ЕФЕКТИ от предложеното в ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС тълкувателно разрешение МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕОДОЛЯНИ, АКО СЕ ВЪЗПРИЕМЕ, ЧЕ АКТЪТ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СЪНАСЛЕДСТВЕНАТА ВЕЩ Е ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН - САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ, като е валиден във вътрешните отношения на последния с приобретателя, както и между тях и други трети лица. Сделката с предмет сънаследствен имот не е забранена от правния ред и е валидна, указание за което е приложението на правилата на евикцията при съдебно отстранение на купувача, относими към действителните, а не към нищожните договори за продажба. Висящата недействителност, която се свързва със сбъдването на условие извън фактическия състав на сделката, необходимо за произвеждане на правните й последици, в какъвто смисъл е тълкуването на чл. 76 от ЗН в ТР № 72/85 г. , не е адекватна на същността на този вид недействителност, защото чл. 69 от ЗН е диспозитивно правило, а условието, чието сбъдване санира тази категория недействителни сделки, е относимо към преценката за нейната целесъобразност в контекста на определен публичен интерес или основополагащ принцип в съответния отрасъл на гражданското право (например при разпореждане с недвижим имот, частна държавна собственост, от държавата на физическо лице или с имот, семейно жилище, лична собственост на единия съпруг, при наличие на непълнолетни деца, родени от брака на съпрузите). Интерпретацията на чл. 76 от ЗН като относителна недействителност не противоречи на ГРАМАТИЧЕСКОТО ТЪЛКУВАНЕ на текста, който визира родовото понятие за недействителност, която не се изчерпва само с нищожността (абсолютна и висяща недействителност). При това разбиране на текста СЪНАСЛЕДНИКЪТ НА ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ на сънаследствената вещ ще има положение, АНАЛОГИЧНО НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА КРЕДИТОРА, НАЛОЖИЛ ВЪЗБРАНА ВЪРХУ ИМОТА НА ДЛЪЖНИКА ИЛИ ОБЯВИЛ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА СДЕЛКАТА С ТАКЪВ ИМОТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 135 ОТ ЗЗД . Ако той реши да се възползва от правилото на чл. 69 от ЗН , ще предяви ИСК ЗА ДЕЛБА на наследството СРЕЩУ ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ, А НЕ СРЕЩУ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ на имота, като се позове на чл. 76 от ЗН , за да конституира като надлежна страна, съделител в производството, разпоредилия се с този имот. Извън делбата той може да се позове на тази разпоредба в производство ПО ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ (установителен или осъдителен) СРЕЩУ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ, предявен самостоятелно или съединен с инцидентен установителен иск, основаващ се на чл. от 76 ЗН по ПРЕЮДИЦИАЛНИЯ въпрос. Последният не може да се предяви самостоятелно извън делбата или иска за собственост поради преюдициалното си значение за спора по тези производства. КАТО ПРАВОИЗКЛЮЧВАЩО ВЪЗРАЖЕНИЕ, ПОЗОВАВАНЕТО НА ЧЛ. 76 от ЗН МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ОТ СЪНАСЛЕДНИКА ПО ПРЕДЯВЕН СРЕЩУ НЕГО ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ ИЛИ ДЕЛБА ОТ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ на имота. Делбата, извършена с неговото участие, ако такова възражение не е направено, ще бъде валидна, а то ще бъде преклудирано от пресъденото нещо на влязлото в сила решение, без възможност за повторното му заявяване в друг процес като инцидентен установителен иск или възражение. ТРЕТИ ЛИЦА извън сънаследниците на прехвърлителя на сънаследствената вещ, както И САМИЯТ ПРЕХВЪРЛИТЕЛ НЕ МОГАТ ДА СЕ ПОЗОВАВАТ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПО ЧЛ. 76 ОТ ЗН , ТЪЙ КАТО ЗА ТЯХ СДЕЛКАТА С ТАЗИ ВЕЩ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА. Прехвърлителят не би бил легитимиран да предяви иск за делба на същата, защото не е вече неин съсобственик, макар, че останалите сънаследници, които могат да се ползват от чл. 76 от ЗН , биха могли да предявяват иска срещу него. АКО СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ или някои от тях без противопоставяне на останалите ПРЕДЯВЯТ ИСКА ЗА ДЕЛБА СРЕЩУ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ на вещта, с това те ЩЕ ПОТВЪРДЯТ СЪГЛАСИЕТО СИ ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ СЪНАСЛЕДНИКА ИМ РАЗПОРЕЖДАНЕ, без да се налага неговото участие и поставяне на имота в негов дял, за да произведе действие това разпореждане и по отношение на тях. С разпоредителния акт той сам се е отказал от правото си да получи дял в натура по делбата и не може да се позовава на нищожността й, когато тя е проведена с участието на приобретателя като съделител. СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ БИХА МОГЛИ ДА ИЗКУПЯТ ДЕЛА МУ ОТ ИМОТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 33 ОТ ЗС с оглед действителността на продажбата му, при която е допустимо изкупуването и неприложимостта на чл. 76 от ЗН в отношенията между сънаследниците. Разбира се, спазването на изискванията на чл. 33 ЗС при продажба на трето лице от сънаследника-прехвърлител не е достатъчно да се приеме, че сънаследниците му са лишени от възможността да се позоват на разпоредбата на чл. 76 от ЗН . НАСТОЯЩАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА, формирана с прилагането на ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС , в контекста на изложените критични съждения СЛЕДВА ДА СЕ КОРИГИРА КАТО НЕПРАВИЛНА, което може да се осъществи на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт
С ИЗДАВАНЕ НА НОВО ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ на ВКС.

11.03.2004 г. БЛАГОВЕСТ ПУНЕВ

П.П. На 19.05.2004 г. Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд прие Тълкувателно решение № 1/2004 г. , с което ревизира критикуваното в настоящия коментар ТР № 72/85 на ВС.

[Гост.]

Давай го по-лежерно, Каранедев

S'il vous plaît Madame, you are welcome ....

Ако беше се усмихнал, дори и кисело... щях да го приема, но като чета( прочетени неща) се питам- какво щеше да бъде ако бях написала да се мотивираш ?
Все пак, мадам , благодари за добрия тон.

[karanedeff]

Ако беше се усмихнал

Не смей ми се, не пей ми се ....
напротив
десетки, ако не е повече теми има във форума по приложението на чл. 33 ЗС - и пак, и пак, всеки път обяснявай едно и също, и пак ти вика ама защо така - не пишело в закона така, ние сме си го тълкували както си искаме, и прочие, и прочие в тая насока
И още една статия по темата:

Недействителността по чл. 76 от Закона за наследството е относителна, а не абсолютна
02.11.2004 г.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ПО ЧЛ. 76 ОТ ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО Е ОТНОСИТЕЛНА, А НЕ АБСОЛЮТНА (с ТР № 1 от 2004 г. ОСГК на ВКС ревизира ТР № 72/85 на ВС)

Разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството (ЗН) установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. От двадесет години ТРАЙНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА, УСТАНОВЕНА С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 72 ОТ 1985 Г. НА ОСГК НА ВС (ТР 72/85) налагаше становище, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ (предмет, имот) или с идеална част от такава са АБСОЛЮТНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, НИЩОЖНИ, въпреки че тази нищожност на актовете на разпореждане отпада с обратно действие от момента на извършването им, доколкото при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се съделител. ЗАЛОЖЕНОТО ОТ ЗАКОНОДАТЕЛЯ ВЪТРЕШНО ПРОТИВОРЕЧИЕ: НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОТПАДАНЕ С ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ, наложи, на възприетото становище за абсолютна недействителност, още със самото ТР 72/85 да се уредят и ИЗКЛЮЧЕНИЯТА, при хипотезите: когато наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), то актът на разпореждане с идеалната част, съответствуваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството - чл. 212 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) , или когато всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта, то няма недействителност. Динамиката на съвременните отношение, увеличеният обем на сделките със сънаследствени имоти в резултат на извършената в страната реституция, освободеният граждански оборот с недвижими имоти, законодателно променената философия и критерии за възлагане на неподеляемите жилищни имоти по съдебен ред, наред с дадените инцидентни съдебни решения относно характера и вида на недействителност по чл. 76 от ЗН , различни от възприетите разрешения на цитираната практика, НАЛАГАТ отново на СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ДА ПРЕОСМИСЛИ РАЗБИРАНЕТО ЗА ВИДА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по чл. 76 от ЗН , за кръга на засегнатите и защитени от закона лица, последиците от прилагането на нормата в насока на друг вид недействителност. Тази необходимост обуслови и приемането на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 19.05.2004 Г. НА ОСГК НА ВКС . Вещното право на собственост е абсолютно право и предполага възможността на титуляра му да извършва разпореждания в полза на трети лица, доколкото същото не противоречи на закона и морала. Наследникът-собственик може да се разпорежда в полза на всяко трето лице с цялото наследство без ограничения. Наследникът-съсобственик също може да извършва разпореждане с това имущество, но при ограниченията на общия закон - чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) , както и с по-тежката санкция на чл. 76 от ЗН . Възприетата от дългогодишната съдебна практика теза за абсолютна недействителност (нищожност) по чл. 76 от ЗН по своите правни последици е приравнена на уредената нищожност на договорите по чл. 26 от ЗЗД - т.е. въпреки че разпоредителната сделка със сънаследствено имущество е юридически факт, чието правно значение съгласно закона рефлектира само в имуществената сфера на кръга от наследници, то съдебната практика му придава действие и по отношение на всички субекти на гражданския оборот. Или казано по друг начин, С ТР 72/85 СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПРИЕМА,
ЧЕ ЮРИДИЧЕСКАТА СДЕЛКА (РАЗПОРЕЖДАНЕ) ЗАСЯГА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ДРУГИ ЛИЦА, ИЗВЪН КРЪГА НА СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ. Именно ТАЗИ ТЕЗА СЛЕДВА ДА НАМЕРИ РЕВИЗИЯ с оглед на динамиката на новите правоотношения и изискванията в гражданския оборот. Нищожните сделки са недействителни сделки. При нищожната сделка не възникват онези правни последици, който страните целят със сключването им. Тази недействителност е винаги начална (ab initio) и не може да се заздрави, като всеки може да се позове на нищожността на сделката. ТР 72/85 приема, че недействителността по чл. 76 от ЗН е абсолютна недействителност, нищожност. Тази недействителност е специална по отношение на общата норма на чл. 26 от ЗЗД , но е приравнена по последици на нея. ПРАВНОЛОГИЧНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ НА ТР 72/85 е заложено в становището, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ (изцяло или отчасти), макар и АБСОЛЮТНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, НИЩОЖЕН, във възприетите хипотези (ИЗКЛЮЧЕНИЯ) ВИНАГИ Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН, а при установеното от закона условие МОЖЕ И ДА СЕ САНИРА И ДА СЕ ЗАЧЕТЕ НЕГОВОТО ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ. Стриктното тълкуване на нормата на чл. 76 от ЗН , визираща условие за заличаване последиците на недействителността - "ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се сънаследник", налага извода, че възприетата теза за абсолютната недействителност не може да се приема безусловно. Сключената разпоредителна сделка от сънаследника с лични имуществени прехвърлими права, която може да бъде заздравена, не може да се приравнява по последици на нищожните сделки, при които липсва възможност за саниране. Отреденото място на чл. 76 в закон, регулиращ конкретно обособени правоотношения, а именно наследствените правоотношения (ЗН), сочи, че ПОСЛЕДИЦИТЕ НА НОРМАТА ИМАТ ОГРАНИЧЕН ОБХВАТ и намират приложение само за сделките на разпореждане със сънаследствено имущество. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, БРАНИ ПРАВАТА НА ОГРАНИЧЕН КРЪГ ЛИЦА - СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ (по арг. на чл. 69 ал. 2 от ЗН ) и в този смисъл е ОСОБЕН (ЧАСТЕН) ВИД НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да се заздрави и се заличат последиците на недействителността, то тази недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между сънаследниците. Разпоредителната сделка, извършена от сънаследника в нарушение чл. 76 от ЗН не нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави и не засяга интересите на всички участници в гражданския оборот, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица - сънаследници и приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на всички, затова НА НЕЯ НЕ МОГАТ ДА СЕ ПОЗОВАВАТ ЛИЦА, КОИТО НЕ СА СТРАНИ ПО СДЕЛКАТА ИЛИ СЪНАСЛЕДНИЦИ. ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ е именно ограничен, лимитиран по отношение на субектите вид недействителност. Тази недействителност предполага ДЕЙСТВИТЕЛНА ПРАВНА СДЕЛКА, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка НЕ ПОРАЖДА ДЕЙСТВИЕ СПРЯМО ЕДНО ИЛИ НЯКОЛКО ЛИЦА, проявявайки именно своята специфика на вид недействителност. Правото да се иска прогласяване на тази недействителност по отношение на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т.е. лицата с конкретен материален интерес: СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ. За тези лица НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА СДЕЛКАТА Е ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ, ЕДНО ПРАВО, УПРАЖНЯВАНЕТО НА КОЕТО ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ. Защо, ако сънаследникът не желае да упражни правото си и приеме, че следва да зачете разпоредителния акт, да съществува възможност трети лица, извън кръга на сънаследниците, да могат да упражнят това право без ограничение във времето? Последиците на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и може да бъде заздравена, затова и НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ АБСОЛЮТНА недействителност. В съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване, където следва да се разрешат споровете между сънаследниците,
или при иск за собственост, РАЗПОРЕДИТЕЛНАТА СДЕЛКА МОЖЕ ДА СЕ ОБЯВИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА ПО ЧЛ. 76 ОТ ЗН ПО ИСКАНЕ НА СЪНАСЛЕДНИКА, КОЙТО НЕ ЖЕЛАЕ В ДЕЛБАТА ДА УЧАСТВУВА ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 от ЗН може и следва да се упражни САМО В ПЪРВАТА ФАЗА НА ДЕЛБЕНИЯ ПРОЦЕС - по арг. на чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) , ПОД ФОРМАТА НА ИНЦИДЕНТЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК или ПРАВОИЗКЛЮЧВАЩО ВЪЗРАЖЕНИЕ. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 от ЗН , целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса, като по този начин защитават накърнения си интерес. Дадената с ТР 72/85 възможност всяко трето лице при спорове за собственост (респ. съсобственост) да се позовава на "абсолютната недействителност" на акта на разпореждане надхвърля субективните граници на защита на субективни права, давана от Закона за наследството и е основание именно за търсената от съдебната практика промяна с приетото ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.


02.11.2004 г. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

[p_dyan]

Айде да сложим и едно друго важно Тълкувателно решение - за това дали е заобикаляне на закона това да дариш част(или целия) съсобственен дял и след това да продадеш останалата част, като така си спестяваш предлагането на другите съсобственици, които може и да са 12 човека например и всеки е на различен акъл.
Тълкувателно решение № 5/2012 г., 28 ноември 2012 г.(Общо събрание на Гражданска колегия)
http://www.vks.bg/vks_p10_184.htm

[p_dyan]

Според редица автори, едно дарение може да бъде оспорено от наследници, като нарушващо техния запазен наследствен дял. Тук въпроса е след колко време може да бъде упражненео това право.
Та затова се практикувало малка част /например 1 стотна част/ да се прехвърли чрез дарение и после другото чрез продажба на вече влезлия нов съсобственик. Така чрез прехвърлянето на тази малка част дори няма да се нарушат запазените наследствените дялове.

[katrinz]

Моля за мнение по следния въпрос: при предстоящ договор за доброволна делба, могат ли съделителите, попадащи в един новообразуван дял (частите им поотделно са твърде малки, за да образуват самостоятелен такъв) да заложат клауза за взаимно ограничаване на разпоредителните си правомощия по отношение съдоговорители - трети, външни за собствеността лица под формата на замяна и дарение на собствените си идеални части , безсрочно или за определен срок, като уговорят, като санкция за съсобственика си прехвърлител/ дарител неустойка, която да действа демотивиращо върху съзнанието им.Действителна ли би била такава клауза в договора?
Предварително благодаря на отзовалите се!

[neutralen]

Спогодба - чл. 365 ЗЗД

[katrinz]

Много благодаря за отговора!
Т.е. да не е включена като клауза в самия договор за доброволна делба, а да е оформено като отделна спогодба с нот.заверка, това имате предвид?

[Melly]

Моля за мнение по следния въпрос: при предстоящ договор за доброволна делба, могат ли съделителите, попадащи в един новообразуван дял (частите им поотделно са твърде малки, за да образуват самостоятелен такъв) да заложат клауза за взаимно ограничаване на разпоредителните си правомощия по отношение съдоговорители - трети, външни за собствеността лица под формата на замяна и дарение на собствените си идеални части , безсрочно или за определен срок, като уговорят, като санкция за съсобственика си прехвърлител/ дарител неустойка, която да действа демотивиращо върху съзнанието им.Действителна ли би била такава клауза в договора?
Предварително благодаря на отзовалите се!

Обективното ни право не допуска извършване под каквато и да е форма фидуциарни сделки с имот или части от него. Клаузи от договор за предварително ограничаване на субективни права са недействителни.
Съжалявам, че отговорът ми ще ви разочарова. Но по-добре изказана истина отколкото заблуда.