Драги xploda, много ми е интересно каква е развръзката на Вашата разправия със скъпия автотенекеджия. Същевременно, при пълното съчувствие към мъката Ви с този мошеник, направо ме зарадвахте с боксьорските си качества в мача, който Ви спретна тук цял отбор от обли шапки.
За съжаление, след падането на бай Тошо полицията в България само си смени униформите, и името (преди се гордееха, че са милиционери

), но не и нрава. Вие отивате при тях като жертва, а те още на влизане в районното Ви вземат от високо и Ви изкарват прост, глупав и нахален, че искате да им отваряте работа, която "не им била работа". Това човещината за тях си остана нещо чуждо, а за почтителното отношение към гражданството (което е и техен "работодател"-данъкоплатец) няма да говорим: при тях уважението е запазено само за началството, за хората на властта и за силните на деня.
Наскоро имах удоволствието да досаждам на деловодителката на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), така да се каже, шапката на районните управления в София - на площад Възраждане (колко подходящо име за площад в случая

).
Първо, за да стигна до нея, трябваше да вдигам много шум на една лелка, която не искаше да ме пуска да влизам в деловодството. Оказа се, че няма на кого да се оплача от лелката - началникът не приема и не предава с гражданите директно, трябвало да се подаде молба за прием, който бил по един път в месеца, ако не се лъжа, като началникът приемал, само ..... като бил в настроение, и т.н. Хайде, усмивка на съдбата, появи се изневиделица един цивилен господин, с изпънати панталони и риза, обувките - светят, и с него се разбрахме. Провери каквото трябва, донесе листа, химикал, и прочее, и в приемната ми обясни как да вляза при деловодителката, която да сложела входящ номер, и прочее. Въобще, някакво невероятно изключение в родния пейзаж - оказа се, че бил от дежурните офицери в момента.
Второ, с написаната молба отивам пак при лошата лелка да звъня по телефона на деловодителката, която да й кажела да ме пуснела, и т.н., защото само лошата лелка пуска в сградата, като мигне на униформената охрана, която дреме активно на една остъклена врата до нея. Мисля, че описанието на гише-пропуски не е много добро, но като идете на място на горния адрес, откъм парадния му вход, ще разберете за какво ви говоря. Та звъня аз на деловодителката, в работно време, разбира се, към 3 часа и половина след обяд, но никой не вдига. Пак звъня, и пак никой не вдига, и т.н. Питам лелката да няма грешка в телефона, и тя решава да ходи да търси деловодителката по местата за отдих в сградата, кафенета и други капанчета само за вътрешно ползване, разбирайте и на специални цени....

Идва лошата лелка след 5-6 минути и ми казва пак да звъня. Звъня, и този път - бинго. Хващам деловодителката по жицата и тя ми казва, че идва ВЕДНАГА да ме забере на входа и да ме води до канцеларията й - то за слепите, като нас, им трябва такъв окат водач да не се загубят в сградата. Това "веднага" трае 10 минути.

Мисля си, сградата голяма, деловодството някъде на другия й край, деловодителката може да накуцва леко. Обаче като минаха 10 минути вземам да си задавам някои въпроси и пак звъня. Звъня, и пак бинго - същият механичен отговор: ИДВАМ ВЕДНАГА. Пак си чакам, и пак след 5-6 минути няма нищо на хоризонта. Звъня за трети път, като този път питам госпожата дали наистина ще идва да ме забира на входа или да си тръгвам. Изненада: след няколко мига се появява на остъклената врата с кисела усмивка въпросната деловодителка, минаваме охраната, и познайте къде ме води: в първата врата до стаята на лошата лелка на входа. Табела: ЯВНО ДЕЛОВОДСТВО. Значи деловодството било през една стая, а аз си чакам 30 минути и повече, за да си подадяла госпожата носа и да ме заберяла на входа....
Връчвам й най-после молбата ми. Тя я взема и я гледа, умно

: ръкописна, с криви букви, написана на кариран ученически лист, остатък от епохата на социализма, с който ми услужи въпросният дежурен офицер в цивилни дрехи, описан по-горе. Нещо не й пасва такава смачкана молба на госпожата

. Освен това ми намира и правописни грешки: "адрес" било написано със С, а не със З.
Спестявам ви всички простотии от общ характер, които ми изстреля тази госпожа за отрицателно време, като не пропусна още на влизане в канцеларията й, да ме светне, че била с висше, и то юридическо, образование, и че била "затрупана" с работа и не съм й бил само аз "на главата"...
Дали има висше, не зная, може, нали сме в България, обаче за юридическо - няма. Или, може би, има, от "Академията" в Симеоново

. Както й да е. Та молбата беше за уведомяването ми като пострадал от престъпление за хода на дознание, което се води от въпросната Столична дирекция. Въобще една банална молба. Да, ама не. Нашата деловодителка звъни по спешност на дознателя, но него го няма. Тогава намира негов колега и му се моли, на Вие разбира се, да идва по спешност да гледа молбата и да й казва какъв номер да й сложи и в коя ЯВНА книга да я заведе (а може и в ТАЙНА, де

, знае ли човек). След минута-две идва този дознател, и, представете си, нашата деловодителка му става права и му козирува. Дознателят, учтив и избръснат, погледна и й обясни с две думи, след което отваря вратата да излиза. Още щом докосна дръжката на вратата и нашата деловодителка пак скача и пак козирува, с бръснарска усмивка и дълбок поклон за благодарност. На фона на нейната "непринуденост" с мен, съчетана с говоренето й на "Ти" без да сме лични познати или първи дружки, раболепниченето й пред "колегата" й юрист-дознател се открои като сцена от сатирична пиеса, с двете разлики, че, първо, госпожата, не беше актриса, и второ, че не бяхме в театър, а във "витрината" на българската полиция.
След всички тези перипетии, най-после нашата деловодителка отваря важно една дебела книга, понамества си очилата и започва да драска нещо там с химикала. Послед взема едно бяло картонче и му лепи синьо печатче, като продължава драскането си върху него. Казвам си, най-после свършихме работа, като госпожата ми връчва с облекчение картончето, което го поемам със същото облекчение. За довиждане госпожата ми пожелава ..... повече да не сме се виждали.
Доволен, си тръгвам от канцеларията, като госпожата прави последно усилие да ме изпроводи до стъклената врата на пет крачки - такъв бил редът в сградата, макар охраната да не била на поста си, какъвто беше случаят тогава.
Вече на улицата, казвам си, отървах се най-после, и си се радвам на картончето. Обаче нашата деловодителка беше предвидила и този момент. Последна изненада: датата на картончето беше от предишния ден.

Дали тази жена беше толкова отмъстителна да ми издава дефектно картонче или пък в края на работния ден не беше сменила още датника на календара си и затова работеше още със старата дата: мистерия, която нямах време и желание да разгадавам, като се връщам пак при лошата лелка на пропуските.....
Та така, за цялата тази галимация си утрепах повече от 1 час време, за да съм придобил "правото" да бъда информиран и да участвам като пострадал в хода на едно пишман дознание. Защото това право не е автоматично, и ако пострадалият изрично не го поиска, никой повече не го бръсне за слива, след като се подпише на протокола за разпит на свидетел. То не че и като пострадалият е информиран и участва в хода на наказателното производство, това ще има някакво значение: като нашите момчета с облите шапки решат да затрият някое дело, и с пострадал, и без пострадал, като участник в наказателното производство, това дело ще си угасне ...... "по давност". Но с подобни ненужни молби на пострадалите поне създаваме работа на деловодителките, за да си оправдават заплатите и службите. Обаче като им правим такова голямо добро, защо ни мразят толкова, вместо да са ни благодарни ?
А пък сега с бат Бойко, полицията ще стане още по-приветлива с гражданите и ще видите що е то демокрация в кубинки.
