forum.lex.bg

Моля да ми помогнете по следния казус!

Чл. 12, ал.2 ЗН в областта на облигационното право ли попада? Ако дело за делба е вървяло с години в сферата на вещното право възможно ли е сега след връщане от ВКС във ІІ-ра инстанция да се преобазува в облигационно след подаване на нови уточняващи претенцията молби?
Ако е така не означава ли това, че събраните доказателства при една хипотеза ще се окажат в целостта им в противоречивие с новата хипотеза на чл. 12, ал. ЗН?
Допустимо ли е в съдебната практика преобразуване на претенция след години на съдебна делба от областта на вещното право в облигационна?
Предварително благодаря!

Колега ,не задаваш правилните въпроси. Ако искаш някой да ти помогне дай факти . Пък после може и да решим "казуса" .Има достатъчно практика ,в която ако прочетеш ще си изясниш какво се допуска и какво не. А всичко в момента е само "вятър на устата".
Но колкото и да е си неясен и колкото и третия ти въпрос да е неправилно зададен така както го виждам отговора е -"не"

РЕШЕНИЕ № 1804 ОТ 14.12.2000 Г. ПО ГР. Д. № 813/2000 Г., IV Г. О.

ИСКАНЕТО НА СЪДЕЛИТЕЛЯ, КОЙТО ПРИЖИВЕ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ Е СПОМОГНАЛ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА НАСЛЕДСТВОТО, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДЯВИ НАЙ-КЪСНО ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ВТОРАТА ФАЗА НА ДЕЛБАТА.
Чл. 12, ал. 2 ЗН
Чл. 286 ГПК

Докладчик - съдията Жанин Силдарева
Касаторът е предявил установителен иск срещу сестра си за да установи, че приживе на наследодателите им техни родители е спомогнал да се увеличи оставеното от тях наследство, като е извършил подобрения в притежаваните от тях апартамент и вилно място.
От данните по делото се установява, че към датата на предявяване на иск 15.III.1996 г. между същите страни и имало висящо дело за делба на наследственото имущество, което е било във втората фаза по извършване на делбата. В това производство касаторът не е предявил установителния иск по чл. 12, ал. 2 ЗН. Въпреки тези данни и направеното възражение от страна на ответницата по иска, първонистнационният съд с определение от 18.04.1996 г. е приел този довод за неоснователен и е изразил становище, че искът може да бъде предявен както преда, така й по време, а също и след приключване на делбата между наследниците.
Изводът е неправилен.
Искът за установяване на принос в увеличаване имуществото на наследодателя е установителен иск с правно основание на чл. 97, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН. Той е основан на института за неоснователно обогатяване и е насочен към установяване на точния обем права, останали в наследство от наследодателя. Този иск може да се предяви преди предявяване на иск за делба, а също и по време на неговата висящност до приключване на първото заседание във втората фаза на делбата, която фаза е предназначена за установяване на паричната стойност на наследството, уреждане на сметките между съделителите и прекратяване на собствеността, аргумент за което е чл. 286 ГПК. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН има за предмет установяване на некаузалния принос на съделителя в увеличението на стойността на наследствения имот в случай, че не е бил възнаграден за това, за да бъде съобразено това негово вземане и удовлетворено чрез предоставяне на имот или парично. Недопустимо е предявяването на иска след приключване на първото заседание на втората фаза на делбата. Това е срокът, в който съделителите следва да заявят всички претенции по сметките, а претенцията за стойността на увеличението на имота в резултат на действията на единия съделител, извършени приживе на наследодателя, също са претенции по сметките между тях. В този смисъл е т. 5 от ПП на ВС № 7 от 1973 г., а също и постоянната практика, изразена и в решение № 2004 от 16.11.1984 г. по гр. д. № 1002/84 г. на II г. о. Като е приел друго, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл по недопустим иск.

За Ставрев! Много ви благодаря! И друг път сте ми помагали! Чета изявите ви във форума и намирам, че са компетентни! Смятам, че това което ми пращате отговаря на нашия казус! Мисля, че правилно сте тълкували моите обяснения!
А ето допълнително разясняване: Каква е съдебната практика, ако правното основание
/ предявено в настоящия момент, по-точно преди 3 месеца/ за претендирано увеличение стойността на подобрения в имот предмет на съдебна делба не е направено при предявяване на претенцията, а уточняването й е последвало едва след решение на ВКС, където той посочва за присъждане на тази стойност единствено при хипотезите на чл. 12,ал.2 от ЗН и чл. 72 от ЗС?
Втората хипотеза е напълно неприложима, поради нищожност на документ за супефиция по чл. 56, ал.2 ЗТСУ /причината са няколко важни порока- липса на съгласие от единия собственик, липса на вписване в нот. книги, супефицианта не е в привилегията на пряк наследник и за него важи общия ред на учредяване на правото, липса на посочен обем за надстрояване/ т. е. налице е недобросъвестност, но страната така и не искаше да проумее решението на І-ва фаза. Производството е вървяло в годините по линия на вещното право, с доказателства, които обслужват чл. 72 ЗС, както неспирно се твърдеше, или донякъде като чл. 74 ЗС. В І-ва фаза на делото страната е заявила, че с представените доказателства ще се претендира вещно право, във втора фаза претенцията е направена само по чл. 286 и 288 г.

За Idler!
Не съм юрист, а /надявам се, че не и потърпевша несправедливо/ страна в делбено производство. Затова моля да ми помогнете да си изясня казуса, тъй като до 3 дни трябва да представим защита? Надявам, че адвокатът ми ще намери подобна практика, но времето е малко и аз се опитвам да го подпомогна, както и да успокоя себе си и семейството си, изправени вече доста години в едно ужасно изтормозяващо дело, в което наглостта на отсрещната страна е безпределна. Най-тежкото е, че не съм очевидец на събитията и макар, че правото е в моя полза това трябва да се доказва, което с много усилия и преодолявайки много пречки, кога успешно-кога не, сме правили. Трудностите идват от това, че злоупотребявано е по служебни канали в община, ТСУ, БКС и ... май трябра да се въздържа.

Не можах да разбера напълно.
Има искане по чл.286,но не е конкретизирано правоното основание?ВКС във втората фаза на делбата връща за ново разглеждане пред възз.съд.Така ли е?

Да, така е! Претенциите от първото заседание на ІІ-ра фаза бяха само на основание чл. 288 и 286 ГПК, без да са предявени други правни основания, а в първа фаза имаше заявяване, че ще се установява вещно право за подобрения на основание чл.56, ал.2 ЗТСУ. Първа фаза обаче приключи с изводи в Решението за нищожност на Заявлението-суперфиция.
Това обаче не попречи на отсрещната страна да се възприема като добросъвестен владелец, колкото и да е лишено от логика. Едва ВКС даде указания за присъждане на подобрения само в хипотезите на чл.12,ал.2 ЗН и чл. 72 ЗС. ... По-нататък ВКС казва, че на основание чл. 218ж, ал.1 от ГПК решението на Окр. съд следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане по реда на чл. 100 от ГПК за уточняване на конкретните обстоятелства, дали се претендира присъждане на увеличение на насл-вото по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН и за установяване вкл. по почин на съда СТЕ, довело ли е подобрението до увеличение на наследството и в какъв размер, като при постановяване на решението се посочи точно и правното основание на претенцията и се преценят доказателствата в цялата им съвкупност.
След връщането на делото последваха четри молби с уточнения и 3 пъти "без движение", СТЕ. Експертизата обаче остойности подобренията само към момента на делбата и не направи сравнение с док-вата, фактури от 80-те, за достатъчност и др. от времето на строителството, което е и трудно, тъй като няма актуализация.
Достатъчна ли е остойностяване на увеличено наследство от СТЕ само към настоящия момент? Необходимо ли е друго?
Не ми е ясно, ако съдя от Решението което ми изпратихте, защо се прави на този етап претенция с новоформулирани правни основания, след като не са били поставени в първото с.з. от ІІ-ра фаза?

**7 написа:
Това обаче не попречи на отсрещната страна да се възприема като добросъвестен владелец, колкото и да е лишено от логика. Едва ВКС даде указания за присъждане на подобрения само в хипотезите на чл.12,ал.2 ЗН и чл. 72 ЗС. ... По-нататък ВКС казва, че на основание чл. 218ж, ал.1 от ГПК решението на Окр. съд следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане по реда на чл. 100 от ГПК за уточняване на конкретните обстоятелства, дали се претендира присъждане на увеличение на насл-вото по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН и за установяване вкл. по почин на съда СТЕ, довело ли е подобрението до увеличение на наследството и в какъв размер, като при постановяване на решението се посочи точно и правното основание на претенцията и се преценят доказателствата в цялата им съвкупност.
След връщането на делото последваха четри молби с уточнения и 3 пъти "без движение", СТЕ. Експертизата обаче остойности подобренията само към момента на делбата и не направи сравнение с док-вата, фактури от 80-те, за достатъчност и др. от времето на строителството, което е и трудно, тъй като няма актуализация.
Достатъчна ли е остойностяване на увеличено наследство от СТЕ само към настоящия момент? Необходимо ли е друго?

Ами,точно към деня на постановяване на решението трябва да се установи дали и с колко се е увеличило наследството.

РЕШЕНИЕ № 311 ОТ 31.III.1992 Г. ПО ГР. Д. № 952/92 Г., I Г. О.

СЪНАСЛЕДНИК, КОЙТО ПРИЖИВЕ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ Е СПОМОГНАЛ ДА СЕ УВЕЛИЧИ НАСЛЕДСТВОТО, АКО НЕ Е БИЛ ВЪЗНАГРАДЕН ПО ДРУГ НАЧИН, ИМА ПРАВО НА ИЗБОР УВЕЛИЧЕНИЕТО ДА СЕ ПРЕСМЯТА В ИМОТ ИЛИ В ПАРИ. ТОЙ МОЖЕ ДА ИСКА ЦЕЛИЯ ИМОТ, АКО ПРИНОСЪТ МУ Е РАВЕН НА СТОЙНОСТТА МУ. СЪДЪТ Е ОБВЪРЗАН ОТ ИСКАНЕТО И НЕ МОЖЕ ДА ПРИСЪЖДА ПАРИЧНАТА РАВНОСТОЙНОСТ НА ПРИНОСА ВМЕСТО ИМОТА. СТОЙНОСТТА НА ИМОТА И НА УВЕЛИЧЕНИЕТО СЕ ПРЕСМЯТА КЪМ МОМЕНТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА. ПИ ИСКАНЕ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА КОНКРЕТЕН ИМОТ СЕ ВЗИМА ПРЕДВИД САМО ПРИНОСЪТ ЗА НЕГО, НО НЕ И ПРИНОСЪТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ ИМОТИ.


Ответната страна,ако оспорва искането трябва да докаже,че другата страна е възнаградена или увеличението е станало след откриване на наследството. Ако е налице последното,то искането трябва да се преквалифицира на чл.73, щом има недобросъвестност.

Не ми е ясно, ако съдя от Решението което ми изпратихте, защо се прави на този етап претенция с новоформулирани правни основания, след като не са били поставени в първото с.з. от ІІ-ра фаза?

Искането явно е направено в срока.Не е задължително да се посочвна правното основание.Съдът е задължен сам да направи този извод. Но от изложените в молбата обстоятелства и от петитума не е могло да се установи какво точно се иска.Съдът е трябвало да върне молбата. Налице е проц.нарушение и ВКС връща за ново разглеждане, за да се уточни искането. Това е:

Чл. 218з. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

Но тъй като производството трябва да започне отново от самото начало, събраните доказателства след предяваване на нередовната молба не важат и трябва да се събират нови. Нали нещо таково казва ВКС?