forum.lex.bg

Такъв казус не бях виждал и ми е интересно принципно как стоят нещата - https://sales.bcpea.org/properties?cour ... pe=&price=

Имотът е един и същ, обаче изнесен от двама ЧСИ по различни изпълнителни дела, като при единия цената е почти двойна. Какво става ако някой го купи по едната продан и какво се случва с другото изпълнително дело?

Принципът е: Prior tempore, potior jus (Първият по време е първи по право).
Вещно-транслативният ефект настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане (чл. 496, ал. 2 ГПК).
Следователно което постановление за възлагане влезе в сила първо, по него купувачът става собственик.
Това означава, че длъжникът може да избере кое от двете постановления за възлагане на обжалва, съответно кое от тях ще влезе в сила първо.
От друга страна обаче е важно и кое постановление за възлагане ще бъде вписано първо.
Другият купувач, който се е снабдил с последващо постановление за възлагане, ще бъде евинциран и ще разполага с правата по чл. 499 ГПК.
Така като гледам, взискатели са все частни лица, което прави връщането на парите от страна на втория купувач по реда на чл. 499 ГПК несигурно.

Преди години на един семинар на ЧСИ-тата се дискутираше това и за известно време бирниците се съобразяваха с първия обявил проданта, но отново взеха да се появяват такива случаи.

Досега двата ЧСИ този имот го обявяваха по различно време и не съвпадаха едновременно да текат и двете обявления, както се е поучило сега, та затова ми стана интересно като куриоз. При всички положения, рискът изглежда повишен с такава каша.

Такава ситуация обикновено се получава, когато има един истински кредитор по едното изпълнително дело и втори симулативен кредитор по второто изпълнително дело. Другият вариант е двама различни истински кредитора, от които единият не вярва на ЧСИ по другото изпълнително дело и затова си ангажира свой ЧСИ. В случая кредиторът с ниската цена е втори по ред ипотекарен кредитор. Изглежда дългът по първата ипотека е малък и остатъкът ще удовлетвори него, затова и той бърза да продаде. Но пък по другото изп. дело (с по-високата цена) кредитор е първият по ред ипотекарен кредитор. Няма друга логика, освен че вторият по ред ипотекарен кредитор иска да заличи всички тежести върху имота чрез публ. продан, вкл. и първата по ред ипотека. Аз залагам на това, че вторият по ред ипотекарен кредитор е симулативен. Но може и да греша.

kalahan2008 написа:Такава ситуация обикновено се получава, когато има един истински кредитор по едното изпълнително дело и втори симулативен кредитор по второто изпълнително дело. Другият вариант е двама различни истински кредитора, от които единият не вярва на ЧСИ по другото изпълнително дело и затова си ангажира свой ЧСИ. В случая кредиторът с ниската цена е втори по ред ипотекарен кредитор. Изглежда дългът по първата ипотека е малък и остатъкът ще удовлетвори него, затова и той бърза да продаде. Но пък по другото изп. дело (с по-високата цена) кредитор е първият по ред ипотекарен кредитор. Няма друга логика, освен че вторият по ред ипотекарен кредитор иска да заличи всички тежести върху имота чрез публ. продан, вкл. и първата по ред ипотека. Аз залагам на това, че вторият по ред ипотекарен кредитор е симулативен. Но може и да греша.

Много интересен анализ, след който ми е още по-малко ясно, отколкото преди . Явно има такива засукани казуси, а най-интересното е, че този имот преди беше собственост на единия, който сега се прави на кредитор, та със сигурност въртят някаква схема и цялата работа е уйдурма, казано на чист български.

Това, което възниква като казус е, че тук се засякаха и работата е ачик. Обаче това значи, че за всеки имот, изнесен на публична продан може да има още N-броя изпълнителни дела, за които купувачът да не знае и може да се вкара в батак.