georgi07 написа:Не може-аргумент от чл.181 ЗУТ
И аз така си мислех, но един от адвокатите, с които се консултирах твърдеше, че това е възможно. Така и не ми обясни защо и как.
Също така си мислех, че чл.67 от ЗС има някакво правно реално значение, оказа се, че и него всеки може да си го разтяга и тълкува, както си иска.
Случаят ни беше следният:
През 2000г. , Собствениците на парцел учредяват с нот. акт "право на строеж" на фирма Х за отделни обекти от сградата, като си запазват ПрС за останалите. В замяна, според договора фирма Х, трябва да построи цялата сграда до ниво "груб строеж" в рамките на 2 години.
В края на 3-тата година от учредяването на суперфицията, строежа е на ниво 3 от 5 плочи, като тук таме има и зидария. Тогава Собствениците завеждат дело за разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД. След още 2 години Съдът уважава иска и разваля договора за Суперфиция. Междувременно е изтекъл и срока по чл.67 от ЗС.
От датата на учредяването на ПрС 2000г до датата на Иска за развалянето му 2003, фирма Х е продала на трети лица с нот. актове ПрС за почти всички свои обекти (даже един от тях е продаден, като недвижим имот, с удостоверение за степен на завършеност 63%, т.е. "груб строеж").
Въпроса ми е какво става от тук нататък - какви права има всеки от замесените в случая:
1. Собствениците на парцела.
2. Закупилите от фирма Х право на строеж с изградени на ниво "плоча" обекти (от 1-ви до 3-ти етажи).
3. Закупилите от фирма Х "право на строеж" с въобще незапочнати обекти (на 4-ти и 5-ти етаж).
и как се процедира с останалите непродадени обекти.
Преди да ме пратите при адвокат, искам да ви кажа, че досега сме се консултирали най-малко с 5, отделно с нотариуси и съдия по вписванията. Всеки от тях имаше различен поглед върху живота, вселената и всичко останало, вкл. и правото на строеж. Като резултат, след като сумирахме противоречивите мнения на всички, не остана нищо за което да се хванем.
Който има желание, моля да изкаже мнение или даде съвет.
Благодаря предварително.