forum.lex.bg

Я да си задам въпроса отделно, че ми е интересно да чуя отговори.

Наследодателят А има наследник по закон Б. Все едно дали Б има запазена част, или не, но за удобство приемаме, че няма. След смъртта на А наследникът Б си влиза във владение на имотите му. 10 или повече години след това се открива завещание от А в полза на трето лице В.
Придобил ли е Б имотите на А по давност?

Наистина никой не може да придобие по давност свой собствен имот, дори основанието за придобиване да е отпаднало. Но тук нямаме отпаднало основание - Б никога не е бил собственик.
От друга страна, и В е нямало откъде да знае (не просто не е знаел, а е нямало начин да узнае), че му е завещано, за да се погрижи за имотите си.

Вероятно става дума за саморъчни завещания
Според мен важен е моментът на обявяване и вписване на обявеното завещание.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗН всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за предявяване на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
Когато то е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване, респективно - от съдията по вписванията, ако то е в архива насъответната служба по вписванията
от 2001 г саморъчните завещания, с които се завещават право на соб-ст или др. вещно право в/у недв. имот, задължително се вписват в Службата по вписванията по местонах-ето на недв имот.

Да, саморъчно.
Вписват се, но обявените. Хипотетичното завещание, за което говорим, не е било обявено веднага. Било е пазено някъде в продължение на 10+ години и не се е знаело за него.

Според мен важен е моментът на обявяване и вписване на обявеното завещание.

Т.е. искаш да кажеш, че едва от този момент облагодетелстваният със завещанието става собственик? Или не те разбирам правилно? (Защото ако правилно те разбирам, не съм съгласна.)

Според мен Б ще придобие имотите по давност, защото в момента на откриване на завещанието той вече не е собственик, а владелец и ще може да се позове на давността.
А самата давност си мисля, че започва да тече от смъртта на наследодателя.

И на мен така ми се струва, но не ме кефи. Никак.
Нямам предвид, че ми е изгодно или не (нямам такъв реален казус), а че не ми се вижда справедливо.
Идеята на давността - и придобивна, и погасителна - е в общи линии, че титулярът на правото не е положил по една или друга причина нужната грижа да го упражнява, така че е оправдано правото му да го придобие друг (при придобивната) или да загуби възможността да го търси принудително.
А в случая собственикът просто не е имало как да узнае, че е собственик. Случаят е донякъде близък до случаите с отпаднало основание (примерно отмяна на дарение), където за давност не може да се говори. Близък, но не е аналогичен.

Ще поясня - Обяваването има само информативно действие за заинтересованото лице. Обявяването на саморъчното завещание не е равносилно на приемане на наследството по него,не може да се тълкува и като упражняване на правата по него. То е важно с оглед възможността ползващият се от правата по завещанието да се снабди с документ за собственост в/у завещаното му им-во.
Относно собствеността на наследника Б считам,че той ще приодбие наследеното отнего на самостоятелно основание, а по давност ще придобие само това, което е отредено на лицето, в полза на което е саморъчното завещание.
Усложненията идват при хипотеза, когато саморъчното завещание се съхранява от друго лице, избрано от самия завещател, предвид голямата вероятност това лице да не знае за смъртта на завещателя.

Мисля, че в случая трябва да се изходи от принципа - не тече давност срещу този, който не може да действа, каквато е и идеята на чл. 115 ЗЗД. Нали смисълът на давноста е да стабилизира правния ред, тъй като титулярът е незаинтересован да защити правата си. Но за да ги защити той трябва да може да го направи и да знае, че те съществуват. Така например разпореждането с недвижима вещ в СИО от единия съпруг има действие за другия, ако не го оспори в 6 месечен срок от узнаването, дарителят може да отмени дарението в едногодишен срок от момента, в който разбере за основанията, а не от извършването на съответните действия и независимо колко години са минали от даряването, бащата да оспори бащинството 1 година от деня, в който научи за раждането и др. подобни. Аналогична ми се струва ситуацията тук. Не би било справедливо да се откаже защита правата на наследника по завещание, само защото саморъчното завещание е,примерно, в ръцете на трето лице, което не знае за смърта. (Странно защо ще е в ръцете на някой, който 10 години не се е заинтересувал какво става със завещателя, но да кажем примерно, че е негов приятел, който е заминал да живее в чужбина, претърпял е ПТП, получил е амнезия и е забравил старите си познати)