Дарение - запазена част?

[Пионерче]

Има ли запазена част при дарение?

Аз мисля, че няма. Каква би била разликата иначе спрямо завещанието?

[jei]

izvinjavam se za latinicata no konkretizitajte. Darenie sys zapazeno prawo na polzvane ili darenie na idealna cast ot imota. I dvete sa vyzmozni.

[Ant]

Пионерче, недей така!
Разбира се, че има значение з.ч. - дарението, което нарушава з.ч., се намалява до възстановяване размера на з.ч. по искане на наследниците със з.ч., разбира се.
Разликата от завещанието е в момента на пораждане на действие, отменимостта и в самото естество на сделките: дарението е двустранна сделка - (договор, но едностранен), а завещанието е едностранна сделка и mortus causa.
Ант

[enigma]

Дарението по ЗЗД се прави приживе - затова то не би следвало да се влияе по принцип от запазените части. Това е основната разлика. И четирите типа сделки - завещание чрез посочване на дробна част, завещание чрез изброяване на отделни предмени (заветите), дарение в завещанието (тук се завещава на практика на лица и извън кръга на наследниците, за разлика от предните две) и дарение приживе могат същевременно да не се съобразят с тези части - затова няма пречка. От тук нататъка вече следва различен режим на оспорване и искане на възстановянате на запазената част - вж. например чл. 36 и 37 ЗН.

Мен ако питаш, ти засягаш на практика принципния въпрос дали дарение по ЗЗД приживе може да се намалява със запазената част по реда на ЗН. Според мен чл. 30 ЗН има в предвид само дарение с вече откритата наследствена маса, направени в самото завещание, а не дарение приживе по ЗЗД, което може да се отменя само по изричния ред на ЗЗД, но повечето мислят обратното. Тогава на практика няма разлика между дарение и завещание. Изобщо въпросът е много сложен и ЗН се нуждае отдавна от сериозен ремонт - и по причина, че това не става се правят купища симулативни продажби вместо дарения (тоест - обезсмися се института) или можеш да се окажеш пред житейския абсурд след като с години си собственик на един имот, някой сънаследник да ти оспори това.

[Пионерче]

Дея така, за съжаление!

jei, говоря по принцип.
Ant, благодаря!

Еnigma, Ваш втори абзац.
Аз изхождам от следната мисъл. Наследниците имат право на запазена част от наследството, но наследство възниква едва , като казва ANT mortis causa. Тоест приживе собственикът разполага със своето лично имущество и бъдещите му наследници, не могат да му попречат да прави с него каквото си иска, защото към този момент нямат права към веща. А пък, когато придобият права върху имуществото на наследодателя си, то тази вещ няма да присъства в него.

[%sig%]

[monteskio.]

ЗДравейте,
Ще си позволя да не се съглася с изказаното от Пионерче. Мотиви:
1. Каккво представлява наследството? Имуществото на едно лице, което след смъртта му преминава към неговите наследници или заветници. Какво представлява имуществото - всички имуществени права оценими в пари . Кога възниква наследството - т.е. наследствената маса - много преди смъртта, но едва след този факт, се открива възможността приобретателите да се ползват от него. В този ред намисли, не мога да се съглася, че наследството ВЪЗНИКВА пост фактум. В случая то се трансформира, но е съществувало и преди това.
2.Също така не съм съгласен ,че бъдещите наследници нямат правен интерес да попречат на евентуалният си наследодател. Нека разгледаме следните няколко хипотези: ако наследодателят е извършил разпоредителни сделки в състояние ,което не му е позволявало да разсъждава трезво - да съумява да ръковиди и разбира действията си - душевна болест. Или е бил поставен под запрещение, но въпреки това е извършил сделка.Или не на последно място разпореждането е било вследствие на заплаха.Именно поради тези и ред други възможности, според мен законотворецът е постановил в член. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
На още по силно основание за изводите направени от мен , ме навежда следното:
чл.31 ЗН За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се ЕДНА МАСА ОТ ВСИЧКИ ИМОТИ , които са принадлежали на наследодателя В МОМЕНТА НА СМЪРТТА МУ, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. СЛЕД ТОВА КЪМ НЕЯ СЕ ПРИБАВЯТ ДАРЕНИЯТА с изключение на обичайните такива СПОРЕД ТЯХНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ПОДАРЯВЯАНЕТО и СПОРЕД СТОЙНОСТТА ИМ ПО ВРЕМЕ НА ОТКРИВАНЕ на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
ЧЛ.33 Чл. 33. ДАРЕНИЯТА СЕ НАМАЛЯВАТ само след като се изчерпят завещаните имущества, и то КАТО СЕ ПОЧНЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДАРЕНИЯ И СЕ ВЪРВИ към предшествуващите.
След логическо тълкуване на горните императивни новели следва извода, че се касае за ДАРЕНИЯ извършени преди откриване на наследството. Поради и което СПОРЕД МЕН не следва да се тълкува стеснително разпоредбата на чл.28 ал.1 ЗН относно НАМАЛЯВАНЕТО НА НАПРАВЕНИТЕ ДАРЕНИЯ.

MONTESKIO

[....................]

...........................

[enigma]

Според мен точно това е смисълът на чл. 30 ЗС например - там се имат предвид завещателни дарения на хора извън кръга на наследниците по закон, а не дарения по ЗЗД, които са приживе е са подчинени на съвсем друг режим. Но практиката тръгна обратно като цяло. Колкото и да е нефункционално.

[monteskio]

Еnigma,
Даренията по ЗЗД преди товеа са били установени в ЗН д.в. брой 22/49г. Едва година и половина по-късно са отменени с д.в. бр.275/50г. и са иустановени в ЗЗД.
Разпоредната на чл. 28 ЗН не е изменяна. В този ред на мисли, по моя преценка няма разлика в идеята относно прилагането.


MONTESKIO

[Гери]

Моето становище е, че независимо за какво дарение става (дали приживе или завещателни разпоредби с дарствени намерения) дума след като същото накърнява запазената част на наследник може да бъде атакувано в 5 годишен срок от откриване на наследството.
В чл.30 от ЗН се казва “Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения...”. Според мен тук се има предвид и направените приживе дарения. Ако идеята на чл.30 беше да се атакуват даренията направени в самото завещание, защо изрично ще се подчертава “даренията”, като “завещания” само по себе си би било достатъчно, защото включва в себе си и дарствените намерения.

И да не съм голословна ето малко практика (четете и мотивите):

Решение № 807 от 30.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 143/98 г., I г. о., докладчик Бранислава Павлова
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС на РБ, кн. 9-10/1998 г., стр. 22

чл. 30 ЗН, чл. 79 ЗС

Възстановяването на запазена част, накърнена с дарение на имот, може да се иска след откриване на наследството. Надареният не може да възразява, че е придобил имота по давност.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Молбата за преглед се отнася до решението в частта, в която е прието, че възражението за придобиване по давност на делбения имот е неоснователно. По делото е установено, че с нот. акт № 141/80 г. А. П. е дарила сестра си И. Г. с апартамент № 46. Наследниците на А. П. са предявили иск за делба на този имот като са поискали на основание чл. 30 ЗН да бъде намалено дарението до размера на запазените им части. В производството пред инстанциите И. Г. е направила възражение за придобиване на имота по давност като добросъвестен владелец от датата на дарението - 20.08.1980 г. до смъртта на праводателката си А. П. през 1989 г.
Делбеният съд е приел, че това възражение е неоснователно, защото сделката е била действителна, породила е вещноправни последици и молителката е владяла имота като собственик. Тези изводи са законосъобразни.
Владението е способ за придобиване на право на собственост и поради това е необходимо да се осъществява фактическа власт върху чужда вещ от владелеца с намерение да се държи като своя.
В разглеждания случай, молителката е придобила собствеността въз основа на действителна правна сделка, по силата на която е станала собственик на имота. Добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС е този, който владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Това означава, че добросъвестният владелец не е станал собственик поради пороци на правното основание, които не го правят недействително, поради което законът му дава възможност да придобие собствеността по оригинерен способ - придобивна давност.
Когато юридическото основание, с което е придобита собствеността не е опорочено се осъществява владение върху собствена вещ и поради това е недопустимо собствеността да се придобие отново на друго правно основание. С оглед на изложеното, двете инстанции законосъобразно са приели, че молителката не може да се позовава на придобивна давност след придобиване на собствеността, поради което не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила със заличаване на допуснатите свидетели за установяване на добросъвестното владение. Правилни са и съображенията на съда, че право да искат намаляване на дарствените разпореждания по чл. 30 ЗН имат законните наследници със запазена част към момента на откриване на наследството, а не към момента на извършването на дарствения акт.

Има и още практика, която е доста интересна, но ми се струва, че това на този етап е достатъчно.

[monteskio]

Здравей Гери,
Мненията ни започват все по-често да съвпадат.Това е добре.....))))


MONTESKIO

[Гери]

:) В интерес на истината, твърдяното от мен е подкрепено и от практическия ми опит. Точно преди няколко дена спечелих такова дело на първа инстанция. Дарение направено от родителите на синът им приживе, накърнявайки запазената част на дъщерята. В рамките на две години от извършване на дарението и двамата наследодатели почиват. Съответно дъщерята поиска да възстанови накърнената и запазена част... В общи линии това е казуса, не е сложен и е ясен, но е в подкрепа на твърдяното от мен и на този етап константната съдебната практика.

[enigma]

Чл. 1 ЗН е недвусмислен относно момента на откриване на наследството.

Исковете до този момент следват от нефелното състояние на лицето и технически се отнасят до запазването на НЕГОВОТО имущество, не на наследствена маса. Нали, ако се оправи може пак да я попилее.

Чл. 28 НС изрично казва, че става въпрос за дарения на наследодател, който ОСТАВИ наследници и говори за запазена част от "наследствата" - отново чл. 1 ЗН.

чл. 30 може да се тълкува в смисъл, че има разлика и то понякога много голяма между откриване на наследството, и съответно настъпване на дарствения ефект (от този момент дарението е извършено и имотът или вещта не е част от наследството, което си чака наследника, а собственост на надарения) и исканията за възстановянате на запазената част.

Чл. 37, ал. 1 изрично говори за разпоредителни действия на надарения след откриването на наследството. По каква логика са изключени разпоредителните действия на надарени приживе, ако ще пазим бъдещата наследствена маса.

Законът е просто много лошо написан - 49 година и възприетото му тълкувание в тази част не отговаря на съвременните нужди на гражданския оборот. Затова се праскат симулативни продажби и пей сърце. А моят опит сочи, че в голяма част от тях, обикновенно има много сериозна морална причина да са обезнаследи едната страна. Все пак живеем в 21 век, не във времето на феодалните наследствени и икономически отношения.

[enigma]

Сори - не 30, а 31 ЗН.

И моля Ви всичски - не забраняйте, че наследник, наследодател и наследства са строго технически понятия по ЗН и нямат много общо с житейските такива.

[enigma]

Самото изваждане на даренията приживе от режима на ЗН говори за мене, че целта е той да не прилага за тях. Не мислиш ли:):) Само, че годината е била 50 и никой не е бил в състояние да предвиди, че следва да се барнат и текстовете на ЗН за по-голяма яснота.

[Гери]

Абсолютно съм съгласна, че има нужда от нов ЗН, но за съжаление с този разполагаме към момента. Да не говорим, че има някакви частични изменения правени на парче. Същата работа е и със СК, въобще с доста НА, което е плашещо. Да не говорим, че като цяло се потъпкват основни юридически принципи в законотворческия процес. Нещо, което вече е страшно. Конституцията вече е изгубила направо своето значение, след като редица противоконституционни разпоредби се скрепват със силата на държавната принуда. Почвам да се чудя, дали България отново ще има истински и силни юристи. Омръзнало ми е да гледам примирението на колеги с аргумент “не искам да се карам със съдията” например. Имаме колеги юристи, които от право изобщо не разбират. Критерия в университетите е занижен, теоретико-практическия изпит е пълна пародия и резултата е един – бълват се 1200 юристи годишно от които поне 50% не знаят какво са учили и въобще как ще го прилагат на практика.
Имах колега, която до 3 курс, 2 семестър смяташе, че ЗЗД е Закон за защита на държавата – нищо че бяхме на финал лекциите по облигационно право. Представете си ужаса в очите на асистента. Обаче същото това чудо, от края на 3 курс започна да чете Сталев и до края на първия семестър на пети курс можеше да го пренапише от наизустяване. Мисля, че цялата ни система е объркана. Трябва да има практика, още от 2 курс. Начина е адвокатските кантори да се задължават в 3 месечната ваканция, да вземат поне по един студент на обучение и този студент да получава някакво възнаграждение. Това ще стимулира, както работата му така и желанието за развитие. В момента, ако не намериш възможност да “чиракуваш” излизаш на пазара на юристите неподготвен (освен теоретична подготовка не разполагаш с друго).
Стажа от 3 месеца е изключително смешен и кратък. Всичко което казах се отклонява от темата, но идеята ми е, че именно някой от тези юристи – бъдещи и настоящи, един ден ще “кове” закони. Не може да има качествен законодателен процес, след като няма качествен процес на обучение на юристи.
Моля да ме извините за това отклонение!

[enigma]

Аз пък имам позната, която на пета или шеста поправка на изпит по ГПП на въпрос "какво е СПН" - щото чете от царски пищов и преподавателят се усеща - отговаря - "специална правна норма". Изобщо не се шегувам!!! Сега е съдия - това вече разби детските ми мечти. Предполагам Монтескьо има много ядове с нея, че е във вилаета й. Но какво е СПН знае поне със сигурност вече.

Иди после, че тълкувай закони пред такива съдии или ползвай решенията им като аргументи. Аз лично имам едно, че чл. 37, ал. 1 ЗН се отнася САМО до дарения, по които е прехвърлено до една година преди откриването на наследството и - според мен това би било разумно бъдещо допълнение към закона, но няма грам основание в текста.

[monteskio]

Права си ! ))

MONTESKIO

[Гери]

Oххх, какво знаеш ти драги ми енигма! Пресен росен пример, имам обезпечителна заповед на СГС в която се казва всички вещи в имот Х да бъдат описани и запорирани. Съдия-изпълнител У обаче праска резолюция, СГС да си гледа работата, след като вещите не са индивидуално посочени няма да ги опиша.

[donna]

ожалвай , при описа ще се наложи да отиде и лицето поискало ОЗ /нищо че е по обезпечителна заповед / с цел да се индивидуализират -поне аз така смятам