forum.lex.bg

Производството е по реда на чл.215 и сл. от ЗУТ.

Образувано е по жалба депозирана от С.Я.П. чрез адв. Г., против Заповед № ДК-02-СИР-85 от 10.12.2010 год. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “пристройка към рибарска хижа” находящ се в област Варна, община Аврен, УПИ ІІІ-10, за рибарско селище, кв.66 собственост на извършителя С.Я.П. ***.

Жалбоподателя излага твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, че административния орган не е взел предвид депозираното възражение срещу КА № 61 от 2010 год., както и че за изградената пристройка към рибарската хижа е депозирал заявление в община Аврен, както и че строежа е деклариран в данъчната служба. Моли да се отмени заповедта.В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба, в представените писмени бележки се поддържа, че административния орган не е спазил разпоредбата на чл. 9 ал.2 от АПК, не е взел предвид, че строителството предмет на заповедта е извършено поетапно от 1987 год. до 1998 год., че е налице висяща процедура по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, по която е налице заявление, подедено в преклучивния срок – на 20.01.2004 год., като до настоящия момент липсва произнасяне на компетентния орган, а в случая не е налице и мълчалив отказ, поради наличието на специалната разпоредба на § 184 ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. След като липсва такова произнасяне, по аргумент на противното, разпореденото премахване е незаконосъобразно. Сочи, че заповедта е издадена осем месеца след съставяне на акта, при нарушение на чл. 57 от АПК. Твърди, че пристройката е допустима по действащия ТУП и е търпима по настоящем, поради което няма смисъл от самостоятелното и премахване, а доколкото разрешения за временни строежи се издават еднократно, то е обяснимо защо на жалбоподетеля не е издадено разрешение за пристройката. Сочи, че констатациите на административния орган, че пристройката е изградена върху съществуващ бетонов колектор не кореспондира със събраните от административния орган доказателства, тъй като същия е отразен единствено в представената от Община Аврен план-схема на разполагане на бараките. Моли да се отмени заповедта.

Процесуалния представител на ответната страна - РДНСК – Североизточен район излага становище, че жалбата е неоснователна, а издадената заповед е правилна и законосъобразна, от приетата по делото СТЕ е установено, че е налице незаконен строеж, същия не е деклариран, не е бил допустим и съгласно нормите действали по време на изграждането му и съгласно този закон. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата,моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:



По допустимостта на жалбата:



Жалбата е подадена пред надлежден съд, от легитимирано лице, по делото не са представени доказателства за надлежно връчване на административния акт на жалбоподателя, но видно от оспорената заповед същата е издадена на 10.12.2010 год., а жалбата е депозирана на 23.12.2010 год., поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.



По основателността на жалбата:



Не се спори между страните, че по силата на акт за държавна собственост № 4696 от 2003 год. имот 075010, находящ се в землището на с.Близнаци, местност „Камчия” е частна държавна собственост. В забележка към АДС е вписано, че изградените постройки в имота са построени с издадени разрешения на ОбС Аврен и ОбС Варна за строеж на временни рибарски хижи в рибарско селище „Камчия”.

На 16.04.2010 год. е съставен констативен акт № 61, видно от който е извършена проверка на пристройка към рибарска хижа находяща се в УПИ ІІІ-10, имотът е собственост на Република България, като е констатирано, че С.П. без одобрени проекти, протокол за откриване на строителна площадка, за определяне на строителна линия и ниво е изпълнил пристройка монолитна изградена от тухли на места измазана отвън с приблизителни размери 5х1.8 м, и височина около 2,5 м., с едноскатен покрив с дървена конструкция и покритие от отдулин. Констатирано е, че пристройката надвишава разрешената квадратура на рибарска хижа, съгласно разрешение за строеж № 41 от 1986 год. Пристройката е изградена върху съществуващ колектор – бетонов. Прието е че пристройката е незаконна, по смисъла на чл. 225 ал.1 т.2 от ЗУТ, че са нарушени разпоредбите на чл. 148 от ЗУТ, както и че протокола е основание за издаване на заповед за премахване по реда на чл. 225 ал.1 от ЗУТ. При съставяне на протокола жалбоподателя не е присъствал.

За съставения протокол жалбоподателя е уведомен със съобщение № 48 на 16.04.2010 год. поставено на обекта строежа, като на жалбоподателя е даден 7-мо дневен срок за депозиране на възражение, считано от 19.04.2010 год.

На 22.04.2010 год. П. е депозирал докладна записка – възражение до РДНСК, в което е посочил, че има разрешение за строеж № 41 от 86 год., като през 1987 год. е подал молба за издаване на РС за пристрояване, като молбата му е била удовлетворена, и строителството предмет на заповедта е изградено поетапно от 1987 год. до 1998 год. През 1998 год. е депозирана жалба срещу изградения строеж от жалбоподателя, в която лицето Николов посочило, че е нарушена целостта на колектора. Била е извършена проверка от специализираните органи при община Аврен, след което жалбоподателя е извършил отстраняване на две стени от санитарния възел, открил е отводнителните тръби, с което е доказал, че не е нарушил целостта на отводнителния канал. В последствие жалбоподателя е депозирал възражение през 2002 год., извършена е последваща проверка. Във възражението се твърди, че П. през 2004 год. е подал молба декларация за извършено незаконно строителство, тъй като му липсвало второто разрешително за строеж. Във възражението се сочи, че без санитален възел е невъзможно ползването на хижата, поради което моли да се наложи финансова санкция.

На 10.12.2010 год. е постановена Заповед № ДК-02-СИР-85 на Началника на РДНСК – Североизточен район, в която е възприел изцяло констатациите отразени в КА № 61. В заповедта органа е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, като е стигнал до извода, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, като на осн. чл. 222 ал.1 т.10 от ЗУТ е наредил на бъде премахнат строеж - “пристройка към рибарска хижа”.

По делото е назначена СТЕ, видно от заключението на която обекта предмет на заповедта представлява монолитна пристройка с размери 1,7х4.7 м и средна височина от 2,6 м. Покривът е едноскатен, с дървена конструкция, разположен на около 7 м от река Камчия., изградена в източната част на рибарската хижа. Пристройката е изградена върху съществуваща бетонова резервна тръба на колектор.Стените на пристройката са изпълнени с тухли, измазана е отвън, има изпълнени и единични тухли преградна стена с отвор за врата, предверието пред тоалета е измазано, на тавана има плоскости от гипсокартон. Обекта предмет на заповедта представлява строеж. За територията на КК „Камчия” е налице действащ ПУП – ПР одобрен с решение № 267 от 2005 год. на Общински съвет Аврен, в РП имота, в който е разположена пристройката е отреден за рибарско селище. За територията е налице действаща КК одобрена със заповед от 2006 год. Строежа попада в шеста категория по смисъла на чл. 137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 2001 год. за номенклатурата на видовете строежи. В община Аврен не са открити ситуационно-застроителни скици и разрешения за монтиране на бараки, рибарски хижи. За територията в която попада обекта предмет на заповедта през 1990 год. е изработен опорен план за ПУП, като с решение на ОС има отреждане за рибарско селище, плановете не се съхраняват в Община Аврен. Обекта предмет на заповедта е отразен в план-скица към помощния кадастър на ТУП. В община Аврен няма данни за съществувал градоустройствен план към 1985-1987 год. Към 2000 год. е действал ТУП, съгласно който има отреждане за рибарско селище. Съгласно Наредба № 8 от 1999 год. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места – чл.6 /1/ и приложение № 1 най-малките хоризонтални светли разстояния за канализацията до фундамента на сградите е 3 м. Предвид изложеното в.л. приема, че обекта не е допустим към 1985-1987 год. Към 2000 год. обекта е допустим съгласно действащия ТУП, но не е допустим съгласно Наредба № 8, чл. 108 от ППЗТСУ. В с.з. вещото лице поддържа депозираната СТЕ. Относно находящия се в ПИ колектор вещото лице уточнява, че в имота има резерва тръба която е част от колекторната система. При огледа в самия обект предмет на заповедта, вещото лице е установило наличие на тухлен зид, в който е оставен отвор и за врата, предвид на което приема, че пристройката е изградена от тухли. За територията която попада обекта са налице следните планове ТУП от 1997 год., като до 1997 год. няма план за територията в която попада процесния строеж. В с.з.проведено на 17.05.2011 год. вещото лице сочи, че обекта предмет на заповедта попада върху резервната тръба на колекторната система, която служи за отвеждане на газове от самата система, при наличие на авария, обстоятелството, че тръбата не се ползва, сочи, че не е имало такава необходимост, като не променя констатациите й относно недопустимостта на строежа, предвид несъобразяване на изискванията на Наредба № 8, посочени подробно в СТЕ.

По делото е представено писмо от община Аврен, препис извлечение от протокол№ 19 от 2005 год., извадка от ПУП-ПР.

От показанията на свидетелите Маринов и Ненков се установява, че жалбоподателя е поставил дървено бунгало през 1986-1987 год., като според свидетелите по-късно без да посочат година П. е изградил и тоалетна.

По делото е представено разрешение за строеж № 41 от 1986 год. съгласно което на жалбоподателя на осн. Чл. 120 ал.1 от ППЗТСУ е разрешено да построи рибарска хижа в рибарската местостоянка на район «Камчия», посочени са размери на обекта 4/6 м., съгласно чл. 148 от ЗТСУ със строителна линия, като следва да се строи без бетонни елементи, от леки нетройни материали и при провеждане на благоустройствени мероприятея постройката не се заплаща и следва да се премахне от собственика. Обекта предмет на заповедта не е обхвата на разрешеното стрителство с РС № 41/86 год.

По делото е представено заявление вх. № м-270/20.01.2004 год депозирано от С.П., в което е отразено, че същия е собственик на поземлен имот, има издадено разрешение за сроеж № 41, изградил е постройка полумасивна, със застроена площ от 14 кв.м., простроена през 2000 год., в строеж от 1986 год, в отклонение с издаденото разрешение за строеж, като прави искане същата да бъде узаконена. Представена е и декларация от жалбоподателя, в която е отразено, че строежа е започнат през 05.2000 год., посочено, е че строежа представлява навес.

Въз основа на установеното от фактическа страна и наведените в жалбата оплаквания съдът прави следните изводи:

Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

По отношение наведените възражения за допуснати нарушения на материалния закон, съдът не споделя същите по следните съображения:

На първо място съдът приема, че е налице строеж по смисъла на & 5 т.38 от ЗУТ.

Незаконен е този строеж, който е извършен без да са издадени необходимите строителни книжа, като задължителен документ за започването му е издаването на разрешение за строеж. В конкретния случай се касае за изграждане на пристройка, за извършването на която е необходимо разрешение за строеж. Съгласно чл. 148 ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Не се спори, че в случая разрешение за строеж не е издадено, то тогава процесния обект представлява незаконен строеж.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява незаконен строеж, по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ – процесния обект е изграден без строителни книжа. На жалбоподателя са дадени указания да представят такива, но в хода на производството РС не е представено.

Съгласно чл. 222 ал.1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строеж. Съгласно заповед № РД-13-446 от 1.11.2010 год. началникът на ДНСК е предоставил на началниците на РДНСК правомощия – да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, поради изложеното съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган.

По отношение наведените доводи за търпимост на строежа, съдът прецени следното:

Жалбоподателя в подаденото пред РДНСК възражение твърди, че пристойката е изградена в периода от м. септември 1987 год. до 1998 год., но същевременно излага доводи, че в последствие двете стени от пристойката са премахнати, в хода на съдебното производство сочи, че обекта е изграден до 2000 год.

Съгласно § 16 ал.1 строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. За да е налице търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ същия следва да отговаря на следните изисквания: 1.да е изграден до 7.04.1987 год., 2. да допустим по действащ подробен градоустройствен план и да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Видно от заявеното от самия жалбоподател пристройката е изградена след този период, поради което не е налице хипотеза на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ.

За приложимостта на § 16 ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ следва да е налице деклариране на обекта, каквото по делото не се установи да са прилагани от жалбоподателя.

По приложението на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ съдът прецени следното:

От представените по делото доказателства се установява, че П. е депозирал заявление за узаконяване в преклузивния срок по § 184 ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, по което главния архитект на общината дължи произнасяне в сроковете по ал.9 от същата разпоредба, които са изтекли. Липсата на произнасяне по заявлението за узаконяване в сроковете по глава осма ЗУТ, към които препраща ал9 на § 184 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, формира мълчалив отказ, който е влязъл в сила в момент, далеч предхождащ издаването на заповедта. Ето защо, следва да се приеме, че в случая не е налице висящо производство по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а то е приключило с влязъл в сила мълчалив отказ, поради което процесната заповед не се явява преждевременно издадена. В този смисъл са постановени от ВАС съдебни решения по сходни казуси: решение № 15288 от 2009 год. по адм.д №14261/2009 год, решение № 7052 от 2010 год. по адм.д. № 3353/2010 год., решение № 5942 от 2010 год. по адм.д. № 1835/2010 год., решение № 4315 по адм.д. № 14303/2008 год., решение 3391 по адм.д. № 13747/2009 год. Не на последно място следва да се вземе предвид и факта, че обекта е изграден в имот държавна собственост, както и че същия попада върху резерва тръба на колекторната система на намиращия се в близост колектор Ф-120, а съгласно Наредба № 8 за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения - чл.6 и приложение № 1 най-малките хоризонтални светли разстояния за канализация до фундамента на сгради е 3 м., в случая обекта е разположен върху тръба на този колектор.

По възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена осем месеца след съставяне на КА, съдът намира констатираното нарушение за несъществено такова, тъй като срока посочен в чл. 57 от АПК е инструктивен.

В хода на проведеното административно производство, включително в съдебната му фаза, жалбоподателя не представи строителни книжа, разрешение от строеж от които да е видно, че строежа е законен. При положение, че такива документи не са приложени, административния орган правилно е приел, че строежът се явява незаконен и подлежи на премахване.

Съобразно изходът от настоящото производство жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на РДНСК – Североизточен район, сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът





Р Е Ш И :





ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Я.П. против Заповед № ДК-02-СИР-85 от 10.12.2010 год. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “пристройка към рибарска хижа” находящ се в област Варна, община Аврен, УПИ ІІІ-10, за рибарско селище, кв.66 собственост на извършителя С.Я.П. ***.

ОСЪЖДА С.Я. Панайонов с постоянен адрес *** Чифлик,с ЕГН ********** да заплати на РДНСК – Североизточен район сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд.





АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: