forum.lex.bg

4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота
----
Според мен нормата е сътворена, за да облекчи строителството в съсобствени парцели, ако някой от съсобствениците е случил на опак-съсобственици.
Но защо законодателят е ограничил правата на много съсобственици, и е оставил да се ползват от тази алинея само съсобствениците на имоти, предназначени за ниско жилищно застрояване.

Вероятно има логика в това ограничение... но ... ми бяга.

Ето въпросът, зададен и по друг начин: Защо, на съсобствениците на имоти, отредени за средновисоко и високо жилищно застрояване, нормотворецът не предоставя право на строителство без съгласието на останалите съсобственици, в случаите, когато те /останалите/са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота?
Защо съсобствениците на имоти, отредени за средновисоко и високо жилищно застрояване, са в неравнопоставено положение спрямо съсобствениците на имоти, отредени за ниско жилищно застрояване?

10х!

Логиката на разпоредбата най-добре ще Ви я обясни геодезист, архитект или строителен инженер. Не знам какъв смисъл има за юрист да търси такава логика - нормата просто се прилага. Като естествено, съобразно логическите правила се правят съждения относно нейното съдържание и последици. На юристи - практици, занимаващи се с правоприлагане, рядко се налага да търсим първопричината за самото съществуване на нормата.
Все пак, мисля, че отговорът на този въпрос ...

l____ написа:Защо, на съсобствениците на имоти, отредени за средновисоко и високо жилищно застрояване, нормотворецът не предоставя право на строителство без съгласието на останалите съсобственици, в случаите, когато те /останалите/са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота?

... е следният: Защото при средно и високо жилищно застрояване площта на самите имоти, както и показателите за плътност на застрояването, свободна дворна площ и процент на озеленяване за съответния имот практически изключват възможността всеки собственик на обект в жилищната сграда да реализира свое ново строителство в същия имот. При жилищна сграда на 14, 10, дори на 4-5 етажа в повечето случаи е невъзможно всеки етажен собственик да изгради "свой" нов строеж в същия имот - просто няма място, а дори и да има, горните показатели не биха били спазени.
Дано не използвам някои понятия погрешно (то какво да се очаква от един пеналист ), но специалистите във форума ще ме коригират, без да ми се карат

Може би е търсен баланса в обема на упражняваните правомощия - ако в съсобствен имот единия съсобственик е построил сграда от 20 кв.м. , а другия реши да строи едно мол-че, то работата няма да е 50/50. Имам точно такъв случай, където клиента ми притежава 20 кв.м. постройка + земята под нея в един огромен УПИ , а другия съсобственик мисли да строи нещо като мол. Ние го държим в шах, и ще продължаваме така и занапред.

Да...., не са един и два случаите на "спънат" СЪСОБСТВЕНИК, който "нито се кара, нито се води".
Имам точно такъв случай като вашия, колега d_d.
Цялото "упражнение" по реализиране на застрояване на УПИ в центъра на София (останало незастроено, според предвижданията на ПУП-а от целия квартал) е замряло на точката, само и единстрвено един от останалите съсобственици (възраст 82-годишна жена) да даде съгласието за построяване на нова сграда. Предварителният договор отлежава при Нотарис повече от година... Както стана ясно, без 1 подпис. Което на практика си е едно голямо НИЩО...

Та от частния случай, към общия - ал.(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) изключва право на строителство без съгласието на останалите съсобственици, в случаите, когато те /останалите/са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота, поради строго формалния характер и форма на съгласието, в повечето случаи - отстъпено право на строеж (чл.18 ЗЗД).

Бих искала да не е така и ал.4 (Нова) да обхващаше всички случаи на ново застрояване без съгласие на очевидно "спънати" съсобственици, но... закон!

Дано не използвам някои понятия погрешно (то какво да се очаква от един пеналист ), но специалистите във форума ще ме коригират, без да ми се карат.

Верно, че си падам кавгаджия. Но, съм такъв, само когато ме преизвикат с наистина непремерено поведение или глупаво изказване. Не че моите изказвания са...

И вижте к'во се получи - гузната ми, понякога, съвест, ме накара да припозная като кавгаджията

Логиката на разпоредбата най-добре ще Ви я обясни геодезист, архитект или строителен инженер.

Излиза, че всеки геодезист и, че всеки архитект, и че всеки строителен инженер може да разкрие логиката в 183(4) на ЗУТ.
Айде да не възлагаме излишни надежди на толкова много хора. Малцина сме сме логично мислещите. А от малцината - дори и аз не успявам в случая да стопля реотаните.
Ясно е, че логиката е екстра. Екстра, която малко хора умеят - аз познавам 4-5 такива. И търся тях, или други, които да приобщя към тях.

Не знам какъв смисъл има за юрист да търси такава логика - нормата просто се прилага.

Не! Определено не е така. Определено и юристите трябва да търсят логиката. А нетърсещите - олекват. Щом сте юрист - предполагам познавате много олекотели свои колеги !

Като естествено, съобразно логическите правила се правят съждения относно нейното съдържание и последици.

Така трябва да е.

На юристи - практици, занимаващи се с правоприлагане, рядко се налага да търсим първопричината за самото съществуване на нормата.

Рядко? Странно!

Все пак, мисля, че отговорът на този въпрос е следният: Защото при средно и високо жилищно застрояване площта на самите имоти, както и показателите за плътност на застрояването, свободна дворна площ и процент на озеленяване за съответния имот практически изключват възможността всеки собственик на обект в жилищната сграда да реализира свое ново строителство в същия имот.

Първото нещо, което сгрешавате е, че поставяте знак на еквивалентност между 'съсобственик на имот' и 'собственик на обект в жилищна сграда'.
Втората Ви грешка е, че приемате, че някакви показатели ... за 'средно високите' и за 'високите' имоти, са достигнати априори. А това никак не е вярно всякога. Например - в 'средно висок' имот има една единствена сграда 80 кв.м. - цялата на един от съсобствениците.

При жилищна сграда на 14, 10, дори на 4-5 етажа в повечето случаи е невъзможно всеки етажен собственик да изгради "свой" нов строеж в същия имот - просто няма място, а дори и да има, горните показатели не биха били спазени.

Ами ако все пак има място? И показателите не са достигнати?

Може би е търсен баланса в обема на упражняваните правомощия - ако в съсобствен имот единия съсобственик е построил сграда от 20 кв.м. , а другия реши да строи едно мол-че, то работата няма да е 50/50.

Ама... Вие вникнахте ли във въпроса ми? Как така сравнявате 20 кв.м. с мол?

Имам точно такъв случай, където клиента ми притежава 20 кв.м. постройка + земята под нея в един огромен УПИ , а другия съсобственик мисли да строи нещо като мол.

Странно разсъждавате. Моля, прочетете отново 183 (4) ЗУТ.

Ние го държим в шах, и ще продължаваме така и занапред.

Относна молчето, Вие не го държите в шах заради 183 (4)!!! С друга фигура /член от ЗУТ/ го държите в пат!

Простете /не познавам случая, за който говорите/невежеството ми, но ако застанете на страната на желаещия молчето - дали пък няма да гледате на съсобственика с малката сградичка като на "спънат" СЪСОБСТВЕНИК, който "нито се кара, нито се води"?

Melly, извинявам се за плагиатството!

l____ написа:Простете /не познавам случая, за който говорите/невежеството ми, но ако застанете на страната на желаещия молчето - дали пък няма да гледате на съсобственика с малката сградичка като на "спънат" СЪСОБСТВЕНИК, който "нито се кара, нито се води"?

Melly, извинявам се за плагиатството!

l____ , неслучайно споделих аналогична ситуация.

l____ написа:

Може би е търсен баланса в обема на упражняваните правомощия - ако в съсобствен имот единия съсобственик е построил сграда от 20 кв.м. , а другия реши да строи едно мол-че, то работата няма да е 50/50.

Ама... Вие вникнахте ли във въпроса ми? Как така сравнявате 20 кв.м. с мол?

.....................


Простете /не познавам случая, за който говорите/невежеството ми, но ако застанете на страната на желаещия молчето - дали пък няма да гледате на съсобственика с малката сградичка като на "спънат" СЪСОБСТВЕНИК, който "нито се кара, нито се води"?

А Вие вникнахте ли в отговора !?!
Точно защото не могат да се сравняват, затова е ограничено приложното поле.
В противен случай, ако единия съсобственик построи в имота сграда от 20 кв.м. другия ще може да построи без негово съгласие мол, дори и двамата да имат равни дялове от земята.

А по отношение на последния въпрос - аз съм си прост/о/ адвокат и гледам да защитавам интереса на МОЯ клиент.

Точно защото не могат да се сравняват, затова е ограничено приложното поле.

А Вие кое се опитвате да сравнявате?!

В противен случай, ако единия съсобственик построи в имота сграда от 20 кв.м. другия ще може да построи без негово съгласие мол, дори и двамата да имат равни дялове от земята.

Явно е, че Вие и аз сравняваме различни неща. Вие се опитвате да сравнявате несравними неща! Аз се опитвам да сравнявам сравними.

Хайде още веднъж да изчетем алинеята:
"За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота."

И да наблегнем на болднатата думичка. Дали точно в нея не се крие онова, което не успявахте, според мен, да разберете. Разбира се, че не едната дума 'съответно' е съдържанието на цялата алинея. Но дали в нея не се крие показателят за сравнение?

Вашата теза е, че винаги къща от 20 кв.м. и мол са несравними. Ама вие / а и аз/ нямате право да сравнявате къща от 20 кв.м. с мол.

А моята теза е, че имаме право да срванявам къща от 20 кв.м. с подобна къща. И мол... с мол!

Освен това, в алинеята изобщо не се говори за дяловете в поземления имот. Дяловете, може би, нямат никакво значение. Което е странно!

Алинеята не е замислена перфектно. То затова и дните й са преброени...

Вашата теза е, че винаги къща от 20 кв.м. и мол са несравними. Ама вие / а и аз/ нямате право да сравнявате къща от 20 кв.м. с мол.

А моята теза е, че имаме право да срванявам къща от 20 кв.м. с подобна къща. И мол... с мол!

Прав сте, l____ , "ключът от бараката" се крие в съдържанието на думичката "предназначение". ОчевАдно е, че къщичка на 20 кв.м ( в зони с ниско и вилно застрояване) има съвсем различно предназначение от търговския обект, какъвто се явява Мол-ът.

l____ написа: Верно, че си падам кавгаджия. Но, съм такъв, само когато ме преизвикат с наистина непремерено поведение или глупаво изказване.

Тази реплика за мен ли беше предназначена ? Щеше да бъде по-коректно от Ваша страна да опровергаете мнението ми с мотивирани доводи.

l____ написа: Първото нещо, което сгрешавате е, че поставяте знак на еквивалентност между 'съсобственик на имот' и 'собственик на обект в жилищна сграда'.

За дворното място "знакът за еквивалентност" не го поставям аз, а ЗУТ и ЗС. Етажните собственици са или съсобственици, или носители на (идеална част от)вещно право върху дворното място, в което е имотът.
Има ли смисъл сега да поствам чл. 111 от Закона за собствеността, или ще си го прочетем ?

l____ написа:Втората Ви грешка е, че приемате, че някакви показатели ... за 'средно високите' и за 'високите' имоти, са достигнати априори. А това никак не е вярно всякога. Например - в 'средно висок' имот има една единствена сграда 80 кв.м. - цялата на един от съсобствениците.

Попитахте за причините за приемането на такава разпоредба, и аз Ви отговорих кои са според мен. Случаите като дадения от Вас пример са единични. В повечето случаи средното и високото застрояване обуславят повече обособени обекти в сградата, което е предпоставка за възникване на етажна собственост.

l____ написа:Ами ако все пак има място? И показателите не са достигнати?

Въпросът Ви беше защо нормата е такава, а не какво ще правим, ако има неуредени от нея (и според мен - вече казах - единични) случаи.

Здравейте, аз съм строителен инженер и ще се опитам отсвоя гледна точка да обясня къде е логиката, ако Ви хареса добре ако ли не моля да ме извините за намесата.

l____ написа:Защо, на съсобствениците на имоти, отредени за средновисоко и високо жилищно застрояване, нормотворецът не предоставя право на строителство без съгласието на останалите съсобственици, в случаите, когато те /останалите/са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота?

Гояма част от нормативите в строителството се основават освен на юридическите норми и в голяма степен от реалното им изпълнение на практика.
Основните разпоредби по чл. 183 са ал. 1, 2 и 3. Ал. 4 регламентира едно изключение че не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Да предположим че съсобствениците са 3(или "n"), един от тях иска да строи примерно "летна кухня" изпълнава изискванията на чл.183, ал.1. Вторият по същият ред иска да строи прим. "барбекю". Третият може да ползва разпоредбите по ал. 4 само в случаите когато иска да строи "летна кухня" или "барбекю". Ако са повече по същият ред до достигане нормите на застрояване за имота.
В съсобствени имоти, отредени за средновисоко и високо жилищно застрояване, на практика много трудно би се стигнало до изпълнение на изискванията на ал 4 и то за последният съсобственик и при спазване нормите за застрояване. При застрояването на имоти отредени за средновисоко и високо жилищно застрояване масовата практика е да се застрои максималната част от имота съответстваща на нормите.

Логиката на приемането и прилагането на правната норма по чл. 183(4) от ЗУТ е следната:
Доколкото в отменения ЗТСУ (чл. 58) и ППЗТСУ (чл. 241 до чл. 245) съществува възможност съсобственик да построи в съсобствения имот самостоятелен обект за себе си, осигурявайки и за другите съсобственици тази възможност (като това става по различно време, и по начин, донякъде тъждествен с начина на изграждане на ЖСК или т. нар. "групов строеж"), към днешна дата има много случаи на частично реализирани такива строежи, като с влизане в сила на ЗУТ останалите съсобственици са лишени от тази възможност и са поставени в условията на свободно договаряне за учредяване на право на строеж. За да се избегне това неравнопоставено положение е въведен новият текст в чл. 183 от ЗУТ. На практика обаче онези, които пожелаят да се възползват от тази възможност, следва да представят пред органа, компетентен да издаде разрешението за строеж, доказателства за наличието на реализиран или започнат строеж от съсобственик, или за наличието на негови "права за съответното строителство в имота". Какво означава последното – един Господ знае. Липсва и подробно описаната в ППЗТСУ процедура по организиране на строежа и обособяване на самостоятелните обекти. Възможно е законодателят да е приел, че съответните текстове от ППЗТСУ са отчасти приложими съгласно §20 (2) от ЗР на ЗУТ.
Що се отнася до ограничението това да важи само за съсобствени имоти, предназначени за малкоетажно жилищно или вилно застрояване – вероятно тук логиката е да се ограничи строителството до строежите от съответната категория по значимост (V и VІ), да се обвърже такъв начин на застрояване с изискванията за минимални размери и лице на урегулирания имот (чл. 19 от ЗУТ), както и да се създаде облекчен режим на застрояване за най-масовите територии извън големите градове (лично мнение).

От последния постинг на system, единственото, което засега заслужи вниманието ми е:

За дворното място "знакът за еквивалентност" не го поставям аз, а ЗУТ и ЗС. Етажните собственици са или съсобственици, или носители на (идеална част от)вещно право върху дворното място, в което е имотът.

Хайде, моля, да развиете тази теза? Имате думата, моля:

Що се отнася до ограничението това да важи само за съсобствени имоти, предназначени за малкоетажно жилищно или вилно застрояване – вероятно тук логиката е да се ограничи строителството до строежите от съответната категория по значимост (V и VІ), да се обвърже такъв начин на застрояване с изискванията за минимални размери и лице на урегулирания имот (чл. 19 от ЗУТ), както и... ... ... (лично мнение).

Когато чуя или прочета думата 'вероятно' - за мен означава, че истинската /математическата/ вероятност всъщност е минимална.При всички случаи - не-повече от 50 на 50.

Дали има на света и друг език, освен българския, в който думичката "вероятно" да означава: "Абе, може така, ама може... и иначе. По скоро... абе незнам!"

Ако трябваше да се ограничат строежите до категория V и VІ, защо ограничението в ал. 4 на чл. 183 от ЗУТ не е направено в прав текст. Какво пречи в 'средновисоки' и 'високи' имоти да има строежи от категория V и VІ?

Синият текст... не го разбрах. Начина на застрояване защо го намесихме? Наистина не разбрах защо намесваме начина на застрояване.

Съгласен съм с мнението на Магодеоз.Това е логиката .Тази правна норма урежда точно тези висящи случай от прехода от чл58 от ЗТСУ към ЗУТ,когато първия съсобственик е реализирал строежа, а другия не е .Ако я нама тази правна норма втория съсобственик няма да може да построи нищо.Затова и няма квоти за това строителство защото то се извършваше при утвърдени проекти при които всеки получаваше определен и то равен дял.Тези проекти трябваше и да отговарят на предвижданията на градоустройствения план.За това и директно се преминава към издаване на разрешение за строеж защото тези проекти вече са готови и утвърдени и се намират в общината като допълнение към строителното разрешение на първия собственик.Втория собственик на базата на тези проекти трябва да изработи технически проекти за неговата част и да получи строително разрешение за нея/без да иска съгласие от другия/.
Идеята това да бъде само за нискоетажно строителство също идва като продължение на ЗТСУ защото и там нормата важеше само за нискоеткажно строителство./виж защо в ЗТСУ е била така не мога да преценя ,но пък и не мога да си я предтавя въобще приложима за средно и високоетажно строителство./
Няма някакво по широко тълкуване на тази норма.ИНАЧЕ ЩОМ НЕ СЕ ИСКА СЪГЛАСИЕ НА СЪСОБСТВЕНИКА И НЕ Е КАЗАНО КАКВИ СА КВОТИТЕ ЩЕ МОЖЕ ДЕ СЕ ПОСТРОИ И МОЛ.))))

Ама чакайте, бре, хора. Ама ние /аз с вас/ говорим на напълно различни езици. Ама, като че ли нарочно, вие не 'влизате' в темата изобщо.

Ако я нама тази правна норма втория съсобственик няма да може да построи нищо.

Защо го казвате това нещо? Какво ново казвате?!

И още казвате:

Тези проекти трябваше и да отговарят на предвижданията на градоустройствения план.За това и директно се преминава към издаване на разрешение за строеж защото тези проекти вече са готови и утвърдени и се намират в общината като допълнение към строителното разрешение на първия собственик.

Всъщност - за какви проекти от минало-бешело време приказвате? Ами забравете за тези неща. Тази вода се е изтекла. Забравете за нея. Няма полза да си чешете езиците с едно време. Забравете за ЗТСУ. Има ЗУТ.

И... в ЗУТ има ограничение, записано в самата ал. 4 на чл. 183, че възможността за строеж при определени условия без съгласие на всички съсобственици се отнася само за 'ниски' имоти.

Аз никога не съм питал откъде произтичат правата на съсобствениците на 'ниските' имоти. А питам защо същите права нямат и съсобствениците на 'стедно високи' и на 'високи' имоти.

Веднага давам пример за един 'висок' имот: Двама от тримата съсобственици на голямо УПИ учредяват право на строеж на третия съсобственик да си построи жилищна сграда от основното застрояване – 80 кв.м. висока 17 метра. Прави се проект. И строежът започва. И завършва.... Ама единият от двамата учредители намира някакви си 300 000 на пътя. И пожелава и той да строи. Ама този, с вече построената сграда, казва: Неможе!!!! Защота, ако няма нова сграда – ще продължи да си гарира трабанта в двора – на прибрано място. А ако уреди право на строеж на късметлията с тристата хиляди – трабанта ще трябва да остане паркиран на улицата. И сега не ми отговаряйте, че ... да е гледал... да е мислил... Дали е гледал и защо не е мислил навреме късметлията – това е друга тема.

Разбрахте ли сега какво питам? Питам защо само съсобствениците на ‘ниски’ имоти имат права по ал.4 на 183 ЗУТ. Показах ви пример и за ‘висок’ имот, нали?

Забравете за всякакви молове и тем подобни небивалици – моловете се сроят в нежилищни имоти. За нежилищните имоти – правилата са други.

Не се отплесвайте в общи разсъждения.

@l____: Ще посоча коментарите си под номер, за да бъде математически издържано:
1. Думата "вероятно" е използвана, за да определи последващия текст като предположение, а не утвърждение. Тъй като не аз съм автор на коментираната норма, не мога да твърдя с увереност какво е имал предвид написалият я. Всъщност, не мога да дам и 50% вероятност, че разсъжденията ми се покриват с действителните мисли на онзи, който я е съчинил. Може човекът просто да е искал да си построи плевник на село, без да пита братовчед си. Като синоними на израза "вероятно" в този контекст биха могли да бъдат посочени "може би", "според мен", "предполагам, че" и т. н.
2. На всички езици думата "вероятно" предполага известен процент незнание. Това обаче отново е предположение.
3. Нищо не пречи в територии за "средно" и "високо" застрояване да има строежи от V и VІ категория. В терени за "ниско" застрояване обаче не може да има строежи от по-висока категория. В структурата на всеки закон по принцип се върви от общото към частното. Но така или иначе, това за категориите отново беше предположение.
4. В този контекст думите "начин на застрояване" следва да се разбират в житейския смисъл - просто като начин на изграждане на тези строежи – последователно във времето, с отчитане възможностите на останалите съсобственици, и т. н., а не по смисъла на чл. 21(1) от ЗУТ. Съжалявам за недоразумението.
@doremy: чл. 58 от ЗТСУ (отм.) допуска такава последователност на застрояването не само в парцели за малкоетажно, но и за средноетажно застрояване. Защо средноетажното е отпаднало при преноса на нормата в ЗУТ – не зная, мога само да предполагам. Що се отнася до квотите – те са определени – по вече представени проекти (чл.241(1) ППЗТСУ), а също и съобразно квотите на съсобственост (чл. 241(4)ППЗТСУ).
Тези текстове в отменените ЗТСУ и ППЗТСУ почиват на една вярна в основата си презумпция – че правото на строеж като ограничено вещно право е кумулирано в правото на собственост – следователно един съсобственик не се нуждае от учредяване на право на строеж в негова полза от останалите съсобственици – при условие че, упражнявайки това си право, не възпрепятства останалите да го упражнят, и не надхвърля квотата си на съсобственост в общо построеното в съсобствения имот.
С влизането в сила на ЗУТ обаче нещата стоят по коренно различен начин. Защо е така и каква е тенденцията – това е съвсем друга тема.
Затова аз намирам повече липса на логика в алинея първа на чл. 183 от ЗУТ (тя поставя съсобственик, желаещ да упражни неотменимото си право в позицията на свободно договаряща страна в една по същество възмездна сделка), отколкото в алинея четвърта (като изключим израза за правата – не става ясно за какви точно права става въпрос).

l____ написа:

Аз никога не съм питал откъде произтичат правата на съсобствениците на 'ниските' имоти. А питам защо същите права нямат и съсобствениците на 'стедно високи' и на 'високи' имоти.
Разбрахте ли сега какво питам? Питам защо само съсобствениците на ‘ниски’ имоти имат права по ал.4 на 183 ЗУТ.

Защото цитираната правна норма не е правило, а изключение от него. Общото правило изисква сключен в нотариална форма договор с останалите съсобственици. На село обаче няма нотариуси, и за да не се изпотрепят братовчедите, и за да не се строи хептем незаконно - ето ви едно улеснение, бонус, облекчен режим, така да се каже. На практика имаме нова категория възложител по ЗУТ - наред със собственика, лицето, в чиято полза е учредено право на строеж и лицето, което има право да строи по силата на специален закон - вече цъфна и "съсобственик в имот за ниско жилищно или вилно застрояване, който строи без съгласието на съсобствениците си"

@l____: Ще посоча коментарите си под номер, за да бъде математически издържано:

Коментарите с номера от 1 до 4 са перфектни.

Защото цитираната правна норма не е правило, а изключение от него. Общото правило изисква сключен в нотариална форма договор с останалите съсобственици. На село обаче няма нотариуси, и за да не се изпотрепят братовчедите, и за да не се строи хептем незаконно - ето ви едно улеснение, бонус, облекчен режим, така да се каже.

Чакай, чакай!
Няма значение дали правната норма е 'правило' или 'изключение' от правилото.
Извинявам се, че ще се получи игра на думите ми, но, когато говорим за закон, дори и така нареченото 'изключение', всъщност създава правило. А създаденото, под формата на 'изключение', правило с ал. 4 е, че "съсобственик в имот за ниско жилищно или вилно застрояване, може да строи без съгласието на съсобствениците си".

Както и ще да наричаме подобна норма /няма значение дали е 'правило' или 'изключение'/ тази норма създава неравнопоставеност между съобственици и съсобственици.
И няма никаква логика, съсобствениците на 'ниски' имоти, помежду си, да имат повече права от съсобствениците на 'средновисоки и високи' имоти.
Остави настрана тези приказки: На село няма нотариус, на село има братовчеди, на село брат'чедите имат сърпове и косачки и ще се изпозаколят. Остави настрана тези бонуси и улеснения.
Създадена е неравнопоставеност!!! С тези бонуси и улеснения, съсобственици и съсобственици се третират поразлично... .... ... ... Освен ако не бъркам нещо.

И преформулирам изначалния ми въпрос така: Защо е създанена неравнопоставеност между съсобственици и съсобственици, съответно на 'ниски' и 'средни и високи', имоти?