forum.lex.bg

В каква форма трябва да е писменото съгласие по чл. 21, ал. 5? Трябва ли задължително да с нотариална заверка?
Благодаря предварително!

Това е декларация в свободен текст. Нотариалната заверка на подписите е необходима, тъй като съседите трябва да се легитимират като собственици на съседен имот (пред нотариуса). Другият вариант е съгласието да е изразено в заявление до общината, с копия от документите им за собственост, от които да е ясно, че имотът е съседен на този, в който се установява свързано застрояване.

magodeoz, отново ще изтърпя упрек, че съзнателно възобновявам отдавна умрели теми, но исмислената от незнаен мек мозък и проведена в НС разпоредба за която става дума, стои извънредно безцелно в цялостната структура на ЗУТ, независимо дали съгласието следва (или не) да бъде заверено при нотариус. И така:
Ако изходим от предположението,че законодателят приемайки съгласието на съседите за задължително при ниското основно зострояване, е мислил, за един субсидиарен способ, според който да се сложи една бариера пред свързаното по начин застрояване с оглед имплицитно да се възприема за приоритетен свободният начин на ниското застрояване, какво отношение има тази ппублична към чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ? От този въпрос следва и подвъпроса? Може ли някой от органите по чл.135 ЗУТ да мотивира своето предписание за наличие на условия по вече цитираната норма (чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ), като пренебрегне изискването на чл.21 ал.5 ЗУТ и разпореди ниско по характер и свързано по начин застрояване? Според мен не би следвало да може, а Вие какво мислите?

Според мен не става въпрос за субсидиарно правоприлагане, а по-скоро за процедурно облегчение за ниското по характер застрояване, каквито има доста в закона (напр. чл. 140 (5). Очевидно целта е била да се избегне в тези конкретни случаи необходимостта от процедура по изменение или създаване на ПУП-ПЗ. Чл. 134 (1), т. 1 едва ли има отношение към случая – просто тази (а и някои други) норма урежда случаи, в които липсва план за застрояване или изменение на такъв (които в хипотезата на чл. 134, във връзка с чл. 135, биха били процедирани и одобрени със съгласието и/или въпреки несъгласието на заинтересованите лица по чл. 131).

Да, но ти сигурно знаеш, че в нито един административен съд не биха приели довод за съгласие за застрояване на границата без за целта да е изменен съответния план т. е. да му е създаден застроителен режим с ПЗ за свързано по характер застрояване. Да не говорим, че чл.140 (5) ЗУТ е по скоро свързан с ограничителен режим по отношение промяна на характера на застрояване и въобще не може да се тълкува, като изключение от правилото по чл.18 ал.1 т.6 ЗУТ, дори исамо заради това, че систематично е подреден в друга глава и раздел от тоззи закон.

Не мога да гадая какво решение би взел административан съд по конкретен казус, но дълбокото ми вътрешно убеждение е, че при дадено съгласие по чл. 21 (5), и при последващ строеж, и жалба на основание липсата на изменение на плана в съответствие с изискванията на чл. 18 (1), т. 6, такава жалба би била отхвърлена по същество, именно поради факта, че нормата по чл. 21 (5) представлява самостоятелно правно основание за реализиране на свързано ниско застрояване в два имота – извън хипотезата на застрояване, определено по начин и характер с подробен устройствен план.

По аргумент на противното, значи ли че създаването на устроиствен план с ниско по характер свързано застрояване при отсъствине на съгласие по чл.21 ал.5 ЗУТ се приема за допустимо

Тезата е, че при създаването на подробен устройствен план не се изисква съгласие под формата на едностранно волеизявление. Съгласието (или несъгласието) се декларира в процеса на обявяване и одобряване на плана - чрез представяне на възражение, или чрез мълчаливо съгласие (при непредставяне на възражение).

Повече по инстинкт от колкото като завършена формулировка, си представях Вашия отговор именно такъв и все пак признавам, че съм удовлетворен!