Е-е!
Трябва да призная, че хубавичко ме навикахте!
Може и да съм си го заслужил това навикване...
Но не бе ли по лесно да ми отговорите на въпроса:
Кой и с какъв нормативен документ е въвел това правило?Казвате, учили сте били как се тълкува НА. ОК! Радвам се за вас.
Ама то и аз съм учил, че "Ръководната роля на Българската Комунистическа Партия е от първостепенно значение за издигане на благосъстоянието на народа." Ама се оказа после, че тази наука не била най-вярната.
Въпреки че науката за ръководната роля на Партията не била от най-верните, все пак в чл.1 на предишната Конституция бе записан текст за "Ръководната рола на БКП". И на основание на този член, Секретарите на Партията по места, колеха и бесеха
законно.
Аз изпитвам голямо уважение към науката "Право". И още по-голямо уважение към знаещите "Право". Но не мога да приема теза, че щом нещо е учено по "Право", то е норма. Нормите се определят с нормативни актове. Не с науки. И най-малко правистите трябва да твърдят, че това, дето са го учили по "Право" е норма.
Не знам дали разбрахте какво искам да ви кажа. Опитвам се да го кажа и по друг начин: Нормите са определят с нормативни актове. А не с наученото в университетите.
Казвате още:
Идеята Ви, относно тава, което трябва да пише ... в един нотариален акт и къде трябва да е уредена е просто безумна.
Е-е-е! Как ще е безумна тази идея.
Тази идея не е изгодна на адвокатската гилдия, защото ще разрешава много проблеми. А адвокатите обичат проблемите, нали?
Аз намирам тази идея за практична. Но никой не ме пита. Както и да е...
А защо твърдя, че НА е противоречив ли:
Ами защото нито един допълнителен факт не „кореспондира” с нот. акт, ако актът казва, че съпрузите са собственици на парцела.
- Самите сегашни собственици - наследници на съпрузите, записани в НА, твърдят, че никога не са уреждали сметки по регулация със съседите си. А собствениците са на по 70-80 години. И, според мен, са с всичкия си!!!
- Самите собственици, понастоящем не претендират за 1685 кв.м., а казват: „Искаме си нашите си 1585 кв.м. Чужди територии не искаме!” /В предишни постинги споменах, че съседи са завладели около 600 кв.м. от имота на съпрузите./
- Имотът е отразен на кадастрален план преди 1936 г. От 1936 г има и регулационен план за дворищна и улична регулация. Площта на парцела е 1685 кв.м. А площта на имота е 1585 кв.м.
- Има ксерокопие на скица, издадена от Общината, на която са описани придаваемите към имота места, за да стане имотът парцел.
- Самите общинари казват, че съпрузите са собственици на имота, а не парцела. Това е видно и от скицата, издадена през 2004 г.
Не мога и да си представя, че районния съдия, при издаването на акта, не се е позаинтересувал за, поне някои, от тези обстоятелства, а е отсякъл: Молителите са собственици на парцела. Просто няма как да е станало това.
И вижте сега какво става: Собствениците водят дело. Искат да изхвърлят завладетелите. Като доказателство представят НА. Те друг документ имащ вещно-правно действие нямат.
1. Съдията чете, че съпрузите са собственици на парцела.
2. Собствениците казват на съдията, че родителите им никога не са били собственици на парцела, а на имота.
3. Съдията ги пита „Този акт ваш ли е?”
4. Съпрузите казват „Да!” И допълват „Не съвсем. Ние искаме 2585 кв.м. Ние сме почтени люде - Другото не е наше. В акта не всичко е записано верно.”
5. Съдията почва да гледа „с едно на ум” на собствениците.
6. Адвокатите на ответниците контраатакуват с думите: „Актът е неблагонадежден!” В смисъл - доказателственият материал на собствениците не струва пукната пара. Претендирания имот не е индивидуализиран... и т.н.
А съдията трябва да вземе решение по убеждение.
Как, аджеба, съдията сам да се убеди, като вижда противоречив НА.
Такива ми ти работи...
Много ми харесва тезата:
Ако имаш два кг. брашно дай ги на майстор да ти опече хляб!
Аз заради това не препоподавам китайска лингвистика с втори приложен арабски!
Ама вижте в каква посока са тръгнали нещата:
Собствениците са се спрели на най-голямата звезда на местния адвокатски небосклон - най-великия местен адвокат.
Величания установява, че регулационния план от 1936 г вече не е действащ.
Величието установява, че през 2007 г е одобрена кадастрална карта на селото. Естествено, проблемният имот отразен на кад.карта-2007 е с граници такива, каквито ги е видял геодезиста и ги е заснел – това са границите по владение. /Нали бях споменал, че съседите са завладели 600 кв.м. от имота на съпрузите./ Величието установява, че на основата на кадастралната карта, е изработен и одобрен нов план за регулация.
И величието казало: Дайте парите, аз ... ще опеча хляба!
Собствениците платили, каквото им поскали. И зачакали хляба.
И Величието внася искане в Общината за изменение на Плана за регулация, на основание § 8 от ПР на ЗУТ. /Ама така хляб не се пече, нали?/
Общината отговаря, че за да се измени Плана за регулация, трябва да се оправи кадастралната грешка в кадастралната карта-2007.
И Величието, повехнал като препикано мушкато, дойде за акъл при мен. Не че аз го имам в изобилие... Ама преди да предприема нещо – аз поне питам.
И сега, естествено, диря друг хлебар. Ама този път трябва да му кажа на хлебаря как се пече хляб. За да не го видим след година, похарчил адвокатския си хонорар и, отново повехнал.
Такива ми ти работи, уважаеми прависти...
Айде помагайте, моля! Процедурата по изменеие на кадастралната карта е ясна. Ще се стигне до спор в съда. И се върнахме там... откъдето бях започнал: На какво са собственици съпрузите?
И сега, гледайки и ксерокопието на една погубена скица - как мислите: Дали пък, съдията, когато е издал НА, не е имал в пред вид, че признава съпрузите са собственици на имота, а не на парцела. Все пак - парцелът има площ 1685 кв.м. , нали? Няма как съдията, издавайки НА през 1978 г да не е установил това!!! А имотът има площ 1585 кв.м.
И няма никакъв смисъл, нито аз, нито вие, да се правим на ‘кой е по-по-най’!
Затова аз, когато мен ме попитат за нещо, което знам, винаги го споделям. Но това едва ли има значение...