forum.lex.bg

Искам да купя имот от възрастен човек за 20 000 лева, като той запази правото си да живее в имота. Данъчната оценка е 50 000 лева. Има ли вариант имотът да бъде продаден за месец на няколко пъти (идеални части от него докато се изкупи целия) като тогава цената бъде получавана в брой. Примерно пет пъти по 10 000 лева или четири пъти по 10 000 лева и последният пети път по банков път 20 000 лева. Правили ли сте я тази врътка?
Ако пък в НА бъде отразена реалната цена, много под ДО това ще е проблем ли? Има ли опасност от бъдещ иск по чл. 33 от ЗЗД?

В нашата държава винаги има измислен начин приятелю ! Схеми много. Това, което искаш ти, намирисва .... ти колко ще платиш в действителност ? Утре, ако някой се опита да разваля сделката, ти колко ще искаш да ти върнат ?
Инъче схемата е лесна, ако имате сметки в едва банка, може да си въртите колкото искате пари през тях. На едното гише единият внася, на другото, другия тегли и му ги дава да ги внесе пак ! И така докато на вносните бележки се събере сумата по сделката или съответно, колкото трябва да се плати по банка.
За парите в брой е по -лесно. Пишеш една разписка за сумата, лицето се подписва и изписва саморъчно трите имена. Последното с цел да имаш материал за графологическа експертиза, ако някой реши да оспорва плащането. Това е !

MisteriX написа:В нашата държава винаги има измислен начин приятелю ! Схеми много. Това, което искаш ти, намирисва .... ти колко ще платиш в действителност ? Утре, ако някой се опита да разваля сделката, ти колко ще искаш да ти върнат ?
Инъче схемата е лесна, ако имате сметки в едва банка, може да си въртите колкото искате пари през тях. На едното гише единият внася, на другото, другия тегли и му ги дава да ги внесе пак ! И така докато на вносните бележки се събере сумата по сделката или съответно, колкото трябва да се плати по банка.
За парите в брой е по -лесно. Пишеш една разписка за сумата, лицето се подписва и изписва саморъчно трите имена. Последното с цел да имаш материал за графологическа експертиза, ако някой реши да оспорва плащането. Това е !

Защо да намирисва? Искам да платя 20 000 лева. Старецът ги взима и продължава да живее в жилището докато е жив. Само че от 2011 година покупката на имоти над 10 000 лева задължително се плаща по банков път. Няма как да платя 20 000, а той да се подпише, че е получил 50 000
Ако платя по банков път 20 000 лева, каква е гаранцията, че той ще ги изтегли и ще ми ги даде да ги внеса пак? Не ми харесва този вариант.

Плащай по банка 20 000 и не умувай повече. Щом плащането е към едно лице....само по банка. Номера с няколко малки плащания не минава.

toti99 написа:Плащай по банка 20 000 и не умувай повече. Щом плащането е към едно лице....само по банка. Номера с няколко малки плащания не минава.

Няма ли да е проблем ако му преведа 20 000 лева и в НА е отразена тази цена, а ДО е над 50 000 лева?
Освен това ме тревожи опасността от бъдещ иск по чл. 33 от ЗЗД.

Сделката си е между Вас двамата. ДО в случая няма никакво значение.

toti99 написа:Сделката си е между Вас двамата. ДО в случая няма никакво значение.

Значи може да ми продаде имота и за една стотинка, а ДО е нужно само за определяне на местните и нот. такси?
Ами ако синът му разбере и го накара да подаде иск по чл. 33 от ЗЗД? Няма да му е толкова трудно да докаже крайна нужда, а цена от 20 000 лв. е много по-ниска от пазарната. Ще ме защитава само факта, че е запазил право на ползване.

Не ставай смешен. Кой определя пазарната цена между два независими субекта....ами самите независими субекти.

toti99 написа:Не ставай смешен. Кой определя пазарната цена между два независими субекта....ами самите независими субекти.

Нека сега съм смешен, но няма да ми е смешно, ако съдът унищожи продажбата поради това, че е сключена поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Преди пет години ми бяха завели такова дело, което за щастие спечелих.

Ти май искаш на база това което си написал да ти гарантира на 100%, че след време няма да имаш проблеми.

Не бъди толкоз нахален.

Има налична практика, съгласно която подобни сделки не са унищожаеми, а са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Явно тази практика трябва да бъде подкрепена.

ch3oh написа:Има налична практика, съгласно която подобни сделки не са унищожаеми, а са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Явно тази практика трябва да бъде подкрепена.

Чудесно, щом знаеш за подобна практика, няма да ти е проблем да "пльоснеш" някое решение на съд обжалвано до последна инстанция. Иначе с "голо твърдение" може да се твърди всичко.

toti99 написа:Ти май искаш на база това което си написал да ти гарантира на 100%, че след време няма да имаш проблеми.

Не бъди толкоз нахален.

Не, не искам да ми се гарантира, само искам мнение.

ch3oh написа:Има налична практика, съгласно която подобни сделки не са унищожаеми, а са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Явно тази практика трябва да бъде подкрепена.

Би ли показал тази съдебна практика? Излиза, че почти всички сделки минати по или под ДО подлежат на такъв иск, а и доколкото знам за нищожност давност няма. Съдът ще бъде залят от дела.

ilian_todorov написа:

ch3oh написа:Има налична практика, съгласно която подобни сделки не са унищожаеми, а са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Явно тази практика трябва да бъде подкрепена.

Би ли показал тази съдебна практика? Излиза, че почти всички сделки минати по или под ДО подлежат на такъв иск, а и доколкото знам за нищожност давност няма. Съдът ще бъде залят от дела.

Чак пък залят от дела, едва ли.
Има една мъничка, но съществена подробност - допустимостта на правото на иск е предпоставено от наличие на правен интерес - чл.124 ГПК.

Има една мъничка, но съществена подробност - допустимостта на правото на иск е предпоставено от наличие на правен интерес - чл.124 ГПК.[/quote]
Съгласен съм. Как изкара РД и прочете ли пожеланието ми?
Според теб когато имот е продаден на ниска под ДО цена, това предпоставка ли е за иск с правно основание по чл. 26 от ЗЗД, (противоречи на морала и добрите нрави)? Има ли съдебна практика по въпроса?

Р Е Ш Е Н И Е
№ 615
София, 15.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1208/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. С. К. ЕГН [ЕГН] от[населено място], правоприемник на починалия ищец Л. С. Л., чрез адвокат Н. Р. А. против въззивно решение на Д. окръжен съд № 264/30.04.2009 г., постановено по гр. д. № 38/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на районен съд К. № 79/7.07.2008 г. по гр. д. № 244/2007 г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Л. С. Л. срещу З. Т. К. и М. Николова К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба на поземлени имоти, обективиран в нот. акт № 112, том VІ, н. д. № 1939/2006 г. на С. по вписвания при РС-Каварна.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
За ответниците по касация З. Т. К. и М. Н. К. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат Д. С. А..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С определение № 1181/30.09.2009 г. по гр. д. № 1208/2009 г. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по отношение на отхвърлителния резултат по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД. Като се е позовал на свободата на договаряне и е приел, че уговорената явно неизгодна цена на сделката не накърнява добрите нрави, въззивният съд се е произнесъл по принципен материалноправен въпрос относно приложното поле на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД в противоречие с практиката на съдилищата-основание за допустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема за установено следното:
На 16.06.2006 г. Л. С. Л. е упълномощил с пълномощно № 6309/16.06.2006 г. на помощник нотариус при нотариус с рег. № 158 на Н. камара първият ответник З. Т. К. със следните права: да продаде на когото намери за добре и на цена, каквато сметне за добре собствените му недвижими имоти: нива с площ от 25.999 дка и нива с площ от 90.009 дка, и двете в землището на[населено място], [община].
На 12.07.2006 г. упълномощеният З. Т. К. въз основа на посоченото пълномощно се е разпоредил с двата имота /ниви/, като ги е продал сам на себе си за сумата 9 100.00 лв. с нот. акт № 112, том VІ, рег. № 4942, д. № 900/2006 г. на нотариус рег. № 035 с район на действие РС-Каварна.
С исковата молба на Л. С. Л. срещу двамата ответници З. Т. К. и съпругата му М. Н. К. се поддържа, че сключеният договор за покупко-продажба накърнява добрите нрави във вреда на упълномощителя, тъй като имотите са продадени на седем пъти по-ниска цена от действителната и се претендира обявяване на договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД.
Въззивният съд е отхвърлил иска, като неоснователен. Приел е, че пълномощникът е разполагал с власт да определи сам цената и да продаде имотите включително и на себе си на цена, каквато сметне за добре и с уговорената цена не е сторил нищо неморално и злепоставящо интересите на представлявания.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд към момента на извършване на сделката пазарната цена на нивата от 90.009 дка е 87 760.00 лв., а на нивата от 27.299 дка е 21 449.00 лв. или общо двете ниви, които пълномощникът е продал сам на себе си са с пазарна цена 109 250.00 лв. при продажна цена по договора общо за двете ниви 9 100.00 лв.
Налице е пълна нееквивалентност на двете престации по договора за покупко-продажба, тъй като продажната цена е дванадесет пъти по-ниска цена от действителната цена на имотите. Като се е разпоредил с двата поземлени имота при условията на договаряне сам със себе си ответникът е сключил сделката във вреда на представлявания, с което е нарушил добрите нрави, макар и да е имал пълномощно да извърши продажбата „на купувач и при цена, каквато сметне за добре”.
Като е обосновал извод за неоснователност на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД със свободата на договарянето въззивният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение.
Неправилен е правният извод на въззивния съд, че уговорената явно неизгодна цена не накърнява добрите нрави. След като е продал на себе си имотите на дванадесет пъти по-ниска цена от действителната представителят не е оправдал оказаното му от упълномощителя доверие, с което е накърнил добрите нрави.
Сключеният при условията на чл. 40 ЗЗД договор не е породил правни последици, защото е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По този иск въззивното решение е постановено в противоречие със трайната съдебна практика на Върховния касационен съд-Р. № 1444/4.11.1999 г. на ВКС, по гр. д. № 753/99 г., V г. о.; Р. № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., ІІ г. о.; Р. № 597/28.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2007 г., І гражданско отделение, съгласно която нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Неморално е пълномощникът да уговаря над дванадесет пъти по-ниска стойност на продаваните имоти, договаряйки сам със себе си, макар наличието на пълномощно от собственика на имотите да извърши продажбата „на купувач и на цена, каквито намери за добре”.
Осъществени са касационни основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 283, т. 1 ГПК.
В случая не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът трябва да се пререши от ВКС в обратен смисъл с уважаване на иска за обявяване за нищожен договора за покупко-продажба на процесните имоти, като накърняващ добрите нрави.
Искането за отмяна на нотариалния акт, с който е оформена процесната покупко-продажба по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /чл. 431, ал. 2 ГПК, отм./ е неоснователно, тъй като не се касае до констативен нотариален акт. Ефектът на отмяната на нотариалния акт в случая се постига с вписването на влязлото в сила съдебно решение, с което се признава за нищожен договора за покупко-продажба по силата на чл. 11, б. „а” вр. чл. 4, б. „а” от Правилник за вписванията /обн., Изв., бр. 101/18.12.1951 г., изм. и доп./.
При този изход на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото за всички инстанции разноски в размер на сумата 845 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА въззивното решение на Д. окръжен съд № 264/30.04.2009 г., постановено по гр. д. № 38/2009 г., с което е оставено в сила решение на К. районен съд № 79/7.07.2008 г. по гр. д. № 244/2007 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, поради накърняване на добрите нрави, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По иска на Л. С. Л., б. ж. на[населено място], починал в хода на делото с правоприемник по нотариално завещание Д. С. К. ЕГН [ЕГН], адрес:[населено място], [улица], вх. А, ап. 19 против З. Т. К. и М. Николова К. и двамата от[населено място], [улица] ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с нот. акт № 112, том VІ, рег. № 4942, нотариално дело № 900/2006 г. на нотариус рег. № 035 по регистъра на Н. камара, с район на действие Районен съд,[населено място], сключен от З. Т. К. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], в качеството на пълномощник на продавача Л. С. Л. и купувач З. Т. К. ЕГН [ЕГН] по отношение на нива от 25.999 дка-поземлен имот № 17275.21.32 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/29.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра и нива от 90.009 дка-поземлен имот № 17275.21.3 по същата карта, находящи се в землището на[населено място], [община], област Д., местност „Л.”.
ОСЪЖДА З. Т. К. и М. Николова К. да заплатят на Д. С. К. ЕГН [ЕГН],[населено място], ул. О.” № 3, вх. А, ап. 19 направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 845.00 лв.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Макар и неокончателно:



Р Е Ш Е Н И Е

№4757/19.11.2012г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХVIIІ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 19.10.2012 година в състав:



РАЙОНЕН СЪДИЯ :ПЕТЯ КОЛЕВА



при секретаря А. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. 189/2011 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХVIIІ състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от В.С.А. ЕГН ********** и М.А.А. ЕГН ********** и двамата с адрес – с.*** срещу Х.В.Д. ЕГН ********** и В.И.Д. ЕГН ********** и двамата с адрес *** и трето лице помагач на ответната страна : П.Е.Ж. ЕГН ********** и К.Н.Ж. ЕГН ********** и двата със съдебен адрес ***, чрез адв. С.П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на следната вещ : лек автомобил марка „Хамър ХЗ" с рег. №*** и рама №***, който към момента на завеждане на настоящето дело е на отговорно пазене в РУП В., като веществено доказателство по досъдебно производство №688/2010 год. по описа на РУП В. и прокурорска преписка вх.№981/2010 год. по описа на РП В., както и да осъдите ответника да ми заплати сторените по делото разноски.

В съдебно заседание от 21.10.2011г. на основание чл. 214 от ГПК , исковата претенция е изменена в следния смисъл: да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следната вещ : лек автомобил марка „Хамър ХЗ" с рег. №*** и рама №***, както и да бъдат осъдени да предадат владението върху тази вещ т.е. с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата молбата ищеца твърди, че на 19.05.2010 год. е закупил и станал собственик на лек автомобил марка „Хамър ХЗ" с peг. №*** и рама № ***.Сделката била сключена с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с рег.№***/19.05.2010 год. на Нотариус В.М.П. №*** с район на действие PC Варна.Продавачи на автомобила били негови семейни приятели, П.Е.Ж. и К.Н.Ж.- трети лица помагачи в настоящия процес.Излага , че при пътуването му с автомобила от гр.Варна за с*** установил, че по ходовата му част има проблеми.Чувал се специфичен шум, какъвто не е характерен за технически изправен автомобил.На следващия ден се оказало, че автомобилът има технически неизправности.Това било установено в два автосервиза в гр.П. - дори му било препоръчано автомобилът да не се управлява, както и, че поради липса на резервни части ремонтът му щял да отнеме доста време.Излага, че в телефонен разговор по този повод с продавача Е. той му предложил ремонта да бъде извършен за негова сметка в сервиза в гр.Варна, където до тогава е бил обслужван технически процесния автомобил.Поради приятелските им отношения към онзи момент, ищеца му се доверил изцяло и с автовоз му изпратил автомобила за ремонт заедно с документите за него, т. к. предполагал, че същите ще му бъдат необходими за поръчка и доставка на резервни части.Ищецът излага, че след известен период от време опитал да се свърже с Е. по телефона по повод ремонта на автомобила, но това се оказало невъзможно - той не му отговарял. Ищецът излага, че в последствие разбрал, че закупеният от него автомобил е бил продаден повторно от Е. на ответниците на 26.05.2010 год. с писмен договор за 3000 лева в установената от закона форма. Въз основа на втория договор за продажба е била извършена регистрация в КАТ за промяна на собствеността на автомобила. Излага, че бил измамен от Е., който вместо да ремонтира автомобила го бил продал на ответника.

За измамата подал жалба вх.№981/10/16.07.2010 год. до Районна прокуратура В. . По повод на нея било образувано досъдебно производство №688/2010 год. по описа на РУП В. и прокурорска преписка вх.№981/2010 год. по описа на РП В. Процесният автомобил бил иззет като веществено доказателство от полицейските органи от втория купувач - ответника по настоящето дело. С молба вх.№981/10 / 28.09.2010 год. ищецът поискал от Районна прокуратура В. да разпореди връщането на процесния автомобил в негово владение. С Постановление №981/10/30.09.2010 год. по описа на РП В. искането му за връщане на автомобила не било уважено. Към настоящия момент автомобилът е в държане на РУП В. с оглед на воденото наказателно производство. Ищеца излага, че ответниците не са придобили собствеността на процесния автомобил от семейство Е., тъй като към момента на продажбата те не са били собственици, т.к. вече са го били продали на него по предвидения от закон ред и форма на сделката.

По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от ответниците Х.В.Д. и В.И.Д.. В отговора на исковата молба същите оспорват предявения иск по чл.124 от ГПК, като недопустим и неоснователен. Оспорват изложените в исковата молба обстоятелства. Излагат, че с договор с нотариална заверка на подписа на 25.05.2010 г., са придобили от третите лица помагачи в настоящия процес пред нотариус В.Г. под № *** в НК, собствеността на „Хамър ХЗ", с рег. №*** и рама №***, като за него са заплатили сумата от 13 000 лв. на 26.05.2010г. Излагат, че автомобила е бил прехвърлен след сключен между тях и сем. Е. предварителен договор за покупко – продажба на МПС , както и договор за замяна на МПС. Излагат, че преди да закупят процесния автомобил са проверили , че същия в КАТ се води регистриран на продавачите – сем. Е.. След като са закупили автомобила са го регистрирали в КАТ- Варна, където им е било издадено свидетелство за регистрация на МПС, регистрира ли са го чл. 54 ал.1 от ЗМДТ, както и са сключили полици „Гражданска отговорност” и „Каско” . Молят иска да бъде оставен без уважение, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноски. Молят иска да бъде оставен без уважение, както и да им се присъдят направените поделото разноски.Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

В първото по дело съдебно заседание, чрез процесуалния си представител , ответниците правят възражение за нищожност на сключения между В.А. и П.Ж. договор поради привидност на цената . Излагат, че цената е съществен елемент от фактическия състав на сделката – покупко – продажба на МПС , липсата на правно валидно волеизявление по отношение на нея влече нищожност на целия договор.

В срока по чл. 131 от ГПК, третите лица помагачи на ответниците- П.Е.Ж. и К.Н.Ж., са подали отговор на исковата молба , в която оспорват предявения иск , като неоснователен и недоказан. Не оспорват , че с договор от 19.05.2010г. с нотариална заверка на подписите рег.№***/19.05.2010 год. на Нотариус В.М.П. №*** с район на действие PC Варна, са продали на ищеца собствения си л.а. „Хамър ХЗ" с рег. № *** и рама №***. Оспорват изложените в исковата молба твърдения. Излагат, че преди да купи л.а. ищеца го е тествал и установил, че се нуждае от ремонт. В последствие по тяхна договорка, договора бил прекратен, като ищеца върнал автомобила и документите му. Излагат, че с ищеца са имали дълготрайни приятелски отношения, дори е присъствал на сватбата им , сключвали са сделки за други МПС, както и за недвижими имоти. Излагат , че след като им е върнал процесния л.а. те са го обявили отново за продажба, като в последствие на 25.05.2010г. са го продали на ответниците. Излагат , че ищеца е знаел за извършената продажба и не се противопоставил. В последствие с нотариални покани от м.07.2010 г. е поискал връщане на процесния автомобил. Молят за решение с което иска да бъде отхвърлен и да им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител,ищецът поддържа иска и молят същия да бъде уважен.Представят подробни писмени бележки.

В съдебно заседание по същество ответниците, чрез упълномощения си представител, молят по отношение на сделката, обективирана в Договор за покупко- продажба от 19.05.2010г. сключен между В.А. и П. и К.Ж. да бъде прогласена за нищожна , предвид факта, че цената вписана в договора не е тази, която страните действително са договорили / привидна; именно поради липсата на изявление на важен елемент от сделката- цената, води до нищожност на целия договор; настояват иска да бъде оставен без уважение, като им се присъдят направите по делото разноски. Правят възражение относно прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Представят писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, третите лица помагачи , чрез процесуалния си представител, молят иска да бъде оставен без уважение, а ако бъде уважен прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Представят писмени бележки.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно от договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с рег.№***/19.05.2010 год. на Нотариус В.М.П. №*** с район на действие PC - Варна ищеца е закупил от П.Е.Ж. и К.Н. Ж. за сумата от 1 000 лв. лек автомобил марка „Хамър ХЗ" с peг. №*** и рама № ***, като се уговорили устно, че след няколко дни ще се срещнат в П., за уредят прехвърлянето на л.а. „БМВ 5”. На 19.05.20120г. В.А. взел л.е.” Хамър” Х3” и се прибрал във В.. Няколок дни по- късно ищецът заедно със св. А. и св. Т. отишли с автомобила до сервиз „Тойота” и сервиз „БОШ”-П., където се установило, че по МПС има технически проблеми, поради което същото било върнато с автовоз на П.ж..

Видно от договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с рег.№***/25.05.2010год. на Нотариус В. Г. №*** с район на действие PC - Варна на 25.05.2010 год. ответника Х.В.Д. е закупил от П.Е.Ж. и К.Н. Ж. за сумата от 3 000 лв. и станал собственик на лек автомобил марка „Хамър ХЗ" с peг. №*** и рама № ***.

По дело- л. 30 – 35 са представени копия на свидетелство за регистрация на процесния автомобил/ голям талон/ от 26.05.2010 г. , от който е видно , че ответника го е регистрирал в КАТ на посочевната дата, декларация по чл. 54 ал.1 от ЗМДТ от 26.07.2010 г. Застраховка „ГО” , контролен талон , застрахователна полица № *** застраховка „Каско МПС” от 13.07.2010 г.

По дело- л. 24 -28 са представени копия на предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 20.05.2010 г. между С. О.Г. и Х.В.Д. в качеството му на купувач., Разписка за получена от С. Г. в качеството му на продавач на сумата от 27 000 лв. , изплатена от Х.В.Д. на 20.05.2010 г. по предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 20.05.2010 г., Договор за замяна на МПС от 25.05.2010 г. между ответника и П.Е.Ж., в който продавача получава в замяна на мпс , процесния автомобил , като за уравняване стойността на заменените вещи Х.Д. са задължава при получаване на собствеността на л.а. „ХамърХ 3” за заплати сумата от 13 000 лв. , разписка за изплатена на 26.05.2010 г. от Х.Д. на П.Ж. сума от 13 000 лв.

На л. 45 от дело са представени нотариална покана, рег. № 3534,том 1, № 77 от 21.07.2010 г. на нотариус С.К. с рег. № *** в НК , от В.А. до П. и К.Ж. за предаване на владението на закупения от него на 19.05.2010 г. л.а. „Хамър Х3”.

На л. 116 – 134 от дело са представени копия на актове на прокуратурата и съда , от които е видно , че ДП 2593/2010 г. по описа на Първо РПУ –Варна образувано с/у П.Е.Ж. за престъпление по чл. 209 от НК е прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК , поради липса на престъпление.

По делото е била допусната и изготвена съдебно- оценителна експертиза със задача: каква е застрахователната / пазарната стойност на процесния л.е. „Хамър Х3” с ДК І ***, към момента на сключване на договора за покупко- продажба от 19.05.2010г. със страни П.Ж. и В.А.. В заключението си вещото лице излага, че действителната стойност на процесното МПС към 19.05.2010г. е 24000 / двадесет и четири хиляди/ лева.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС –собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи без да има основание за това.

За да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: 1/. ищецът да е собственик на имота, 2/. Вещта да се владее от ответника и 3/. владението на последния да се осъществява без правно основание за това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на всичките.

Не успя при условията на пълно и главно доказване ищецът да докаже, че е собственик на процесния лек автомобил. Видно от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства става ясно, че между В.А.- ищец в настоящото производство и П.Ж. е имало уговорка и постигнато съгласие за прехвърляне право на собственост на процесното МПС, като се уговорили да извършат замяна на л.а. срещу два други автомобили, които били лизингови. Сключен бил договор между ищеца и П. и К. Ж. с цена 1000лева. Консаттирано е у ищеца воля да закупи процесното МПС, но поради констатираните технически неизправности, същият е върнал автомобила заедно с документите на третото лице помагач- Е.. Това действие от своя страна обективира до известна степен нежеланието на ищеца да установи трайно владение върху автомобила. Нещо повече, същият ако се е смятал вече за собственик на л.а.” Хамър Х3” е имал възможност по реда на чл. 87 от ЗЗД да предяви иск, с който да защити правата си като развали договора или да даде срок на насрещната страна по договора за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока, смята договора за развален.

На следващо място съгласно административните разпоредби – чл.3 ал.4 от Наредбата за регистрация на МПС- в 14дневен срок от датата на покупко- продажбата, купувачът е длъжен да пререгистрира л.а. в КАТ. Няма доказателства в тази насока, ищецът да е предприел такива действия.

От свидетелските показания на св. Т. става ясно, че ищецът А. се обадил на П.Ж. и се уговорили да върнат амтомобила във Варна, където да бъде извършен ремонта, предвид установените технически проблеми по него.

Ангажираните гласни доказателства на св. К.Я. и св. В.В. както и от действията на ищеца В.А., приети като извършени по проведеното досъдебно производство е установено, че ищецът В. А. е развалил сделката по финансови причини.

По направените от третото лице помагач- възражения за нищожност на договора, съдът намира същите за основателни по следните съображения:

Видно от представеното заверено за вярност копие от договор за покупко- продажба на МПС от 19.05.2010г. на МПС „ ХАМЪР Х3” е закупен на стойност 1000лева. Предвид представената застрахователна полица № ***, издадена от ***” АД – „КАСКО НА МПС” за стойност 24000лева, става ясно, че посочената цена в договора е привидно ниска. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато насрещините престации по дадена сделка не са еквивалентни, в случай че едната е незначителна спрямо другата, това води до нищожност на договора. В настоящия случай,уговарянето на цена много по- ниска от застрахователната стойност на МПС-то, води на извода за нееквивалетност на престациите по сделката.

Безспорно е, че страните по един договор са свободни, след като се съобразят с действуващите нормативни актове да сключат договор с клаузи, който най-добре ще обслужват техните интереси.От конкретната преценка на фактите в настоящият случай, съдът стига до извода за наличието на нищожност на клаузата за цената на МПС предмет на делото, която е в противоречие с добрите нрави. Това произтича, не от липсата на цена, а от начина по който е определена.

Основанието за направеното възражение за нищожност на сделката, е накърняване на добрите нрави. Особеност на добрите нрави е, че те не са записани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи. В конкретният случай е нарушен принципа на справедливостта, който в гражданските правоотношения изиска да се закрилят и защитават всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.

Съдът преценява и констатира, че е налице противоречие с този принцип който довежда до извода, че договора за покупко-продажба в частта, в която установява неморално ниска цена от 1000 лв. е нищожен. Недействителността на тази клауза относно цената недвижимият имот довежда договорът за покупко-продажба в тази част да бъде обявен за нищожен ,тъй като така както е договорена покупко-продажната цена на МПС е прекомерно занижена.

В тази насока съдът приема, като правилно,обективно и законосъобразно изготвената от вещото лице експертиза, която съобразена с доказателствата по делото базираща се на проучвания на пазара на МПС стойността на МПС към момента на сделката е между 11000 до 14 000евро

Безспорно е, че тази сума е ориентировъчна и са възможни отклонения от нея в минимални размери/ в повече или в по-малко/ и са свързани с конюктурни промени на пазара на МПС, който са в зависимост от различни фактори и са допустими, при положение, че не накърняват изискванията за еквивалентност на престациите.

По този начин тази възмездна сделка е несъвместима с общественият морал и е основание за обявяване на нищожността прогласена от чл.26 ал.1 пред.3-то ЗЗД в тази част,още повече ,че така договорената цена сочи несправедливо по съдържание договаряне ,което е в нарушение на добрите нрави, като е и средство за неоснователно обогатяване на ищеца В.А. без основание за сметка на другиго.

Съдът при изготвяне на настоящето решение има в предвид и р.№1444 от 4.11.1999г. на ВКС по гр.д.№ 753/99г. на V г.о.,че нарушение на добрите нрави е налице при не еквивалентност на престациите по сделката.

Не може да се приеме становището на процесуален представил на ищеца досежно начина за ценообразуване стойността на МПС при този вид сделки между гражданите и от тук, че не може да се твърди, че са договорът е развален, предвид факта, че не са спазени зоконовите разпоредби за неговото разваляне.

От житейска гледна съдът приема ,че е нелогично и не възможно изначално ищецът да е станал собственик на МПС „ Хамър Х3” на такава значително ниска цена от 1000лв.от пазарната, без да се нарушат добрите нрави. Ако се приеме,че възражението и изложените аргументи са основателни и че не е налице безспорно отклонение от цената на МПС, то би следвало съдът да приеме,че не е нарушен принципа на еквивалентност на престациите по процесният договор, което ще е незаконосъобразно и е ще е в разрез с вътрешното убеждение на съда, за законосъобразността на сделката относно тази клауза.

Предвид недоказване на първата изискуема от закона предпоставка- ищецът да е собственик на процесната вещ – л.а марка „Хамър ХЗ" с peг. №*** и рама № ***, съдът намира че не следва да се произнася по втората и третата предпоставка на чл. 108 от ЗС.

В заключение следва да се обобщи, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.2 ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 1000лв.- адвокатски хонорар .

Водим от горното съдът



Р Е Ш И :



ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.А. ЕГН ********** и М.А.А. ЕГН ********** и двамата с адрес – с.*** иск за приемане за установено в отношенията между страните- В.С.А. ЕГН ********** и М.А.А. ЕГН ********** и двамата с адрес – с.*** от една страна и Х.В.Д. ЕГН ********** и В.И.Д. ЕГН ********** и двамата с адрес ***, че В.С.А. ЕГН ********** и М.А.А. ЕГН ********** и двамата с адрес – с.*** са собственици на следната вещ : лек автомобил марка „Хамър ХЗ" с рег. №*** и рама №***, както и да бъдат осъдени да предадат владението върху тази вещ т.е. с правно основание чл. 108 от ЗС.



ОТХЪРЛЯ предявения от В.С.А. ЕГН ********** и М.А.А. ЕГН ********** и двамата с адрес – с.*** иск за осъждане на ответниците Х.В.Д. ЕГН ********** и В.И.Д. ЕГН ********** и двамата с адрес *** да предадат владението върху лек автомобил марка „Хамър ХЗ" с рег. №*** и рама №***.





ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.2 от ГПК В.С.А. ЕГН ********** и М.А.А. ЕГН ********** и двамата с адрес – с.*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д. ЕГН ********** и В.И.Д. ЕГН ********** и двамата с адрес ***, сумата от 1000лева представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.



Решението постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна : П.Е.Ж. ЕГН ********** и К.Н.Ж. ЕГН ********** и двата със съдебен адрес ***, чрез адв. С.П.-ВАК .



Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Аз се порових в нета и намерих това:
http://www.monitor.bg/article?id=124944
Изглежда всеки случай си е сам за себе си. Изводът обаче за мен е да не се купува имот на прекалено ниска цена, за да не се изкушават адвокати да обявят сделката за нищожна или унищожема.

Няма спор, че всеки случай е сам за себе си...но, в твоя случай аз ти гарантирам, че не може да имаш проблеми от чл. 26 от ЗЗД. Ти купуваш от собственика. Никой друг от негово име не може да предявява претенции за нарушени добри нрави...и прочие "шменди капели"...