начало

Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ

Казус със сгрешен акт от КАТ

Дискусии и казуси в областта на административното право и процес
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Julyan » 25 Яну 2010, 16:24

sogio написа:[quote="Julyan
Няма основания за такъв тип тълкуване. Щом административно наказващият орган може да се ползва от установителната сила на акта, то, ползвайки я, същият не е нарушил процесуалните правила и съдът се съобразява с доказателствената сила на АУАН, която му предава специалното правило на ЗДвП.


Колега, да сте чували за Постановление на пленума на ВС № 10/1973 г.? Първо го прочетете, а после давайте "компетентни" мнения.
....[/quote]

По- кротко, предлагам. Какво имате предвид с цитираното постановление от 1973 година? Дискусия ли водите или просто ви се спори? Ако ще е дискусия- нека е такава. Ако ще е махленски спор с грубости тип американски екшън- няма да участвам. Кажете какво ще е, да знам дали да се хабя.

Ясен е принципът, че административно- наказващият орган установява нарушението, деецът и вината при издаването на НП въз основа съставения АУАН- общ принцип, не се спори по него.
Ясна е и правната норма, цитирана по- горе, съдържаща се в законов нормативен акт, която придава малко по- инаква доказателствена сила на съставения АУАН и която е специална по отношение общите ЗАНН-овски правила. За съотношение обща- специална норма да не се спираме тук, за юристите не е нужно.
Точният текст на специалното правило бе: "Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното."- без ограничаване досежно органа, пред когото имат такава сила. Каква е логиката тази сила да се признава за пред "административно- наказващия орган", а да не важи за пред съда? Още повече вие претендиране, че първоинстанционното съдебно производство е "въззивна инстанция", следователно първата инстанция, по фактите и доказателствата, следва да е точно АНО. :D

Освен това, както вече се писа многократно, пред РС се разпитват актосъставителя и свидетелите по съставения АУАН, обсъжданият случай не бе изключение.
Вие предлагате, въпреки това, съдът да приеме за неустановена отразената в акта и потвърдена от свидетелските показания фактическа обстановка или какво? Не ви разбрах.

"Издаденият акт е редовно съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации. След като в производството по обжалване не са релевирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението."- Решение от 3.12.2007 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 214/2007 г.

"АУАН е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП и се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Фактът, че наказаното лице ги е оспорило, не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. Ако жалбоподателят не е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН, е имал пълната възможност да докаже, че съдържат неверни факти и обстоятелства."- Решение от 25.11.2008 г. на АдмС - Добрич по к. а. д. № 550/2008 г.

"От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в акта дата и час жалбоподателят е извършил визираното нарушение на правилата за движение по пътищата. За да направи този извод, първоинстанционният съд е имал предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съобразно която констатациите в акта за установяване на административното нарушение се считат за верни до доказване на противното. Показанията на разпитаните свидетели са в подкрепа на тези констатации и не опровергават установеното с акта. С оглед на изложеното и като се има предвид, че жалбоподателят не е ангажирал и не е представил никакви доказателства, оборващи доказателствената сила на съставения акт и установяващи различна фактическа обстановка от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност. Жалбоподателят е имал възможност да ангажира всички относими и допустими доказателства, оборващи установеното от контролните органи, но видно от данните по делото, същият само преповтаря определени твърдения, без да подкрепи същите с допустимите за това доказателства."-Решение от 16.03.2009 г. на АдмС - Кърджали по к. н. а. х. д. № 9/2009 г.

"Затова, в хода на съдебното следствие не е била оборена формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН относно установените в него факти, тъй като чл. 189, ал. 2 от ЗДвП размества доказателствената тежест."- Решение от 5.01.2009 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1045/2008 г., 2-ри кас. с-в

"Актът е бил предявен на нарушителя, връчен по установения ред и се ползва с доказателствена сила в административно-наказателното производство, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. П. изрично е записал в акта, че не отрича извършените от него нарушения. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, който е бил наясно с извършените от него нарушения на ЗДвП. При издаването на НП е бил спазен чл. 53 от ЗАНН."- Решение № 317 от 3.12.2008 г. на АдмС - Кюстендил по н. а. х. д. № 320/2008 г.

"Според разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове (АУАН) по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, в тежест на Г. е било да докаже в производството пред районния съд, че отразените в акта констатации, послужили за издаване на процесното НП, са неверни. Които обстоятелства, както правилно е приел и районният съд, са останали неопровергани. Нещо повече, законът предвижда издаването на НП, дори и в случаите, когато са допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), какъвто е настоящият случай."- Решение № 1197 от 18.11.2008 г. на АдмС - Пловдив по а. к. д. № 2003/2008 г., 23-ти с-в

"Настоящият състав, съобразявайки изложеното по-горе и имайки в предвид, че пред въззивния съд не е оборен актът за установяване на административно нарушение, който е съставен по надлежния ред и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно."- Решение № 16 от 26.02.2009 г. на АдмС - Перник по к. н. а. х. д. № 5/2009 г.

"Не на последно място, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, който посредством текста "Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното" въвежда една оборима презумпция, прехвърляща доказателствената тежест върху нарушителя. В производството пред районния съд С. Д. по никакъв начин не е доказала противното на установеното с АУАН, в това число и твърдяното от нея, че друг автомобил я бил изпреварил и отчетената от радарния скоростомер скорост била именно на този автомобил. 2. Правилно Районен съд - Габрово не е възприел тезата на жалбоподателката, че е действала при условията на крайна необходимост."- Решение № 67 от 14.04.2009 г. на АдмС - Габрово по к. н. а. х. д. № 49/2009 г.

"Следва да се има предвид и установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумпция за истинност на фактическите установявания, отразени в редовно съставените по този закон актове.-Решение № 104 от 30.04.2009 г. на АдмС - Велико Търново по к. н. а. х. д. № 10072/2009 г., кас. с-в

"Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Затова, описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл, АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК, които жалбоподателят не е опроверга в рамките на настоящото производство."- Решение от 9.10.2008 г. на АдмС - София по адм. д. № 3432/2008 г., I о., 5-ти с-в

"Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното."- Решение № 46 от 19.11.2008 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 550/2008 г., 3-ти с-в

Мога и още и още... Нарочно са от разни региони, да не ме обвините в пристрастие.
Компренде? До тук мисля ,че следва да е поне анадък.

На автора на темата желая да ползва своевременна професионална защита винаги, в подобни случаи. Тук цитирах и решение на Адм. съд- Велико Търново в същата насока, не за да Ви стряскам, просто подбрах практика на различни съдилища, тъй като тези дела не се гледат от ВАС и практика по специалната правна норма на ЗДвП на този съд няма.
Julyan
Потребител
 
Мнения: 556
Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Гост. » 25 Яну 2010, 16:44

Малко масло в ... спора :wink: :P

Съдът е счел, че задължителната доказателствена сила на съставения акт по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не важи за въззивната съдебна инстанция и на общо основание подлежат на проверка и доказване обстоятелствата по делото от страна на въззиваемата страна.


Апропо- нормата на чл. 189 е от 1999г., като в този смисъл се намира обилна практика на ОС ( наказателните състави), преди измененията в чл. 63 от ЗАНН.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Julyan » 25 Яну 2010, 17:09

Спорът е висящ в момента. :wink: :P /Тези ли бяха?/Аз споделям сегашната, в нея виждам доста повече логика и опиране на действаща правна норма, регламентирана без ограничения в насоката, която някой би желал да й се предадат, тълкувана по- близо до текста.
Лично за мен няма никаква логика в това, едно доказателство да притежава призната му от специален закон установителна сила, но само за пред "едната инстанция". Напротив, основен принцип е събраните в административното производство /в случая по установяване нарушението и нарушителя, с вината на последния/ доказателства да са валидни за пред съда. Каква е логиката /правна, разбира се/ и на какво стъпвате, ако твърдите, че установителната сила на АУАН важи само за "административно наказващият орган"?
Julyan
Потребител
 
Мнения: 556
Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Гост. » 25 Яну 2010, 17:27

Нямам време за повече.
Аз определено споделям тази практика ( при все да я смятате за несъстоятелна).
Някак, странно, черпя лаишки доводи от НПК, макар да не пренебрегвам материалния закон.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот nikiboy » 25 Яну 2010, 21:40

novozagorski написа:Явно никой от вас не е чувал, че сгрешени актове често отпадат след обжалване... :-) Нека се научат да ПРЕПИСВАТ господата контрольори по пътищата! Аз лично не съм съгласен да ме санкционират неграмотни блюстители на реда, а държавата да попълва по този начин хазната за моя сметка. Други пък, които наистина карат бързо, да не биват спирани никога, бидейки в списъка със "защитените" рег. номера.
Аз лично рядко надвишавам скоростта от 100-120 км/ч, но ме спипаха на такова кръстовище с ограничение 60 и така се получи отклонението от 43 км. :?
Та затова се заядох, че точно мен ме санкционират...А неграмотността ме дразни! :-)

п.с.: Все пак адвокатската кантора, с която кореспондирам онлайн, обеща да удари рамо по жалбата, надявам се успешно... ;-)




О, приятел... то ограничението на извънградско е 90км/час.... а ти си карал със 103км/час... дори не знаеш какво е ограничението, а се правиш тук на Хитър Петър.
Успех в борбата :wink: , ама карай по-разумно.

А господата контрольори грешат - също както ти - като си казал друга професия... .
А това с оспорването на пътните знаци, че не били на точното място или ненужни ли направо ме разби...
Но още веднъж - УСПЕХ, и запомни от мен - извънградско ограничението е 90км/час.
nikiboy
Потребител
 
Мнения: 983
Регистриран на: 31 Авг 2006, 08:05

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот novozagorski » 26 Яну 2010, 00:54

nikiboy написа:О, приятел...


Няма смисъл да отговарям на това...Толкова е тъпо, та чак смешно, леле лелеее! :shock:
Единствено кирилицата ти прави чест... бой Ники... :D
Само ще попитам, ти чел ли си, изобщо, какво съм писал?!? А стана ли ти ясно, или да обяснявам дума по дума? Все пак е форум за интелигентни хора...
novozagorski
Младши потребител
 
Мнения: 82
Регистриран на: 14 Яну 2010, 08:03

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Julyan » 26 Яну 2010, 11:45

poli_g написа:Нямам време за повече.
Аз определено споделям тази практика ( при все да я смятате за несъстоятелна).
Някак, странно, черпя лаишки доводи от НПК, макар да не пренебрегвам материалния закон.

Не, защо, би ми било интересно да прочета доводи в обратната насока. Не с цел да се наложа, просто би ми било интересно, когато имате време, разбира се.
Четох едни- просто общият принцип, но без обсъждане на съпоставката общ- специален нормативен акт, т.е. просто голословни твърдения бяха. Не попаднах до момента на мотивирани решения в обратната насока. НПК е законов нормативен акт, т.е. няма върховенство над ЗДвП, по което, надявам се, спор няма. Както и по обстоятелството, че процесуални правила могат и се съдържат в материален закон.
Julyan
Потребител
 
Мнения: 556
Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот sogio » 26 Яну 2010, 14:13

Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС

7. Все още някои съдилища се позовават на презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на административното нарушение.
С § 1 от Преходните правила на ЗАНН се отмени глава XVIII НПК, поради което отпада тази законна презумпция. При сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 8 НПК (чл.16 НПК действащ), при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.

Няма основание да се счита, че това тълкуване и загубило силата си, още повече, че чл.84 от ЗАНН препраща към НПК, чл.14, ал.2 от който гласи: "доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила". Никой не казва, че съдът трябва да игнорира свидетлеските показания на полицаите, съставили акта, но доказателствената тежест за установяване на фактите, изложени в него е на АНО. Нарушителят не е необходимо да оборва тези факти и да доказва, че не е виновен, щом като АНО не може да установи съставомерно негово деяние. Що се касае до изменението на чл.63 от ЗАНН, то се отнася само до процедурата на разглеждане на жалбата пред Адм.С, като чл. 228 от АПК постановява, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство, т.е. ЗАНН и НПК.
Иначе на много хора е удобно да живеят в полицейска държава, когато са само от едната страна на бариерата, но докато не видите как например дават показания свидетели, предварително обработени от полицията и такива, с които предварително не е събеседвано, едва ли ще мога да Ви убедя в това. Нищо против полицията, но съм имала толкова много дела със скалъпени и изфабрикувани доказателства, че вече не вярвам на полицаите и при съставяне на АУАН.
andy70

Производството е двуинстанционно - първа и касационна инстанция.
Въззивна инстанция НЯМА!

Това се отнася до административните дела, а третираните в случая са наказателни, макари с адм.характер.
sogio
Потребител
 
Мнения: 264
Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот andy70 » 26 Яну 2010, 16:12

Чл. 59. (1) Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.
Чл. 63. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 59 от 1998 г., бр. 30 от 2006 г.) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Нещо май въззив няма, а!
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
Аватар
andy70
Потребител
 
Мнения: 883
Регистриран на: 25 Юни 2009, 11:09

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот sogio » 26 Яну 2010, 16:54

andy70"]Чл. 59. (1) Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.
Чл. 63. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 59 от 1998 г., бр. 30 от 2006 г.) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Е, и?
sogio
Потребител
 
Мнения: 264
Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот nikiboy » 26 Яну 2010, 20:59

novozagorski написа:
nikiboy написа:О, приятел...


Няма смисъл да отговарям на това...Толкова е тъпо, та чак смешно, леле лелеее! :shock:
Единствено кирилицата ти прави чест... бой Ники... :D
Само ще попитам, ти чел ли си, изобщо, какво съм писал?!? А стана ли ти ясно, или да обяснявам дума по дума? Все пак е форум за интелигентни хора...


Ами не знам колко е тъпо, ама ти не го схвана.
Карал си извънградско с превишена скорост дори и без наличието на знака с ограничение.... Какво се пулиш тогава..... знака не ти е виновен, а тежкият ти крак и самочувствието в колата.
отново ти пожелавам успех в борбата с "контрольорите" и АНО :wink: А ако не е изминал срока съгласно ЗАНН - дори и да падне този АУАН като грешно написан... може да ти напишат друг без грешка този път. :wink:
Не оставяй с впечатлението, че се заяждам - просто се наслаждавам как хора, които признават, че са нарушили закона дават мило и драго да се измъкнат сухи от водата...
nikiboy
Потребител
 
Мнения: 983
Регистриран на: 31 Авг 2006, 08:05

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот novozagorski » 27 Яну 2010, 01:54

Ти не си добре... :D Шматка...
Кой ти ги коментира тези 13 км/час над общото ограничение за извънградско? Те са ясни...
Аз като не съм разбрал малоумното ти изявление, ти почети в закона и ще видиш, че на всичкото отгоре имало изисквания при поставянето на пътни знаци...например 150 м видимост преди знака, или 250 м, в зависимост от категорията път! :D Знака ми бил виновен, а той не схващал прочетеното...
Ако се докаже, че знака не е поставен по изискванията и скъпоценния ти АУАН (съставен от непогрешимия ти идол АНО) отпада. Само, че аз не тръгнах да обжалвам по този начин, явно моя грешка... :roll:
novozagorski
Младши потребител
 
Мнения: 82
Регистриран на: 14 Яну 2010, 08:03

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот andy70 » 27 Яну 2010, 09:40

novozagorski написа:Ти не си добре... :D Шматка...
Кой ти ги коментира тези 13 км/час над общото ограничение за извънградско? Те са ясни...
Аз като не съм разбрал малоумното ти изявление, ти почети в закона и ще видиш, че на всичкото отгоре имало изисквания при поставянето на пътни знаци...например 150 м видимост преди знака, или 250 м, в зависимост от категорията път! :D Знака ми бил виновен, а той не схващал прочетеното...
Ако се докаже, че знака не е поставен по изискванията и скъпоценния ти АУАН (съставен от непогрешимия ти идол АНО) отпада. Само, че аз не тръгнах да обжалвам по този начин, явно моя грешка... :roll:

АУАН не се съставя от АНО, а от констатиращия орган (в случая е автоконтрольор). АНО издава НП!
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
Аватар
andy70
Потребител
 
Мнения: 883
Регистриран на: 25 Юни 2009, 11:09

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот novozagorski » 27 Яну 2010, 11:46

Добре. Аз не съм длъжен да ги знам тези абревиатури!?! Научих ги в този форум, а с чичко Гугъл търсих значението им. :D
novozagorski
Младши потребител
 
Мнения: 82
Регистриран на: 14 Яну 2010, 08:03

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Гост. » 27 Яну 2010, 12:15

Що се касае до изменението на чл.63 от ЗАНН, то се отнася само до процедурата на разглеждане на жалбата пред Адм.С, като чл. 228 от АПК постановява, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство, т.е. ЗАНН и НПК.


:roll: :) М`да, но умишлено съм написала
в този смисъл се намира обилна практика на ОС ( наказателните състави), преди измененията в чл. 63 от ЗАНН.
Някак, странно, черпя лаишки доводи от НПК

Забележете, че всички посочени от колегата СР са по КНАХД на АС. :wink:
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот sogio » 27 Яну 2010, 13:42

poli_g на 27 Яну 2010 11:15 am

М`да, но умишлено съм написала

в този смисъл се намира обилна практика на ОС ( наказателните състави), преди измененията в чл. 63 от ЗАНН.
Някак, странно, черпя лаишки доводи от НПК
Забележете, че всички посочени от колегата СР са по КНАХД на АС.


Да, защото в административните съдилища влезе куцо, кьораво и сакато. За съжаление малко са тези, които преминаха от ОС в Адм.С и имат необходимия стаж (изцяло или в по-голямата си част) в съдебната система за рагна, който получават съдиите в Адм.С.
sogio
Потребител
 
Мнения: 264
Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Julyan » 27 Яну 2010, 17:13

poli_g написа:
Що се касае до изменението на чл.63 от ЗАНН, то се отнася само до процедурата на разглеждане на жалбата пред Адм.С, като чл. 228 от АПК постановява, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство, т.е. ЗАНН и НПК.


:roll: :) М`да, но умишлено съм написала
в този смисъл се намира обилна практика на ОС ( наказателните състави), преди измененията в чл. 63 от ЗАНН.
Някак, странно, черпя лаишки доводи от НПК

Забележете, че всички посочени от колегата СР са по КНАХД на АС. :wink:


Разбира се, подбрани са точно затова, писах изрично дори, защото делото се гледа сега пред "невъззивната" :) инстанция, която е АдмС, ако се не лъжа случаят бе за ВТАдмС дори и освен това изложих лични мотиви, поради които считам, че настоящата практика на съдилищата е правилна, позоваваща се на точно тълкуване на специалната правна норма на сега действащото законодателство.

От там- нататък, за другия участник, с бързите квалификации- кой "компетентен", кой "куц", "кьорав" и "сакат"- това оставям на него и лелите от кварталната градинка или болничната санитарка за "здравните" определения. Писах вече, с подобни спорове не се ангажирам, не ме касаят. Ако имате нещо по същество да изложите като довод- ще прочета с интерес. Аз изложих вече. По пазарските приказки нямам какво да коментирам. Едва ли примерно ВТАдмС е "виновен" за наличната редакция и на чл.63 от ЗАНН. Пък и нека правим разлика между това, дали нормативен акт придава специална доказателствена сила на документ и презумпцията за невиновност- различни неща са просто. Обсъжданата специална правна норма не придава обратен знак на презумпцията, не казва, че щом има съставен АУАН то посочения в него като нарушител е виновен, а придава специфика на доказателствената сила на конкретен акт.
Julyan
Потребител
 
Мнения: 556
Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Гост. » 27 Яну 2010, 21:55

:) Добре, уважавам упоритостта ви, колега. Решението е интересно и по други съображения.

РЕШЕНИЕ169

гр. Ямбол, 02.10.2008 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. С.

ЧЛЕНОВЕ: 1. Х.Х.

2. В.Б.-Н.

при секретаря Ст. П. и с участието на прокурора М. Б., разгледа докладваното от председателя КНАХД № 151 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д.Т.И. *** за проверка на Решение № 28/04.07.2008 г., постановено по НАХД № 358 по описа на Елховския районен съд за 2007 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 901/31.07.2007 г., издадено Началника на РПУ -Елхово, с което на касатора, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Изложени са съображения за това, че оспореният съдебен акт не съответства на изискванията за материална законосъобразност, както и че наказателното постановление е издадено в нарушение на административно-производствените правила, на изискването за форма и съответствие с целта на закона. Иска се отмяна на съдебното решение, респ. и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и процесуалният му представител поддържат жалбата на всички посочени в нея основания. Считат, че решението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът по касацията, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова правилно е потвърдено от първоинстанционния съд.

Участващият в процеса прокурор изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел за безспорно установено извършването на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина. Този извод на съда не се споделя от касационната инстанция. Действително, съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, се наказва с глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.7 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. В разглеждания случай, в тежест на административно-наказващия орган е било да докаже наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт. След като в АУАН и в Н П е записано, че превишението на скоростта е фиксирано с радар, за доказване на това твърдение, в зависимост от вида на използваното средство, е следвало да бъде използвано някое от доказателствените средства, визирани в чл.189, ал.7 от ЗДвП - снимка, видеозапис или разпечатка, изготвена със съответното техническо средство. Вместо това, за установяване на спорните фактите между страните, съдът се е позовал на показанията на свидетелите М. и П. и на наказателното постановление и АУАН, които е третирал като писмени доказателства. Независимо от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която, редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, това би било достатъчно основание единствено за административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление, но при оспорването на наказателното постановление пред съд, не е достатъчно позоваване на редовно съставен АУАН, за да се считат за доказани всички описани в него обстоятелства. Още повече, че в случаите, когато определени факти са констатирани чрез използване на техническо средство, е недопустимо за установяване на такива констатации да се използват свидетелски показания, вместо предвидените от закона средства. Представената преписка по издаването на наказателното постановление не съдържа и нито едно доказателство във връзка с индивидуализацията на МПС, което според записаното в АУАН и в НП се е движило по околовръстния път в гр. Елхово със скорост над разрешения максимум. В този смисъл преценката на районния съд е извършена въз основа на спорни обстоятелства, за установяването на които административно-наказващият орган не е ангажирал достатъчно доказателства.

Освен гореизложеното, следва да се посочи още, че при разглеждане на делото РС - Елхово е допуснал нарушение и във връзка с конституирането и призоваването на една от страните. :wink: Касае се за следното:

Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била жалба срещу наказателно постановление, издадено от Началника на РПУ - Елхово за нарушения по ЗДвП. Видно от разпоредбата на чл. 189, ал.б от ЗДвП, наказателните постановления по този закон се обжалват по реда на ЗАНН, а съгл. разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН, при разглеждането на делото пред районният съд се призоват нарушителя, поискалия обезщетение и учреждението или организацията, чиито орган е издал наказателното постановление. Структурата на МВР е уредена в ЗМВР и от разпоредбите на действалия към момента на разглеждане на делото в първата инстанция и на действащия към настоящия момент закон е видно, че юридическото лице е Областна дирекция "Полиция" /сега Областна

дирекция на МВР/, а не РПУ. Последното е само част Областната дирекция и е включено в състава й. Поради това и като страна е следвало да бъде конституирана и призована Областна дирекция "Полиция" - Ямбол, а не РПУ - Елхово. Действително, това нарушение на процесуалните правила е съществено, но касационна жалба в тази насока не е депозирана, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 и 2 от АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а служебно следи само за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон.

По изложените съображения, първоинстанционното решение, като постановено при несъответствие с материалния закон, следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено решение, с което да бъде отменено и оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, а л. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 28/04.07.2008 г., постановено по НАХД № 358/2007 по описа на Елховския районен съд за 2007 г.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 901/31.07.2007 г., издадено от Началника на РПУ - Елхово, с което на Д.Т.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказане глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.21, ал.1 отЗДвП.

Решението е окончателно.




Р Е Ш Е Н И Е

гр.С. 16 юни 2008 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и шести май през двехиляди и осма година в състав:

Председател: К. Т.

при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора.............като разгледа докладваното от съдия Т. н.а.х.д. № 228 по описа за 2007 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К. К. В. срещу наказателно постановление № 173 от 27.03.2007 г., издадено от началника на РПУ гр.С., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181 т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Поддържа се, че жалбоподателят е регистриран като психично болен в ОДПЗС С. област, поради което съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от НК е наказателнонеотговорно лице, тъй като не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Сочи още, че е безработен и не получава никакви доходи, предвид което няма финансова възможност да „приведе в ред” личните си документи и тези на управлявания от него лек автомобил. По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли атакуваното от него наказателно постановление да бъде отменено.

Ответната по жалбата страна – РПУ - гр.С., редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.03.2007 г., около 15,15 часа, в гр.Д. жалбоподателят К. К. В. управлявал лек автомобил марка “В.”, собственост на И. Д. К., като по ул.”Т. у.” в посока ул.”П.М.” станал участник в пътно-транспортно произшествие с друг лек автомобил. На място пристигнали свидетелите Т. Г. П. и Е. В. И. – полицаи при РПУ гр.С., които при извършената от тях проверка констатирали, че жалбоподателя управлява МПС без свидетелство за управление на МПС, не представя контролен талон, свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, знак за годишен технически преглед на същото и документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност”. За така установените нарушения св.Т. П. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 173 от 07.03.2007 г., подписан от последния без възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление № 173 от 27.03.2007 г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181 т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Т. Г. П. и Е. В. И., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като същите са обективни, логични и кореспондиращи си, без противоречия по между им, както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение от № 173/07.03.2007 г., наказателно постановление № 173 от 27.03.2007 г. и резолюция от 19.12.2006 г. на РП гр.С.. Съдът не обсъжда представените от жалбоподателя писмени документи – решение № 6/15.04.2008 г. по нахд № 233/2007 г. на СлРС и решение от 12.11.2007 г. по нахд № 234/2007 г. на СлРС, тъй като същите са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните изисквания на ЗАНН и същото се явява законосъобразно от формална страна – издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът при издаването му и съдържа изискуемите се от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

По съществото на жалбата, съдът намира следното:

По т.1 от наказателното постановление, съдът прецени, че неправилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съобразно санкционната разпоредба на чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая обстоятелствата по т.1 на съставения акт за административно нарушение – управление от жалбоподателя на МПС без да притежава съответно свидетелство за управление или при отнето такова по реда на чл.171 т.1 или т.4 от ЗДвП, се оспорват от наказаното лице и не се потвърдиха в съдебно заседание. В хода на съдебното производство не бяха събрани и представени доказателства, което е в тежест на административно-наказващия орган /настоящ въззиваем/, че на датата 07.03.2007 г. в гр.Д., по ул.”Т. у.”, жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на такова, т.е. не се установи, че жалбоподателя няма издадено на негово име свидетелство за управление на МПС и съответно е неправоспособен водач. С оглед на това, съдът приема, че по делото не се установи по безспорен начин, че жалбоподателя с действията си е нарушил виновно разпоредбата на чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП, с което е осъществил състава на предвиденото в същата административно нарушение. Ето защо административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на нарушението по точка първа от наказателното постановление е ангажирана неоснователно, поради което същото следва да бъде отменено в частта му по точка първа.

По т.2 от от наказателното постановление, на жалбоподателя му е наложено наказание – глоба в размер на 50 лева, съобразно разпоредбата на чл.181 т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Посочената разпоредба е приета с Дв. бр.51/26.06.2007 г., а жалбата срещу наказателното постановление, предмет на настоящата съдебна проверка, е депозирана в съда на датата 18.06.2007 г., поради което съдът приема същата за допустима. Основен принцип на административнонаказателната отговорност е нейния личен характер – чл.24 ал.1 от ЗАНН. Специалният състав на чл.181 т.1 ЗДвП предвижда наказание за собственик на МПС или длъжностно лице, който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай, жалбоподателят не е собственик на лек автомобил марка “В.” с ДК № С 7606 ВА /който факт не се оспорва/ и следователно наложеното му наказание по пункт втори от атакуваното наказателно постановление е необосновано, което обуславя и неговата отмяна в тази му част.

По т.3 от атакуваното наказателно постановление, на жалбоподателя му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер на 10 лв. включително, постановено е отнемане в полза на държавата на вещи на стойност до 10 лв. включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Следователно, съдът намира, че в тази част – по т.3, атакуваното наказателно постановление е влязло в сила и жалбата на К. В. в тази част е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 173 от 27.03.2007 г., издадено от началника на РПУ гр.С. В ЧАСТТА ПО ТОЧКА ПЪРВА, с която на К. К. В. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, както и В ЧАСТТА ПО ТОЧКА ВТОРА, с която на К. К. В. е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181 т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. К. В. против наказателно постановление № 173 от 27.03.2007 г., издадено от началника на РПУ гр.С. В ЧАСТТА ПО ТОЧКА ТРЕТА, с която на същия е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.




Председател:


А във второто ще видите, с какво работят магистратите, прилагайки .... законодателните ни недомислици.
Последна промяна poli_g на 27 Яну 2010, 22:23, променена общо 1 път
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот andy70 » 27 Яну 2010, 22:19

А така, скъпа, а така....
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
Аватар
andy70
Потребител
 
Мнения: 883
Регистриран на: 25 Юни 2009, 11:09

Re: Казус със сгрешен акт от КАТ

Мнениеот Гост. » 28 Яну 2010, 13:48

andy70 написа:А така, скъпа, а така....


В интерес на истината, и спора, и за да ти покажа, че не страдам :wink: :lol:

andy70 написа:Виж и мнението на проф.Кино Лазаров в новият му учебник "Административен процес"
" С т.7 от Постановление №10/73г на Пленума на ВС бе пояснено, че "отразените в АУАН фактически констатации не се считат за за установени до доказване на противното и затова адм.обвинение следва да се установи с допустимите от закота доказателства". Тъкмо затова в съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в РС АНО посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление - чл.60, ал.(2) ЗАНН. Само в много редки случаи със закон се придава доказателствена сила на АУАН. Такъв е чл.189, ал.(2) от ЗДвП, според който редовно съставените.....т.н.
..............


( заличих само несъществена част)

Спорът е отворен- все още.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

ПредишнаСледваща

Назад към Административно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта


cron