Не може да черпите доводите си от първоинстанционно решение по конкретен казус, който при все това няма данни да е идентичен с нашия. Ето, например, как ВКС потвърждава оправдателна присъда на Апелативен съд, който е отменил осъдителна, подобна на цитираната от Вас:
Из Решение № 159 от 20.04.2010 г. постановено по НД № 34/2010 г. на ВКС:
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК-Субекти на данъчните престъпления са:…”данъчно задължените по силата на съответния данъчен закон лица, които следва да заплащат определен от този закон данък по реда и в сроковете, предвидени в него. Нарушенията на тези задължения, когато разкриват определена степен на обществена опасност, са криминализирани чрез посочените наказателноправни норми”. К. бланкетна норма разпоредбата на чл. 255 от НК следва да се изпълни с конкретен фактически състав от материалноправна норма на друг нормативен акт в областта на данъчното право.
В конкретния случай, обвинението срещу подсъдимия по чл. 255, ал. 4, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, т.т. 1 и 2, във вр. чл. 26, ал. 1 и във вр. чл. 2, ал. 2 от НК е изградено на тезата, че през периода от 01.01.2002 год. до 15.04.2004 год. в гр. П., при продължавано престъпление е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери-137 490,20лв. /сто тридесет и седем хиляди четиристотин и деветдесет лева и 20ст. /, като не е подавал декларации, изискващи се по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ/отм. / за календарните 2001 год. и 2002 год., а в подадената декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ/отм./ № 1302-3169/15.10.2003 год. е затаил истина, като необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в приход на бюджета в пълен размер.
В разпоредбата на чл. 10 от Закона за облагане доходите на физически лица /ЗОДФЛ- Обн., ДВ, бр. 118 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г.- актуален към инкриминирания с обвинителния акт период/ са дефинирани подлежащите на облагане доходи на физическите лица. В чл. 12, ал. 2 от същия закон са посочени доходите неподлежащи на облагане, като изрично законодателят е приел, че: ”Не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията”.
Депозираните от подсъдимия обяснения срещу обвинението, едновременно като средство за защита, но и като доказателствен източник са оценени обективно от съда, съобразно действителното им съдържание и останалата доказателствена съвкупност, поради което, правилно са кредитирани за достоверност. К. съдържание тези обяснения са последователни и безпротиворечиви в хода на целия наказателен процес и установяват несъмнено факти от кръга на подлежащите на доказване и имащи значение за правилното решаване на делото. Защитната теза на подсъдимия се основава на твърдението, че през инкриминирания с обвинителния акт период е получавал парични преводи по спестовния си влог в ТБ”ОББ”-клон Пазарджик, представляващи дарение от неговите родители, които желаели да го подпомогнат имуществено, поради пребиваването му в Република България и желанието да се установи да живее в нея за постоянно. Тъй като Министерството на икономиката на Сирия било въвело забрана за превод на пари по банков път над определен размер, родителите давали пари на ръка, или ги носели от Сирия в Република Турция на свид. Бармеде, който ги превеждал по банков път от Турция по сметката на С. в ТБ”ОББ”-клон Пазарджик.
Оправдателната присъда е минала дори "теста" на извънредния способ - опит за възобновяване на производството.
Из РЕШЕНИЕ № 400 ОТ 12.11.2010 Г. ПО Н. Д. № 383/2010 Г., Н. К., ІІ Н. О. НА ВКС:
С обвинителният акт е предявено обвинение на Т. А. С. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 3 НК. В обстоятелствената част на същия са изложени фактически обстоятелства, че за времето 1.01.2001 г. - 31.12.2003 г. е придобил имущество, което не съответства на декларираните доходи, което наложило извършването на данъчна ревизия. Последната констатирала, че за трите данъчни периода, не е изпълнил задължението си като физическо лице да декларира доходите си и да заплати съответните данъци. В него не са посочени конкретни факти, запълващи съдържанието на нормата на чл. 255 НК, а именно произходът на доходите, налагащ задължението да бъдат декларирани. Както е констатирано от решаващите инстанции, този подход на обвинението е затруднил защитата му, доколкото е изместил тежестта за доказване и го е принудил да доказва, че средствата му са от източник, който не подлежи на деклариране. Последователно е изразил становище, че не е нарушил задълженията си като физическо лице да декларира доходите си, защото не е реализирал такива, а имуществото си е закупил със суми дарени от своите родители, които не подлежат на деклариране, като е посочил по какъв начин фактически са му били превеждани. В обясненията си, които са и доказателствено средство, е установил, че не е имало възможност сумите да му бъдат преведени направо по банков път, като се е налагало родителите му да ги изнасят в съседна държава, от където са му превеждани. Тези обяснения са съпоставени с други доказателствени източници за установяване на правнозначимите факти и е мотивирано решението им да бъдат кредитирани.
Както и да е. ВАС, който цитирах в първия си пост и който е последната инстанция по отношение актовете на приходната администрация, дава отговор на въпроса с дарението по банков път и неоснователните претенции на същата администрация да иска договор в квалифицирана писмена форма за това. Вие твърдите, че
temida_m написа:Тези доходи не се третират като дарение, тъй като не отговарят на формалните изисквания за дарения.
Аз попитах кои са тези формални изисквания, на които не отговарят и още чакам отговор