forum.lex.bg

Сори за тъпия въпрос, но и аз започнах да се чудя вече. Когато ЧСИ събира публични вземания съгласно на чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ, по реда на кой закон ги събира - ГПК или ДОПК. Аз съм убеден, че е ГПК, но може и да греша...

Според мен трябва да е ДОПК.Имаме изрична норма :
Ред на събиране
Чл. 163. (1) Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.
(3) Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Агенцията за държавни вземания, освен ако в закон е предвидено друго.
Вижда се че самият закон прави разлика между ред за събиране и орган , който осъществява публичното изпълнение , защото урежда тези въпроси в различни текстове.Така , че след като няма изрична правна норма , която да дерогира общия ред по ДОПК , последния ще е приложим , дори и да се осъществява от частен съдебен изпълнител.

Категорично ГПК.По реда на ДОПК се събират само ПУБЛИЧНИТЕ вземания.Съдия изпълнителите вкл. и частните не съм чула да събират даржавни публични вземания. Могат да им бъдат възложени за събиране само държавни частни вземания по изпълнителен лист-вземания на фонд "Земеделие"най-често или по ЗУНК.Но и тогава си работят по ГПК.
За какви точно публични вземания става въпрос?Ако ноистина са публични-глоби,данъци,мита,осигуровки би следвало наистина ра прилага ДОПК.Няма да е лошо да провериш дали за същото вземане няма образувано изпълнително дело в съответното АДВ, защото след 2001г. всичко е изпратено там.

Здравейте, става дума за следното: поради слабата ефективност на Агенцията за държавни вземания при събиране на публичните вземания за глоби,осигуровки и др., някои държавни институции с влизане в сила на ЗЧСИ предпочитат да предоставят събирането на ПУБЛИЧНИ (подчертавам, публични) вземания, като например глоби, а не ЗУНК (които се събират от дирекция "Частни вземания" на АДВ). Обосновката е, както съм посочил, в чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ: "Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания."
В конкретния случай става дума именно за глоби с немалък размер.
REVOLUTION, съгласен съм с аргументите Ви, но ако действително се прилага ДОПК, то това би създало неимоверно объркване. Ще посоча няколко примера: по ДОПК присъединяването на публични взискатели се извършва с разпореждане на ПУБЛИЧНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ (чл. 217 ДОПК), това значи ли, че ЧСИ няма право да присъединява взискатели? Съгласно чл. 221 Съобщението за доброволно изпълнение се изпраща от ПУБЛИЧНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ. Спирането на изпълнителното производство се извършва от ПУБЛИЧНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ. Публичната продажба по реда на Глава 26 от ДОПК се извършва от ПУБЛИЧНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ. И т.н.
Според мен е приложим чл. 237, б"д" от ГПК, но той не е е много ясно формулиран и не съм сигурен дали може да послужи като аргумент за дерогиране на общия ред по ДОПК. А и как ЧСИ ще образува изпълнително производство въз основа не на изпълнителен лист, а на Наказателно постановление?
Та затова ми беше и въпросът.

Само за уточнение: Дирекция"Частни държавни вземания"при АДВ НЕ СЪБИРА частните вземания-те са само страна в производството по установяването им.Фактическото събиране се извършва след подаване на молба до СИ с приложен изпълнителен лист.Относно присъединяването на публичните взискатели-да това в публичното производство става с разпореждане на публичния изпълнител.Но тук не ставаше въпрос за присъединяване, а за образуване на производство. Иначе си прав, че текста който дава право на ЧСИ да събира публични вземания е малко мъртво роден докато не го ремонтират.Но дотогава след като ДОПК препраща за неуредени случаи към ГПК, където действията се извършват от съдия изпълнител но се прилагат по аналогия от публичния изпълнител, защо и обратното да не важи.Да в ГПК няма препратка към ДОПК за неуредените случаи, но мисля че следва да се прилага по аналогия.

tanixima, приемам уточнението относно Дирекция "Частни вземания", точно така е, некоректно съм с е изразил.
Относно прилагането по аналогия мисля, че има резон в това, което казвате, но може да се разсъждава и в друга насока. При образуване на изпълнително производство по ГПК ЧСИ изпраща запитване по реда на чл. 191 от ДОПК до АДВ и НАП, след което, при наличие на публични вземания, ги присъединява като взискател. По този начин обаче събирането на публичните вземания се осъществява именно по реда на ГПК, а не ДОПК. От тук по аналогия би могло да се изведе правилото, че публичните вземания, събирането на които е възложено на ЧСИ, следва да се събират по реда на ГПК, а не на ДОПК. Така поне смятам аз, може и логиката ми да е погрешна.

Не знам нещо не ми се връзва.Разбира се което не означава , че не сте прави.Gudio е спец по изпълнението ( и не само) затова ще е интересно и неговото мнение.Аз ще приведа още няколко аргумента в защита на моята теза:
1.Редът за публично изпълнение е принципно различен от този в ГПК.То не може да бъде заменено от това по ГПК , затова и чл.191(2) от ДОПК е просто една допълнителна гаранция , че държавата ще си събере вземанията,.Нещо повече публичното изпълнение ще измести това по ГПК , ако са наложени вече обезпечения за публични задължения по ДОПК или е започнало публично изпълнение.Така че ако теоретично публичен изпълнител наложи обезпечения , а след това възложат изпълнението на СИ , то той не може да се движи по реда на ГПК заради 191(1)DOPK.
2.Публичните задължения се установяват с държавен акт , което веднага правят неприложими исковите средства за защита срещу незаконосъобразно изпълнение , а и става невъзможно за използване и на способите на ДОПК(за защита), ако приемем , че се прилага ГПК.Това води до лишаване на страната от средства за защита срещу изпълнението.
Така че според мен сме изправени пред празнина на закона.А именно как да извършат публично изпълнение частните СИ , като трябва да приложат разпоредбите на ДОПК , а правомощия по този закон имат само Публ.изпълнители.За да могат ЧСИ да извършат публично изпълнение , трябва по аналогия на закона да им се признаят правомощия да издават същите актове както ПСИ.Както изрично в ГПК.Все пак по-добре е този въпрос да се реши изрично , както се промени ДОПК , като ГПК и да се добавят изрично ЧСИ като компетентни органи , които могат да проведат публично изпълнение.

sorry i did it again

Това означава ли, че актовете на ЧСИ ще се обжалват по реда на ДОПК пред Изпълнителния директор на АДВ по административен ред? Не разбирам как би било допустимо това, при положение, че ЧСИ нито е административен орган, нито е в служебна подчиненост спрямо изп. директор на АДВ. Актовете на ЧСИ административни ли ще бъдат по характер и ще могат ли да се отменят на общо основание по чл. 147 АПК? А нормата на чл. 85. т.1 от ЗСДВ?:
"Агенцията (АДВ):
1. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".
Тук изключението се отнася само за публичните изпълнители на НАП, но не и за ЧСИ. Нормата на чл. 2, ал. 2 ще бъде ли специална спрямо чл. 85, т.1 от ЗСДВ?
Съжалявам, че така са задълбочих, не ме разбирайте погрешно, благодарен съм за всяко Ваше мнение.

kalahan написа:Това означава ли, че актовете на ЧСИ ще се обжалват по реда на ДОПК пред Изпълнителния директор на АДВ по административен ред? Не разбирам как би било допустимо това, при положение, че ЧСИ нито е административен орган, нито е в служебна подчиненост спрямо изп. директор на АДВ.

Признавам , че звучи абсурдно , но би могло да се приеме , че с акта на възлагане на събиране на публ. Вземане от директора на АДВ се създава йерархична връзка между последни и ЧСИ.………. , май докато не се уреди изрично въпросът , всеки отговор ще е грешен.Има ли практика ЧСИ да събират публични задължения?

Има такава практика, макар и рядко срещана.

Знаеш ли по кои ред се провежда такова изпълнение , имам предвид в практиката.

За съжаление не още, тъй като различните ЧСИ избягват да обменят мнения помежду си за спецификите на своите дела, освен ако не си имат доверие.

Позволявам си да refresh-на темата.
Тя е от 2007ма.
Днес разгледах образувани изпълнителни дела от ЧСИ за събиране на публични вземания, в конкретния случай - имуществена санкция.

За мен беше интересен въпросът по кой ред тече производството в случая.
ЧСИ много искат да работят по ГПК, само че ВКС определя правилно, че редът, по който следва да протече това производство е ДОПК.

А ДОПК не предвижда разноски за делата, каквито предвижда Тарифата...

Който има подобен случай нека има предвид, че трябва да подаде жалба в 7дневен срок и то до ИД на НАП...

leator написа:А ДОПК не предвижда разноски за делата, каквито предвижда Тарифата...

Така ли? А чл. 169 ДОПК?
Чл. 169. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.
(2) Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.
....
(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) След образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.

Не само че са предвидени разноски, но и са с привилегия
Вижте и чл. 249, ал. 1 ДОПК:
Чл. 249. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако в срока по чл. 248, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач, с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, главница, лихви.
Lex specialis (ЗЧСИ) derogat lex generalis (ДОПК) - едно малко позабравено от някои правило...

leator написа:да подаде жалба в 7дневен срок и то до ИД на НАП...

А не е ли до териториалния директор на съответната ТД на НАП?

kalahan2008:

1. Писах не че не се предвиждат разноски, а че не се предвиждат разноските по Тарифата. Доколкото проверих се отменят действията на ЧСИ в частта, в която събират такси по тарифата. Да, отменят се когато се обжалват...

2. ТД на НАП или ИД на НАП - възможно е да е ТД, дори е и по-вероятно, това което написах беше набързо.

В понеделник ще пускам жалбата, така че дотогава ще съм сигурен до кой се подава, надявам се

Обжалване
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата.

Обжалване
Чл. 266. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.

Разноски се дължат (според мен), защото (пак според мен) ЗЧСИ е специален по отношение на ДОПК. Не така мислят НАП и ВАС, според тях разноските по изпълнението по ДОПК били частни вземания, което е абсурдно, с оглед горецитираните норми.
Тъй като отново Държавата е срещу "частника", тъй като и чл. 266 ДОПК не предвижда възможност ЧСИ да обжалва решението на НАП, а според ВАС ЧСИ бил в нещо като "служебна зависимост" спрямо НАП (без коментар), то длъжниците могат да си обжалват таксите на ЧСИ, както си щат. Ако стане масова практика да бъдат отменяни, ще последва едно - или ЧСИ няма да се съобразяват със съдебните решения (едва ли), или просто (което е и целта) ЧСИ ще спрат да събират публични вземания.
А можеха просто да отнемат тази възможност на ЧСИ чрез законодателни промени...никой частник не работи за без пари...но така е - живеем в луда държава
leator - имам въпрос - след като според Вас Тарифата на ЧСИ не била приложима по отношение на разноските по ДОПК, то на какво основание публичните изпълнители към АДВ (сега НАП) събират(ха) такива разноски?
Жокер: имаше една Инструкция на ИД на АДВ от 2004г., която беше нещо като тарифа. Само че инструкцията не е нормативен акт. Години наред АДВ начисляваха тези такси, без никакво законово основаие, а сега - хоп - нямало Тарифа. На това му викам административно лицемерие.

kalahan,
Не ме разбирайте погрешно.
Аз работя с ЧСИ.
Искам обаче нещата да са ясни и справедливи.
Ако публичен събере една имуществена санкция от 500 лева на моя клиент ще му струва 500 лева.
Ако ЧСИ я събере ще е доста повече.
Аз съм против едни публични вземания да се събират от публичен изпълнител, т.е. евтино, а други - от ЧСИ, т.е. скъпо.

На мен публичен никога не ми е начислявал такива такси, за които пишете - по някаква инструкция.
500 - 500.
1500 - 1500.
Е, зор видях докато получа удостоверение по ДОПК за недължими публични вземания, заради 5 лева държавна такса за изпълнителен лист. Но 40 лева за образуване на дело и за проучаване на имуществото - нямаше...

leator написа:На мен публичен никога не ми е начислявал такива такси, за които пишете - по някаква инструкция.

Значи сте от София. И аз когато бях ПИ не начислявах разноски по тази инструкция, защото за мен същата не беше никакъв нормативен акт. Но много колеги, предимно от страната, начисляваха разноски - 4 лв. за всеки документ (за канцеларски материали, хартия, принтери, пощенски разходи и др.). Инструкцията касаеше и възнагражденията на вещи лица, на пазачи, на вестника, който публикува обявите за публ. продани, и т.н. Не знам доколко важи още, след като АДВ вече я няма, а бившият изп. директор на АДВ, който я издаде, е подсъдим за убийство
Рано или късно и НАП ще си направят такава Тарифа, има такива идеи, кога ще се реализират, е отделен въпрос.