forum.lex.bg

Уважаеми колеги,

съвсем накратко описвам казуса: следва ли да се прекрати наказателно производство срещу пълно запретено лице на основание чл.24 ал.1 т.5 НПК? Съдебната практика е много бедна относно товатези две понятия дали се различават само терминологично или са наистина различни. Според учебника на Иван Ненов по обща част на наказателното право разликата е само терминологична. Ще съм благодарен ако някой има информация и за практика по този въпрос. Искам да отбележа още, че се касае за сложно съставно престъпление, а не за такова на просто извършване - тогава може ли едно пълно запретено лице, което не може да се грижи за своите работи да бъде наказателно отговорно за такова престъпление?

Благодаря!

Невменяемост трябва да се доказва във всеки отделен случай. След като лицето е под запрещение доказването предполагам ще е по-лесно.

Според мен , също невминяемостта трябва да се доказва за всеки отделен случай, а не да се приеме ,че щом е под запрещение , значи е и невменяем.

pretor написа:следва ли да се прекрати наказателно производство срещу пълно запретено лице на основание чл.24 ал.1 т.5 НПК?

Поставянето под запрещение няма никаква връзка с вменяемостта или невменяемостта на лицето - едно лице може да е пълно или ограничено запретено, но при извършването на деянието да е било вменяемо: то може да не е в състояние да се грижи за своите работи, но да е могло да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си - напр. да оцени какво означава да бъде убит човек и че това е общественоопасно, противоправно и е обявено от закона за наказуемо.

pretor написа:Съдебната практика е много бедна относно товатези две понятия дали се различават само терминологично или са наистина различни

Излишно е да е "богата", след като чл. 5 от ЗЛС и чл. 33 ал. 1 от НК са напълно ясни. Никога не е имало спор по дефинициите за дееспособност и вменяемост.

pretor написа:Според учебника на Иван Ненов по обща част на наказателното право разликата е само терминологична.

Ако става дума за разликата между недееспособност и невменяемост - такова нещо в учебника на Иван Ненов няма. В учебника - обща част книга І (изд. 1992 г. с. 177) под текст е направил сравнителен анализ на понятието "умствена недоразвитост" в НК с понятието "слабоумие" в ЗЛС, и понятието "разстройство на съзнанието" в НК с понятието "душевна болест" в ЗЛС. Това не означава, че Ненов поставя знак за равенство между недееспосомбността и невменяемостта - това просто е невъзможно и немислимо. Самият Ненов разграничава тези понятия - цит. съч. с. 180 в текста и под текст.

Не съм съвсем сигурна, но правните последици на пълното запрещение приравняват субекта към тези, валидни към малолетните... А те са наказателно неотговорни ex lege...

sunshine_75 написа:Не съм съвсем сигурна, но правните последици на пълното запрещение приравняват субекта към тези, валидни към малолетните... А те са наказателно неотговорни ex lege...

Не съгласна, мисля , че се объркват нещата.
Правните последици от сделка извършена от напълно запретен , ще са като тези на малолетен., но не може да бъде наказателно неотоговорен само на това основание.

sunshine_75 написа:Не съм съвсем сигурна, но правните последици на пълното запрещение приравняват субекта към тези, валидни към малолетните...

Само по отношение на тяхната дееспособност, не и по отношение на вменяемостта. sunrise правилно отбеляза, че недееспособността не влече наказателна неотговорност на лицето.

И да обобщим - само малолетните са наказателно неотговорни (според българските закони)

Присъединявам се към мнението на колегите, че невменямостта се доказва за всеки конкретен случай, по всяко конкретно наказтелно производство и както си му е радът - със способите по НПК. Просто при Вас вещото лице, на което ще бъде възложена съдебно-психиатричната експертиза, ще бъде улеснено В същото време считам, че наличието на съдебно решение за поставяне на определено лице под пълно запрещение по никакъв начин не обвързва и вещото лице.

Благодаря за вниманието колеги! Принципно моето мнение по този въпрос също се покрива с казаното от вас, но от друга страна изхождайки от принципа, че влязлото в сила съдебно решение за поставяне под пълно запрещение (макар и на гражданския съд) има задължителна сила спрямо всички и се поколебах дали органите на досъдебното производство и съда не са длъжни да се съобразят с него. Освен това в лични разговори с колеги съдии от СГС (и то наказателни) ми споделиха опит, че многократно са прекратявали наказателни производства въз основа на такива решения.

Ако става дума за разликата между недееспособност и невменяемост - такова нещо в учебника на Иван Ненов няма. В учебника - обща част книга І (изд. 1992 г. с. 177) под текст е направил сравнителен анализ на понятието "умствена недоразвитост" в НК с понятието "слабоумие" в ЗЛС, и понятието "разстройство на съзнанието" в НК с понятието "душевна болест" в ЗЛС. Това не означава, че Ненов поставя знак за равенство между недееспосомбността и невменяемостта - това просто е невъзможно и немислимо. Самият Ненов разграничава тези понятия - цит. съч. с. 180 в текста и под текст.

Да наистина Иван Ненов коментира този въпрос е под текст, но той недвусмислено казва, че според него разликата в тази понятия е само терминологична!