forum.lex.bg

Здравейте
Отдавна не съм влизал във форума, но тъй като се сблъсках с интересен практически казус, реших да го кача тук, за да поразсъждаваме заедно...

Та.... извършено е самоуправство за периода януари - април 1997 г. Предвиденото наказание към момента на прекратяването на продължаваното престъпление е "лишаване от свобода" в размер на 6 месеца или "глоба" до 5 000 лева. Т.е. относителната давност за наказателно преследване е 2 години (април 1999 г.), а абсолютната - 3 години (април 2000 г.).

През 2003 г. е образувано НП (вероятно прокурорът се е подвел по предвидената в момента санкция). Деецът е привлечен като обвиняем през 2007 г. През 2009 г. прокуратурата установява, че е изтекъл абсолютният давностен срок и прекратява НП на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Първоинстанционния съд потвърждава и отказва да измени прекратителното основание в такова по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като от събраните доказателства е видно, че обвиняемият е извършил вмененото му престъпно деяние.

Правилен ли е съдебният акт? Лично аз имам мнение по въпроса, но ще изчакам, за да прочета вашите предложения и тогава ще го изложа.

Съдебния акт е абсолютно правилен и законосъобразен.
Характерно за престъплението самоуправство е, че е с ниска степен на обществена опасност и че почти винаги извършителя на деянието е известен. Защото правната норма е: „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право...” т.е. осъщественото право трябва да е оспорвано от „другиго”, който най-често се явява и подател на жалбата въз основа на която се образува НП.
Но имам два въпроса тук:
1-Какво точно се е случвало през шестте години 1997-2003, че не е образувано в законоустановения срок НП и по този начин обвиняемият, макар и да е извършил престъпното дяние, ще избегне понасянето на наказателна отговорност?
2-Още шест години ли са били нужни на прокуратурата (2003-2009) за да установи, че е изтекъл абсолютния давностен срок? Май тези прокурорчета нещо не са си давали много зор!

Самоуправството дали е продължавано престъпление или е продължено такова?
В тази връзка от кога започва да тече давностния срок за наказателно преследване? Ако в хода на производството по делото е установено, че самоуправството продължава и след 2003 г., то изтичането на давностния срок би се изместило във времето.
Към andy70: Не винаги, когато някой си дава "много зор" се ражда нещо положително и Вашето мнение е типичен пример за това!

Драга ми ГАВРА, чети по-внимателно казуса в който се казва ...” към момента на прекратяването...”
Може би при анализа на престъплението „самоуправство” трябваше да напиша, че то не е продължавано, а е продължено, защото се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност от действие и бездействие,при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време,като създава по този на-чин едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.
А сега си дайте „малко зор” и се мотивирайте къде съм отговорил грешно на поставените от МИШИ въпроси!
Мисля, че това Ви е достатъчно, драга ми ГАВРА! И да четете повече!

Мисля, че това Ви е достатъчно, драга ми ГАВРА! И да четете повече!
[/quote]
Дали сте отговорили правилно на нечии въпроси за мен е без значение. Мога да се обзаложа в кой курс сте, та моля не ми прпоръчвайте четене. Аз скромно практикувам. Обръщението към Вас се отнася до някои Ваши ОСТРОУМНИ изрази, като например "прокурорчета".

Моля за извинение госпожо/господин прокурор. Явно сте се засегнали лично от мързела на Вашия колега. За Ваше сведение вече съм завършил и съм юрисконсулт! Така, че не се обзалагайте в кой курс съм!

Имах проблем с интернета и затова се включвам чак сега.

Към andy70:
1-Какво точно се е случвало през шестте години 1997-2003, че не е образувано в законоустановения срок НП и по този начин обвиняемият, макар и да е извършил престъпното дяние, ще избегне понасянето на наказателна отговорност?
Ами делото е било на етап предварителна проверка, но това едва ли има значение, предвид незаконосъобразното образуване

2-Още шест години ли са били нужни на прокуратурата (2003-2009) за да установи, че е изтекъл абсолютния давностен срок? Май тези прокурорчета нещо не са си давали много зор!
Не знам кой си е давал зор и кой не, но е факт, че наистина са били нужни 6 години, за да се установи, че е изтекла давността.

Към gavra:
Самоуправството може да бъде и продължено, но няма пречка ако са налице предпоставките за това, няколко продължени престъпления да бъдат квалифицирани по чл. 26 от НК.

Всъщност имах предвид нещо друго За да изтече абсолютният давностен срок е необходимо в срока на относителната давност да са били предприети персонално някакви действия спрямо обвиняемия и по отношение на конктерно престъпно деяние. В случая е образувана единствено предварителна проверка, но тя не би могла да прекъсне давностния срок.

На следващо място - до колко е законосъобразно да се образува НП след като относителната давност за наказателно преследване вече е изтекла? И каква е процесуалната стойност на събраните доказателства и док. средства в едно такова производство? - може ли съдът да ги обсъжда и да достигне до извода, че обвиняемия е извършител на престъпното деяние? Може ли в този случай да се преквалифицира прекратителното основание в такова по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК?

до колко е законосъобразно да се образува НП след като относителната давност за наказателно преследване вече е изтекла?

Доколкото разбирам и към момента на образуване , и към момента на повдигане на обвинение е изтекла и относителната, и абсолютната давност?
Изтичането на давността е основание да се откаже образуване.По изключение, при някаква много увъртяна хипотеза, когато се налага възобновяване на друго производство има практически смисъл окръжния прокурор да провежда разследване, въпреки давността, защото НПК изисква фактите, които могат да доведат до възобновявяне на едно ДРУГО наказателно дело да са установени поне "чрез разследване", ако не с окончателен съдебен акт.Тогава може да има логика да се извършва разследване, макар давността да е изтекла и това да е изначално ясно на обвинителя.
ЗОДОВ дава отговор на въпроса доколко е законосъобразно - ако е образувано производство и човекът е привлечен като обвиняем след изтичане на давността, може да ангажира отговорността на държавата, независимо от констатациите за авторството и виновността.
" или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

И каква е процесуалната стойност на събраните доказателства и док. средства в едно такова производство? - може ли съдът да ги обсъжда и да достигне до извода, че обвиняемия е извършител на престъпното деяние?

Според мене, равна на доказателствената стойност на каквито и да било други доказателства при неизтекла давност.Изтичането на давността преди образуването не прави процеса невалиден, няма формално основание за това, макар, че висящността се явява недопустима.Само че си остава да виси, докато не бъде установена с акт тази недопустимост на преследването.
Съдът не може - при контрола върху прекратителното постановление и въобще - да ревизира акта за образуване на производството или повдигане на обвинението, защото това е изключително правомощие на прокурора.След като потвърди прекратителното постановление, така или иначе деянието и деецът остават без последствия
Освен това, ако все едно че ги нямаше тези ПСД, както не може да се използват във вреда, така не могат да се използват и в полза, нали, а човекът може да има интерес да обоснове невиновността си- да продължава да твърди, че няма престъпление или че не е участвал в него, понеже процес има , така или иначе?
Отделните прекратителни основание по Чл.24 имат хронология , която не е произволна, според мен.Най-голямото основание и най-силното основание е точка 1.Обвиняемият има правен интерес да обжалва основанията за прекратяване, когато са от "нереабилитиращ вид".Когато деянието не съставлява престъпление, но има и амнистия , смърт/ насл./ или е изтекла давност, правилно е да се прекратява по точка първа.Т.е като решава въпросите по 24, решаващият орган трябва да ги решава в хронологията на 24- при конкуренция на основания - в реда на законодателя.
Обв.иначе никога няма правен интерес да жали прекратяване по точка първа, както и прекратяването само по себе си, като хубаво събитие , само с с тия съображения- че не е оправдателна присъда- като иска зорлем да влиза в съд с ОА, за да бъде оправдан публично/.
Така си мисля и се надявам да съм те разбрала правилно:oops:

Учителят ми по история си беше измислил собствена система за оценяване - най-високата оценка беше Блестящ (7)... та в този ред на мисли аз бих ти написал Брилянтен (8)

Чудесно обосноваване, само че според мен събраните доказателства са невалидни.
В действителност съдът не разполага с контролно-отменителни правомощия в/у постановленията за образуване на ДП и привличане на обвиняем. Тези ПСД подлежат единствено на институционален контрол. Ето защо наличието на двете комулативни положителни предпоставки за образуване на ДП се преценяват изцяло от прокурора. Изтиклата давност обаче (както и някои други прекратителни основания) по своята същност представлява отрицателна предпоставка за започване на наказателно преслаедване и като такова, според мен, следва да се контролира от съдилищата (аргумент от противното).

В настоящия случай имаме формално образувано НП, респ. формално конституиране на обвиняем, до колкото последният освен негативи е придобил и редица процесуални права. Събраните доказателства обаче са негодни, тъй като правото на държавата да осъди извършителя на престъпното деяние вече е било погасено (правя аналогия с доказателства, събрани от некомпетентен орган). Давността се прилага ex officio и правата на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид (освен ако няма изрично искане на обвиняемия производството да продължи, но според мен тази хипотеза касае изтекла давност, но след законосъобразно образувано производство). Солиден аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от НПК.

В крайна сметка липсват годни доказателства, които да бъдат обсъждани от съда. Налице са единствено формално извършени ПСД. В тази връзка прекратяването не може да се извърши на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като въпросната хипотеза е налице, когато от доказателствата по делото се достигне ди категоричен и безспорен извод, че "деянието не съставлява престъпление". Това в случая е невъзможно.

В заклюение - прекратяването следва да е по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, но не поради изтекла абсолютна, а поради изтекла относителна давност за наказателно преследване.

П.С. Като се замисля, прекаленото теоретизиране в казуса май е провокирано от известна доза перфекционизъм, тъй като за обвиняемия едва ли е означение вида на изтеклата давност.